Решение № 10295 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12604/2014 г.

Решение № 10295 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12604/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Реза Есмаели, гражданин на Иран, представляван от адв. Радославова, срещу решение № 5431 от 11.08.2014 г., по адм. дело № 2828/2014 г. по описа на Административния съд - София град. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България /ДАБ/ не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - София град е отхвърлил оспорването по жалба на чужденеца срещу решение № 294 от 20.01.2014 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществени нарушения на административната процедура и при спазване на материалния закон - заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо Реза Есмаели не е налице страх от преследване от страна на официалните власти в родината му поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. По тези съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата Така постановеното решение е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, обстойно е обсъдил изнесеното от Реза Есмаели по време на проведените интервюта, неговата бежанска история, отчел е констатираните противоречия и е съобразил данните относно ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта, е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. С основание съдът не е дал вяра на поддържаната от лицето бежанска история, респективно на твърденията му за основателен страх от преследване поради факта, че през периода 2008- 2009 г. тайните служби на Иран са искали от него да предоставя данни и сведения относно смяна на възгледите на негови съграждани. Твърденията му за задържане на съпругата му от тайните служби поради факта, че тя е преподавала танци в дома им, което според него е забранено в Иран и се наказва с убийство с камъни, също не могат до доведат до извод за наличие на някои от предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец по чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ. Административният съд правилно е посочил в мотивите си, че липсата на уважение към установените религиозни традиции, нрави и обичаи в Иран, не може да се приеме за преследване по политически или религиозни причини. Нежеланието да се спазват правилата установени в държавата по произход, не е преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Изложените факти от Реза Есмаели, че след като е пристигнал в България е приел християнската вяра са ирелевантни за настоящия спор. Поддържаните от лицето факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Не обосновават също така извод кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Иран, за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,