Решение № 110 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 432/2016 г.

Решение № 110 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 432/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 115 от 26.02.2016 г. по касационна жалба на А. Д. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 413 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1486/2015 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 491/25.05.2015 г. по гр. д. № 4547/2013 г. на Районен съд - Сара Загора. С последното е извършена съдебната делба, като допуснатия до делба недвижим имот: * ид. ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв. м., а по скица 329 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв. м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв. м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв. м. е изнесен на публична продан. Не са уважени претенцията на касатора и на Д. М. М. за възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. К. А. М. прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК и със съдебната практика, която приема, че командироването в чужбина от външнотърговска организация не изключва факта на постоянно живеене в жилище в България заедно с наследодателите към момента на откриване на наследството. Моли да бъде уважено искането му за възлагане на делбения имот, ведно с всички законни последици от това. Ответниците по касация Б. С. Б. и К. М. М. не вземат становище по жалбата, но в хода на производството вземат становище за уважаване претенцията за възлагане на първия етаж, заявена от касатора. Ответникът по касация Д. М. М. не взема становище по касационната жалба, но в хода на производството взема становище за неоснователност на претенцията за възлагане, заявена от касатора, защото в процесното жилище винаги е живял той. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК съделителят да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и пребиваването към този момент в чужбина поради служебно командироване изключва ли приложението на тази норма. По този въпрос с Р № 166/4.07.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г. II гр. о. е прието, че изискването съделителя да е живял в делбения имот не следва да се тълкува стеснително. Настоящия съдебен състав споделя тази практика По въпроса: временното пребиваване в чужбина с цел работа към външнотърговска централа пречка ли е да се приеме, че този съделител е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С решение № 241/17.12.2014 г. по гр. д. № 452/2014 г. на ОС - Видин, влязло в сила след не допускане до касация с определение № 190/14.05.2015 г. по гр. д. № 1326/2015 г. II гр. о. и решение № 86/21.02.2013 г. по гр. д. 1088/2012 г. на Плевенски окръжен съд, не допуснато до касация с определение № 413/17.07.2013 г. по гр. д. № 3294/2013 г. I гр. о. на ВКС е прието, че пребиваването на съделител в чужбина поради командировка с цел специализация не изключва извод, че такъв съделител е живял в жилището, ако е установено че за времето, когато се е завръщал в страната е живеел в същото жилище. Тази практика се споделя и от настоящия състав, тъй като противното би означавало неоснователно да се ограничи правото на български гражданин да получи възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. За да е приложима тази норма, това следва да е единствено жилище за него в страната. Подобно ограничаване на права по отношение на жилището в което съделителя живее в страната към момента на смъртта на родителите поради това, че е изпращан често на командировки в чужбина, или защото е на специализация, би противоречи на целта на закона, а резултата би бил непропорционален. Командироването и специализацията предполагат временно пребиваване в чужбина, което не изключва, а напротив предполага необходимостта от постоянно жилище в България, в което командирования, специализанта живее. Целта на нормата не е да санкционира наследника за това, че към момента на откриване на наследството е отсъствал от наследственото жилище, а да задоволи жилищната нужда на този от наследниците, за който наследствения имот, предмет на делба е единствено жилище и няма други съделители, с които да конкурира за възлагане. Фактите по делото са следните: С влязло в сила решение до делба е допуснат недвижим имот: * ид. ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв. м., а по скица 329 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв. м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв. м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв. м. при квоти 3/6 ид. ч. за А. М. и по 1/6 ид. ч. за Д. М. М., Б. С. Б. и К. М. М. Имотът е неподеляем. Квотите произтичат от наследяване. Претенции за възлагане са заявили касаторът А. М. и Д. М. Последният не е представил декларация за семейно и имотно състояние, поради което не е доказал наличието на предпоставките за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК и не може да конкурира за възлагане. А. М. е декларирал, че не притежава друг жилищен имот. Притежава идеална част от празно дворно место и нива, които не са жилища по смисъла на закона. Спорно е дали към момента на откриване на наследството, което е предмет на делба на наследодателите К. А. М. - починал на 9.05.1989 г. и на Д. М. С. - починал на 6.10.1990 г. касаторът А. М. /техен син/ е живял в делбения имот. Безспорно е, че той е пътувал често до Германия и Полша като командирован. Адресната му регистрация до 2000 г. е била в Стара З., но не е посочен точен адрес в официалното удостоверение за постоянен адрес. Когато се е връщал в България се е прибирал в процесното жилище на първия етаж до смъртта на родителите си. Това се признава от съделителите Б. С. Б. и К. М. М. Оспорва се от Д. М., който заявява, че чичо му е живеел в София, а в процесното жилище е живял той. От доказателствата, събрани в първата фаза на производството е видно, че втория етаж, който не е процесен е дарен от общите наследодатели на другия им син М. М. - баща на ответника Д. М. Дори този съделител да е живял в процесния първи етаж към момента на откриване на наследството и за двамата наследодатели - 1989-1990 г., това не изключва факта и касатора да е живял в това жилище към посочения период. Законът не изисква само заявилият претенция съделител единствен да е живял в жилището заедно с наследодателите. Затова при конкуренция между няколко съделители, за които са доказани всички предпоставки за възлагане, делбата се извършва чрез възлагане на жилището на този от тях, който предложи най-висока цена - чл. 349, ал. 2 изр. последно ГПК. В случая няма конкуренция между касатора А. Д. М. и Д. М. М., защото втория не е доказал, че не притежава друго жилище. Твърдял го е в становищата, но това е изгоден за него факт, поради което подлежи на доказване. Може да бъде доказан с декларация за семейно и имотно състояние, която като частен документ може да бъде оспорена и декларираните данни опровергани, но той не е представил такава. Това, че касаторът е ползвал процесното жилище като постоянен адрес за пребиваване в страната към 1989-1990 г. се установява от становището на останалите съделители без Д. М., от показанията на свидетеля С. С., който обяснява, че докато били живи К. и Д., синът им А. живеел при тях. По работа ходел в Германия и в София, но се прибирал в делбеното жилище. Тези показания се потвърждават и от представеното у-ние изх. № 2786/28.05.2015 г. на [община], в което е отразено, че постоянния адрес на касатора в периода 9.02.1979 г. до 1.03.2000 г. е бил в [населено място]. Действително в това удостоверение не е посочен конкретен адрес, но въззивната инстанция не е преценила това удостоверение в съвкупност с признанията на останалите съделители без Д. М. и другите доказателства. В удостоверението не е посочен постоянен адрес на касатора в Стара З. до 2000 г., но не се установява да е имал и друго жилище в този град. Декларирал е, че няма такова и този частен документ не е оспорен. Твърденията на съделителя Д. М., че притежавал и друго жилище в София не са доказани от него. Затова, че касаторът е живял на адреса на процесното жилище в Стара З. установява представеното заверено копие от военната книжка, издадена на 6.11.1970 г. По изложените съображения, решението на възивната инстанция, с което е потвърдено решението на РС относно способът, по който е извършена делбата, е постановено в противоречие с процесуалните правила касаещи изискването доказателствата да се обсъждат по отделно и в съвкупност и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Избраният способ за извършване на делбата - публична продан е приложим когато допуснатото до делба жилище е неподеляемо и то не може да бъде възложено поради това, че не са налице предпоставките за възлагане на заявилия претенция по чл. 349, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Тъй като предпоставките за възлагане по претенцията на касатора са доказани и не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като по изложените съображения възложи на касатора процесното жилище на първия етаж на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като определи и сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители, съобразно определената пазарна цена от СТЕ - 75 200 лв. и квотата им - по 1/6 ид. на стойност при тази цена - по 12 533 лв. за всеки. Тези суми са дължими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила ведно със законната лихва, съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК. При тази цена, дължимите държавни такси от съделителите са определени още с решението на РС, което в тази част е влязло в сила. В частта, с която е уважена претенцията по сметки, също не е обжалвано решението на РС и е влязло в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение