Решение № 2216 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13478/2012 г.

Решение № 2216 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13478/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от Петър Николов Камчев от гр. Благоевград, подадена чрез пълномощник, против решение № 5165/01.10.2012 г., постановено по адм. дело № 6122/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 69 от 31.05.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Камчев срещу решение № 69/31.05.2012 г. на Комисията, с която е установен конфликт на интереси по отношение на него, на длъжността "директор" на Дом за медико-социални грижи за деца, гр. Благоевград, за това, че като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, е сключил договори и е издал актове в частен интерес в нарушение на чл. 8 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУКИ - дъщеря му Нина Петрова Арабаджиева. В касационната жалба е посочено, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е възприето, че възнаграждението на Арабаджиева надвишава допустимите стойности по Постановление № 67/2010 г. на Министерския съвет (ПМС), както и че атестирането на служителката е било законосъобразно. Иска отмяна на процесното решение. Ответната страна - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество касационната жалба на Петър Камчев се явява неоснователна по следните съображения: Безспорно е, че Камчев, като директор на Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, а Нина Арабаджиева - негова дъщеря, е свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Камчев е назначен за директор на ДМСГД с договор от 10.01.2001 г., сключен с министъра на здравеопазването. На 3.11.2003 г., по силата на трудов договор жалбоподателят е назначил дъщеря си на длъжността "личен състав, той технически секретар, той калкулант" в представляваното от него медицинско заведение. Установено по делото е, че Камчев, в качеството му на директор, е сключвал с дъщеря си допълнителни споразумения към трудовия й договор, с които е увеличавал месечното й възнаграждение, което попада в хипотезата на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните по делото, в обжалваното решение е прието, че Камчев е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, за което са налице забраните по глава втора от същия закон. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно последния, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси", следва на първо място да е налице установен по безспорен начин съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. В конкретния случай правилно е установено, че сключените допълнителни споразумения между баща и дъщеря за увеличаване на заплатата на последната е довело до облага за него или свързани с него лица и че има частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ. Съгласно дефинициите е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. Общоизвестно и съществено при тълкуването и разкриването на целта на този закон е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствалото се лице, изпълняващо публична длъжност. В случая е установено, че Камчев е повлиян при изпълнение на служебните си задължения от облагата, която свързаното с него лице получава. От представените данни по делото е видно, че след влизане в сила от 01.01.2009 г. на ЗПУКИ (ЗПРКИ - изм. заглавие), Камчев е подал декларация по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от закона, в която е посочил, че няма свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ и не е декларирал частен интерес по конкретен повод съгласно чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Доказано е, че директорът е сключил допълнителните споразумения за увеличаване на месечното трудово възнаграждение, както и е атестирал лично неговата дъщеря. При тези доказателства, че Камчев и дъщеря му, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, съдебният състав закономерно приема, че при сключване на разглежданите допълнителни споразумения Камчев действа в частен интерес. Данните за наличие на родство с лицето, с което договаря, по смисъла на закона, обосновават и изводите за това, че предприетите действия от страна на директора са насочени към реализиране на облага, както и заключението, че по отношение на него е налице конфликт на интереси и поведението му съставлява нарушение по смисъла на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на материалния закон е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане и преценка на всички събрани в хода на делото доказателства, както и на доводите на страните, а изводите на съдебния състав са подробно митивирани. Съдебният акт съдържа и конкретни съображения за наличие на частен интерес за Камчев при сключване на изследваните допълнителни споразумения и атестации и съответно за конфликт на интереси на основанията, предвидени в ЗПУКИ. Доводът на касатора за размера на трудовото възнаграждение на дъщеря му, който е бил определен съгласно ПМС № 67/2010 г., правилно е обсъден от съда и е прието, че по-високото трудово възнаграждение на Арабаджиева е в нарушение на ЗПУКИ, защото е определено лично от баща й, в качеството му на лице, заемащо публична длъжност, както и че директорът сам е оценявал свързаното с него лице. Нормата на чл. 8 от ЗПУКИ установява забрана при изпълнение на публичната си длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Съобразно доказателствата по делото, поведението на касатора правилно е квалифицирано като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага в полза на "свързано лице", под формата на сключване на допълнителните споразумения за увеличаване на трудовото възнаграждение на дъщеря му. Обоснован е изводът на съда, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По делото е направено искане от процесуалния представител на ЗПУКИ за присъждането на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. С оглед изхода на делото същото се явява основателно за касационната инстанция, тъй като няма данни такова искане да е било направено пред първата инстанция. Възнаграждението се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение