Решение № 11659 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2011 г.

Решение № 11659 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на затвора Белене против решение № 420 от 29.07.2011 г., постановено по адм. дело № 456/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Николай Георгиев Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отменил заповед № 312/29.04.2011 г. на началника на затвора гр. Белене, с която на Николай Георгиев Иванов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон. Изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е приел писмените обяснения на служителя. Дисциплинарното производство е започнало със заповед от 12.04.2011 г. на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на министерството на правосъдието за извършване на проверка за допуснати нарушения от длъжностни лица в затвора гр. Белене. По делото са приложени три докладни записки от Николай Георгиев Иванов. Първата е от 06.05.2010 г. т. е. близо една година преди нареждането за извършване на проверка, не е адресирана до никого и следователно е неотносима към преценката за спазване на изискването на чл. 229, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Втората е от 18.03.2011 г. и е адресирана до началника на затвора Белене, като по делото не са ангажирани доказателства дисциплинарно наказващият орган да се е запознал с нея и да е приел същата. Третата е от 20.04.2011 г., адресирана е до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като липсват доказателства същата да е достигнала до адресата. Върху нея има поставен единствено печат и входящ номер на затвора гр. Белене. Съгласно правилото на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая по делото не е установено писмените обяснения на служителя да са приети от дисциплинарно наказващия орган или от директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционния съд е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Посоченото нарушение е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Доводите на касатора, че в случая е налице хипотезата на чл. 238 от ППЗМВР, са неоснователни. Съгласно посочената норма ако в хода на дисциплинарното производство органът по чл. 237, ал. 1 установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, той незабавно и писмено уведомява компетентния орган и му изпраща всички събрани материали. В този случай, ако извършителят е дал писмени обяснения, дисциплинарно наказващият орган ги приема и по своя преценка може да възложи допълнителна проверка. Както бе посочено по-горе по делото не са ангажирани доказателства дисциплинарно наказващия орган да е приел каквито и да било обяснения - нито тези адресирани до него, нито тези адресирани до директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Законосъобразен е и изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с материалноправните норми на ППЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, посочена като правно основание за издаване на заповедта, дисциплинарно наказание "порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Със заповедта е наложено не предвиденото в тази разпоредба дисциплинарно наказание, а в административния акт е посочено, че с поведението си служителят е нарушил чл. 47 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към министерството на правосъдието съгласно, който служителят не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение. Правилно първоинстанционния съд е приел, че нормата не съдържа задължително правило за поведение, а дава правна възможност за неизпълнение на заповед, поради което изпълнението на неправомерна заповед не може да се квалифицира като нарушение на посочената норма от Етичния кодекс. Като е изпълнил разпореждането на по-висшестоящ орган и е отдал заповед, както му е било наредено държавният служител е изпълнил задължението си по чл. 293, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съгласно който за успешното изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите. Следва да се отбележи и че нормата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР предвижда налагане на наказание "порицание", а не наложеното с оспорената заповед "писмено предупреждение". В административния акт е налице и позоваване на чл. 226, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за други нарушения на служебните задължения. В заповедта обаче не са посочени други нарушения на служебната дисциплина освен нарушение на Етичния кодекс. Следователно в административния акт не са посочени фактическите основания за налагане на посочения вид дисциплинарно наказание, което представлява нарушение на формата за издаване на акта, което също води до неговата незаконосъобразност. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,