Решение № 3793 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2013 г.

Решение № 3793 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 34б, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 82 от 07.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3174/2012 г. на Върховния административен съд, III отделение, с което е по жалба на Юлиан Борисов Комсалов, нотариус с район на действие РС-Велинград и отменена Заповед № ЛС -И- 701/09.12.2011 г. на министъра на правосъдието и преписката е изпратена на министъра на правосъдието за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че преценката на административния орган относно наличието на втората кумулативна предпоставка по чл. 34б, ал. 2 ЗННД - "важни причини", не съответства на целта на закона. Довода е обоснован с липсата в ЗННД на легална дефиниция за "важни причини" по смисъла на законовия текст, поради което е в изключителна компетентност на министъра да преценява кои причини са "важни" и съдът няма правомощие да осъществява контрол по същество на тази преценка. Ответникът по касационната жалба - Юлиан Борисов Комсалов, чрез процесуален представител адв. Димов оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Излага съображения и в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна поради следното: В хода на административното, а впоследствие и в първоинстанционното съдебно производство са събрани всички относими към предмета на спора доказателства. От тях е установено, че ответникът Юлиан Комсалов е нотариус, вписан с рег. № 646 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - РС-гр. Велинград. С молба вх. № 94-Ю-7 от 22.06.2011 г. до министъра на правосъдието, Комсалов е поискал да бъде преместен на основание чл. 34б във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗННД от района на РС-Велинград в района на РС -София. Като основание за исканото преместване е изложил следните важни причини: постоянно местоживеене в собствено жилище в гр. София, син на една година, родил се след четири неуспешни бременности на съпругата му, служебна ангажираност на съпругата му като съдия в Софийски районен съд и невъзможност същата да се премести с детето във Велинград предвид необходимостта от висококвалифицирана педиатрична грижа за дългоочакваното първородно дете; нецелесъобразност детето на тази ранна възраст да пътува често до Велинград, което пък от своя страна лишава молителя от участие в отглеждането му, необходимостта да продължи изпълнението на професионалните си задължения във Велинград обрича семейството на молителя на дълготрайна раздяла, а него самия- на невъзможност да изпълнява задълженията си на баща и пълноценно да участва в грижите за сина си. В подкрепа на някои твърдения са представени писмени доказателства. В хода на административното производство е установено наличието на първата предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД за преместване на нотариус в друг район - открито място по чл. 10 от ЗННД в района, в който желае да бъде преместен, в случая на РС-София. Със свое писмо вх. № 94-Ю-7/14.11.2011 г. Нотариалната камара, след запознаване с молбата на Комсалов за преместване и приложените към същата доказателства, е изразила съгласие с така поисканото преместване. Назначената като помощен орган към министъра на правосъдието комисия по чл. 34б от ЗННД след като е разгледала заявлението за преместване на Комсалов, обсъдила е представените от него и служебно събраните доказателства е предложила на административния орган да остави без уважение заявлението му за преместване, за което се е мотивирала. Мотивите на Комисията изцяло са инкорпорирани в издадената и оспорена впоследствие заповед на министъра. В нея административният орган е обосновал отказа си с липсата на втората от двете, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 34б от закона материалноправни предпоставки, обуславящи уважаване на искането за преместване - че липсват важни причини за преместването, а изложените от молителя житейски причини съпътстват повечето семейства - отглеждане на дете и служебна ангажираност на двамата родители и не обуславят пълна или частична невъзможност Комсалов да упражнява нотариални функции в гр. Велинград и нямат изключителен характер по смисъла на закона. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на издадената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и като резултат е отменил Заповед № ЛС -И- 701/09.12.2011 г. на министъра на правосъдието. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и по конкретно по отношение втората субективна предпоставка - наличие на важни причини, налагащи това преместване, както и че не е съответна на целта на закона, за което подробно се е мотивирал. Така постановеното решение е правилно. Спорът и понастоящем е правен и се съсредоточава относно това доколко посочените от Комсалов причини са "важни" по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и може ли съдът да упражнява контрол на преценката на административния орган относно "важността" на причините в рамките на оперативната му самостоятелност. Безспорно заповедта на министъра на правосъдието по чл. 34б ЗННД като индивидуален административен акт се издава при условията на предоставена му като орган по преместването оперативна самостоятелност и на общо основание подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а и този контрол в конкретния случай не е изрично изключен със закон. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, както правилно и преценил първоинстанционният съд. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган разполага с оперативна самостоятелност и спазва ли изискването за законосъобразност на административните актове. Изборът на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК и след като съдът е установил, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, законосъобразно е проверил спазването и на тази регулация. Съдът е преценил дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го оправомощава да издаде акта - чл. 4, ал. 2, а ако се постига, дали е било възможно решение, което да е по-благоприятно за лицето, чието права се засягат - чл. 6, ал. 2 и 3, а при възможни няколко законосъобразни решения - дали органа съобразил чл. 6, ал. 4 АПК и е избрал възможността, която е осъществима най-икономично и най-благоприятно за обществото и държавата. Съдът е установил нарушения на тези правила, поради което правилно актът е преценен като несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, а поради това и незаконосъобразен, което е ангажирало като последица отмяната му. В съответствие с приложимото право съдът е упражнил контрол за законосъобразност на преценката на административния орган относно посочените в заявлението за преместване на нотариуса "важни причини". Изводите на съда кореспондират не само на правната, но и на житейската логика, която очевидно е съобразена от законодателя с дефинирането на понятието "важни причини" чрез ал. 2 на чл. 34б (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.). Посочените семейни причини с оглед многообразието и интензитета им в личен, социален и професионален аспект, в конкретния случай съвсем обосновано е можело и е следвало да бъдат приети като "важни". Като е достигнал до обратния извод, административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт, което правилно е констатирано от съда. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че в ЗННД няма легална дефиниция за "важни причини". Вярно е, че заявлението е подадено преди влизане в сила на нормата, но оспорената заповед е издадена при действието й, поради което законосъобразността й следва да бъде преценявана с материалния закон действащ към този момент - арг. чл. 142, ал. 1 АПК. За пълнота следва да се посочи, че не са установени причини от какъвто и да е било характер, които да са важни по степен и с оглед общата цел на ЗННД, че да налагат във всички случаи оставането на нотариус Комсалов в съществуващия район на действие да упражнява нотариални функции. Предвид изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания. Обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия,