Решение № 10919 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2019 г.

Решение № 10919 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на Централната избирателна комисия срещу Решение № 173 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 170/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта му, с която са уважени предявените против нея искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди. Счита същото за недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна, евентуално за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска обезсилването му като недопустимо и прекратяване на производството по делото, алтернативно отмяната му в обжалвана част, като се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Претендира направените по делото разноски. Ответникът И. Вълчев, чрез пълномощника си по делото адвокат Петков, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди.. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по предявените от И. Вълчев против Централна избирателна комисия (ЦИК) на основание чл. 203 и сл. АПК обективно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, решение на Общинска избирателна комисия Лясковец, с което са прекратени предсрочно пълномощията му като общински съветник в Общински съвет Лясковец. Имуществените вреди основава като пропуснати ползи, неполучено възнаграждение в посочения в исковата молба период, а неимуществените, от причинени страдания, притеснения от недопускането ме до заседанията на общинския съвет в малко населено място, където е уважаван гражданин и хората го познават. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателни и доказани предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт като незаконосъобразен, налице са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. В частта му, с която предявените искове са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението. Централната избирателна комисия е процесуално легитимиран ответник в качеството й на юридическо лице по чл. 205, ал. 1 АПК. Същата е и надлежен ответник по материалното правоотношение. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК), ЦИК назначава Общинските избирателни комисии (ОИК). Съгласно чл. 83, ал. 2 ЦИК определя и възнаграждението на членовете на ОИК, а съгласно чл. 57, т. 6 ЦИК освобождава членовете на ОИК. Съответно според чл. 83, ал. 4 ИК за периода от изтичането на срока по ал. 3 (обявяване на резултатите от изборите), до назначаването на общинската избирателна комисия за следващите общи избори за общински съветници и за кметове членовете на общинската избирателна комисия получават за сметка на държавния бюджет възнаграждение за заседания, в които са участвали, и дежурства по ред и в размер, определени от Централната избирателна комисия. Съгласно правомощията на ЦИК, уредени в чл. 57 ИК, именно тя осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове; осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса. От изброените правомощия е очевидна дейността по ръководство и контрол, осъществявани от ЦИК по отношение дейността на ОИК. Това обстоятелство е достатъчно ЦИК да се определи като надлежния ответник по искове за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни решения на ОИК, доколкото законодателят не е придал правосубектност на последните. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове. Както правилно е прието в обжалваното решение, ирелевантно е за производството по чл. 203 и сл. АПК обстоятелството на какво основание е отменено решението на ОИК, с което предсрочно са прекратени пълномощията на ищеца като общински съветник. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Претърпените имуществени вреди, като пропуснати ползи се основават на отменен от съда административен акт, пряка и непосредствена последица от който е неучастието на ищеца в заседанията на общинския съвет в периода, предмет на исковата молба. Не се твърди, не се и установява по делото да са налице други предпоставки, изключващи възможността ищеца да изпълнява задълженията си като общински съветник, за които съгласно чл. 34, ал. 1 ЗМСМА му се дължи възнаграждение. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че след като ищецът реално не е осъществявал дейност, "участвал" в заседанията на общинския съвет не му се следва обезщетение (възнаграждение). Както бе посочено, именно от действието на отменения като незаконосъобразен акт произтича и невъзможността за участие в работата на общинския съвет, за която се дължи и определено по установения в закона ред възнаграждение. Причинените от незаконосъобразния административен акт имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от него подлежат на обезщетяване в определения от първоинстанционния съд размер, установен от заключението на назначената по делото експертиза. В съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД, въз основа на установените по делото факти, релевантни за спора, първоинстанционният съд е присъдил и обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характера му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, при установяване отражението им върху състоянието на ответника по касационната жалба. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени, какъвто е и настоящия случай. Правилен е извода в обжалваното решение, че установените вреди следва да бъдат обезщетени във възприетия размер. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на касационната жалба основава присъждане на сторените от ответника по нея разноски в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договори за правна защита и съдействие от 10.06.2019 г. и от 25.06.2020 г., в които е отразено, че договорените суми са заплатени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение