Решение № 14414 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2011 г.

Решение № 14414 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Десета, раздел I - чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба от "ЯНА" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от Стефан Георгиев Севов срещу решение № Ж - 02 от 21.12.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С него се приема доклад на дирекция "Електроенергетика" и дирекция "Правна" във връзка с решаване на възникналия спор между "ЕВН България електроразпределение" АД, "ЕВН България Електроснабдяване" АД и "Яна" АД, ДКЕВР задължава "ЕВН България електроразпределение" АД да възстанови захранването с електрическа енергия на "Яна" АД след като последното заплати дължимите на електроразпределителното дружество суми, представляващи цена достъп и цена пренос по електроразпределителната мрежа. Със същото решение ДКЕВР задължава "ЕВН България електроразпределение" АД да изготви и предложи на "Яна" АД договор за предоставения достъп за периода от 1.07.2008 г. до 10.02.2009 г. като "Яна" АД издаде фактури за договорената сума по договора и "ЕВН България електроразпределение" АД заплати фактурираната сума. Със същото решение е постановено търговското измерване на "Яна" АД в Бургас да се изгради на границата на собственост съгласно Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Също така е разпоредено до изграждането на търговското мерене на "Яна" АД на границата на собственост, последната да заплаща цена за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, след което да заплаща само цена за достъп. Възраженията в жалбата са за незаконосъобразност поради нарушение на административно производствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбата от потребител срещу лицензиант се разглежда по реда на чл. 22 и глава Осма от Закона за енергетиката, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), приета с ПМС № 124 от 10.06.2004 г. и Устройствен правилник на ДКЕВР и нейната администрация от 2004 г. Нарушенията са, както следва: няма назначена от председателя на ДКЕВР проверка по глава осма от ЗЕ, каквото е изискването по чл. 22 от ЗЕ. Според чл. 78, ал. 1 от ЗЕ лицата, които извършват проверки и съставят актове за извършено нарушение се определят със заповед на председателя на ДКЕВР, като съгласно чл. 99 от (НЛДЕ) събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата, след приключването се съставя протокол за констатации, към който се прилагат доказателствата. Данни по преписката за такава проверка се твърди, че няма, а данните, изведени от мотивите на обжалваното решение сочат на производство образувано по повод предложение на "ЕВН България Електроразпределение" АД за изкупуване на енергиен обект - кабелен електропровод 20 КV, собственост на "Яна" АД вх. № на ДКЕВР Е-13-48-30 от 10.05.2008 г. При извършената проверка и съставяне на констативен протокол жалбоподателят не бил уведомен, поради което не го подписал, а за него узнал от писмо изх. № Е-13-48-30 от 23.10.2008 г. издадено от председателя на ДКЕВР. На следващо място се твърди, че това писмо не съставлява административен акт, тъй като на обжалване подлежат актовете, посочени в чл. 13, ал. 7 ЗЕ - решенията и мълчаливият отказ. Твърди се и това, че ДКЕВР въобще не се произнесла с решение по въпроса за принадлежността на спорния електропровод към електроразпределителната мрежа, което е и основният спорен въпрос между страните по делото, от правилното разрешаване на който зависи правилното разрешаване на останалите спорни въпроси. Твърди се и това, че е била подадена жалба през април 2009 г. срещу констатациите в протокола поради променена фактическа обстановка изразяваща се в това, че от 10.02.2009 г. по спорния електропровод не тече електрическа енергия и ако през август 2008 г. са се захранвали по него и други абонати, то през април 2009 г. те вече се захранват по друг кабел, което е доказателство, че кабелният електропровод като собственост на "Яна" АД обслужва само това дружество, поради което не е част от електроразпределителната мрежа. Поддържа се и довод, че констатациите в констативния протокол са едностранни тъй като дружеството не е било представлявано и са взети предвид становищата само на заинтересованите електро снабдително и разпределително дружества. За нарушения на материалния закон се сочи обстоятелството, че ДКЕВР не се е произнесла съгласно правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ в диспозитива на обжалваното решение, като приема в мотивите си, че този въпрос е разрешен без да има жалбоподателят възможност да се защити. Твърди се, че спорът за изграждане на търговското измерване включва разрешаването и на този въпрос от който следва разрешаване на спора за цена пренос и цена достъп на електроенергия. Поддържат се и доводи относно противоречие в различните точки на диспозитива на решението на ДКЕВР, както и необоснованост в обосновката на обезщетението само за определен период, а не за целия. Върховният административен съд, Четвърто отделение за да се произнесе, на основание данните по делото и закона приема за установено следното от фактическа и правна страна: Приложимата уредба се съдържа в Закона за енергетиката, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на ДКЕВР. Правомощията на ДКЕВР са свързани с регулиране на дейностите в производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, природен газ, търговията с тях и производство и пренос на топлинна енергия и са изброени и конкретизирани в чл. 21 ЗЕ. Съгласно чл. 21, т. 10 от ЗЕ ДКЕВР има правомощие по предложение на съответното преносно или разпределително предприятие да вземе решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и да дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъпа до тях. ДКЕВР разглежда и жалби по реда на чл. 22 ЗЕ на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Процедурата по уреждането на спорове по реда на чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Тази процедура включва назначаване на работна група, която събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. При извършване на работата си комисията съставя протокол - чл. 99 (НЛДЕ), при приключване се съставя констативен протокол, като протоколът се подписва и от проверяването лице което има право да вземе отношение и да възрази по констатациите, по които работната група съставя заключение и накрая предава всички материали във връзка с дейността си на председателя на ДКЕВР - чл. 100, ал. 5 НЛДЕ. С решението си ДКВР - чл. 102 НЛДЕ прекратява производството или при установено нарушение на условията на лицензията, взема решение за налагане на принудителна административна мярка по реда на ЗЕ. Те са уредени в глава тринадесета от ЗЕ - чл. 201 - 204 и са изброени в чл. 201, ал. 2. Те имат различно съдържание и се изразяват в даване на задължителни писмени указания за преустановяване на определени действия или предприемането на такива в определен срок, изменение на експлоатация на енергийни обекти, временно спиране или ограничаване на лицензионната дейност и др. При така цитираната уредба могат да се различат производства по издаване на решения, включително по чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗЕ като едно от функционалните правомощия на ДКЕВР, производства по налагане на принудителни административни мерки за нарушения на Закона за енергетиката или като резултат от разглеждане на жалби по чл. 22 ЗЕ. В настоящият случай решението на ДКЕВР е разгледало като спорни въпросите - кабелен електропровод Яна 3 20 КV част ли е от електроразпределителната мрежа, къде е границата на имота и къде е правилното законосъобразно място в което следва да бъдат изградени средствата за търговско измерване, "ЕВН България Електроразпределение" АД законосъобразно ли е изградило търговското измерване на консумираната от "Яна" АД електрическа енергия и по специално съобразено ли е с разпоредбите на чл. 120 от ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, правомерно ли се начислява на "Яна" АД цена достъп и цена пренос до електроразпределителната мрежа. Видно мотивите на решението, то се основава на констатациите от протокол № Е-06/11.09.2008 г. на назначена работна група със заповед № З-Е-96/18.08.2008 г. Констатациите в този протокол са на база информация от заинтересованите лицензианти, като описаната процедура в чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ не е била спазена и жалбоподателят не е узнал за работата на тази работна група, не е изразил становище по отношение констатациите, поради което е налице съществено нарушение на административно производствените правила. От друга, страна ДКЕВР не е посочила в какво производство от цитираните по горе е издала обжалваното решение, като е налице смесване на процедурите по разглеждане на жалби, по издаване на принудителни административни мерки и производство по издаване на решение в рамките на правомощията на ДКЕВР по чл. 21 ЗЕ. От приложената административна преписка се установява, че в едно производство са разгледани въпроси относими към различни процедури, а констативно съобразителната част на решението е необоснована на доказателствата по преписката по отношение на главния факт от който произтичат споровете между страните - дали спорния кабелен електропровод е част от електроразпределителната мрежа според определението дадено в § 1, т. 22 от ДР ЗЕ. Електроразпределителна мрежа според това определение е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. За да изведе извод, че процесния кабелен електропровод е част от тази мрежа е прието за установено, че той свързва повече от един потребител. Този спорен въпрос е въведен и с жалбата пред съда в производството пред който от заключенията на назначените съдебно-технически експертизи не се установява еднозначно дали електропроводът захранва само жалбоподателя и нужен ли е той с оглед осигуряване на връзка при аварийно захранване и на други потребители. При липса на фактическо установяване по реда предвиден в административно производствените правила към момента на постановяване на решението на ДКЕВР и при липса на заключение по доводите на жалбоподателя в разрез с установеното от административния орган като не е дадена възможност на жалбоподателя да участва в производството по издаване на решението е налице нарушение на административно производствените правила. Предвид изложеното следва да се приеме, че няма фактически и правно обоснован извод относно принадлежността на кабелния електропровод към електроразпределителната мрежа, което е от съществено значение за разрешаване на споровете между страните. При изложените съображения констатираните нарушения, съставляват основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК поради което решението на ДКЕВР като незаконосъобразно следва да бъде отменено. След отмяната на решението делото следва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,