Решение № 13151 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2007 г.

Решение № 13151 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2007 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Велчо Василев Александров от София, против Решение № 198/17.09.2007 г. постановено по адм. дело № 2958/2007 г. по описа на Административен съд - София-град, II-ро отделение, 26 състав. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и моли съда да го отмени. В открито съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - кмета на район "Възраждане" при СО, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е било образувано по жалба на Велчо Александров против Заповед № РД 46-7/16.04.2007 г. на кмета на СО - район "Възраждане", с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НУУРОЖТСО), е било прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Зона Б - 5", бл. 2, вх. В, ет. 1, портиерско и е наредено освобождаването му. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Съображенията за това са били, че основанието за издаване на административния акт чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС било налице, тъй като били налице конкретни данни за нарушаване на добрите нрави, изразяващо се в незаконно изграждане на желязна врата, която спирала достъпа на живеещите във входа до общото помещение. Развити са съображение, че тези си действия, жалбоподателят е извършил сериозни нарушение на ПУРНЕС (отм.) Така постановеното решение е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповедта, респективно изводът, че е тя е законосъобразна се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд - III отделение. От данните по делото е видно, че в обжалваната заповед са посочени като основание за издаването й - чл. 46, ал. 1, т. 3 и т. 2 от ЗОС. Съгласно т. 3, за да бъде прекратено наемното правоотношение, наемателят следва да нарушава "добрите нрави". Действително законодателно липсва дефиниция за понятието "добрите нрави", но изводът на административния съд, че с действията си изразяващи се в поставянето на желязна преграда на общо помещение, Велчо Александров е имал укоримо поведение е напълно обоснован. Това е така, защото този факт е бил констатиран от представените по делото доказателства - съставени по надлежния ред констативни протоколи от служители на район "Възраждане" при СО. Останалите съображения изложени в касационната жалба са неотносими към спора. Това е така, защото предмет на делото е законосъобразността на издадения индивидуален административен акт, преценен съгласно изискванията на чл. 146 АПК. Твърдението, че въпросната метална решетка представлявала подобрение на общите части е голословно, тъй като, това обстоятелство се доказва с необходимите за това проекти и разрешение от съответните органи по реда на ЗУТ. Развития нов довод в касационната жалба, че били заплащани консумативни разходи на топлофикация, наем и други консумативи са неотносими към делото и те не могат да обосноват наличието на хипотезата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от сочената по-горе наредба. От всичко изложено до тук, Върховният административен съд, трето отделение приема, че постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: