Решение № 4130 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 203/2009 г.

Решение № 4130 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 203/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началник-група "АНД", сектор "Пътна полиция" при ОДП - Стара Загора против решение № 46 от 19.11.2008 год., постановено по адм. д. № 550/2008 год. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 289/30.07.2008 год. за налагане на принудителна административна мярка " временно отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността" на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Радомир Желев Пепелов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената заповед № 289/2008 год. на началник-група "АНД", сектор "Пътна полиция" при ОДП - Стара Загора е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността" на Радомир Желев Пепелов затова, че на 30.07.3008 год. в 03,55 ч., под въздействието на алкохол, отказва да да бъде проверен с техническо средство дрегер. Издаден е талон за медицинско изследване. Като основание за изготвянето на заповедта е посочен акт за установяване на административното нарушение, с който е констатирано вмененото на Пепелов нарушение - "отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол". За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата по АУАН са оборени чрез гласни доказателства - свидетелски показания на разпитаните в хода на съдебноадминистративното производство свидетели. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК . Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Първоначалният жалбоподател обаче ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП. Обстоятелствата, визирани в самия АУАН са описани по данни на свидетел. Противопоставените показания на разпитаните по делото свидетели за установяване на относимите факти и обстоятелства оборват констатациите на административния орган по надлежния ред. В този смисъл и възраженията в касационната жалба са неоснователни. Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда до 1, 2 на хиляда представлява административно нарушение, за което виновното лице носи административно-наказателна отговорност съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът носи административно-наказателна отговорност и ако откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. При това положение административният орган е следвало да ангажира доказателства в подкрепа на направената в акта констатация за управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол, което обаче не е сторено. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд