Решение № 11059 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2010 г.

Решение № 11059 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светломира Желязкова, в качеството й на процесуален представител на Здравко Петров Гючлиев, управител на "Аукторисс Сийлънтс енд Полимерс" ЕООД, срещу решение № 19 от 27.08.2010 г. по адм. дело № 270 по описа за 2010 г. на административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № АЗ-А47-0020 от 10.05.2010 г. на началника на митница Русе, с което е отказана регистрацията му като регистриран получател по чл. 57в, ал. 1 от ЗАДС и издаване на удостоверение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Русе не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Русе е бил сезиран с жалба срещу решение № АЗ-А47-0020 от 10.05.2010 г. на началника на митница Русе, с което му е отказана регистрация като регистриран получател по чл. 57в, ал. 1 от ЗАДС и издаване на удостоверение. По делото е установено, че дружеството е подало искане до началника на митницата - Русе да бъде регистрирано като регистриран получател, на основание чл. 57в, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС, като към него са приложени документи. Извършена е проверка на последните, като му е указано с писмо от 24.03.2010 г. да представи техническа документация на използваните средства за измерване със съответните документи от Института по метрология и заверки за годност от Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", както и документи, които удостоверяват възможността за контрол на получаваните акцизни стоки и интернет достъп в реално време на използваната от дружеството автоматизирана система за отчетност. С молба от 9.04.2010 г. са представени исканите документи, като е назначена проверка от митнически служители при МБ-Русе на място на адреса на обекта, който е в гр. Силистра, с указания за установяване на факти и обстоятелства, относими към регистрацията по чл. 57в от ЗАДС. Съставен е протокол № 3155 от 23.04.2010 г. при МБ-Силистра с констатации, въз основа на който е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 57в, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗАДС. Посочените доказателства, резултати от проверката и становище са обосновали издаването на решение № АЗ-А47-0020 от 10.05.2010 г. на началника на митница Русе. С него, на основание 57г, ал. 1 от ЗАДС е отказана регистрация като регистриран получател по чл. 57в, ал. 1 от ЗАДС и издаване на удостоверение на дружеството, поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 57в, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 9 от ЗАДС. Решаващият съд е приел, че издаденият и обжалван административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на законовоустановената форма. Според него не е нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на акта непосочването на кои нередовности от искането за регистрация не са били поправени/отстранени с допълнително подаденото заявление и приложение към него, каквото е възражението на жалбоподателя. Във връзка с него съдът подробно е обсъдил процедурата, уредена в чл. 57в, а именно по ал. 1 от разпоредбата, в която са уредени предпоставките, за да се осъществи регистрацията по отношение на искателя; по ал. 2 от разпоредбата, в която са изброени какви документи, удостоверяващи относими факти, следва да бъдат депозирани от него; по ал. 3 от разпоредбата в какъв срок следва да се произнесе сезираният орган; по ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от разпоредбата, в които е уреден редът и сроковете за отстраняване нередовностите на искането, респ. възможността за представяне на допълнителна информация. Съдът е приел, че в процесния спор са установени нередовности в искането, указано е същите да бъдат елиминирани, като при издаване на обжалвания акт според него правилно административният орган се е позовал именно и само на тези, неотстранени нередовности, които са обосновали от фактическа страна и отказа му да се осъществи исканата регистрация. Съдът се е аргументирал по повод възражението, че обжалваният акт е немотивиран, като той се е позовал и на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, по повод твърдението, че той възпроизвежда фактическите констатации от цитираните проверка и становище. Решаващият съд е приел също, че конкретно е направено позоваването, респ. е посочено правното основание, за да се постанови отказа по чл. 57в, ал. 2 от ЗАДС, а именно липсата на предпоставките по чл. 57в, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 9 от ЗАДС. При обосноваването си съдът подробно е преценявал и факта, дали искателя отговаря на изискванията на посочената разпоредба, като според него дружеството не разполага с автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки (т. 7) и не използва средства за измерване, отговарящи на изискванията на ЗАДС, на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им (т. 9). Съдът е приел, че установяването на тези две предпоставки чрез протокол № 3155 от 23.04.2010 г. от инспектори при МБ-Силистра не рефлектира върху законосъобразността на процесния акт. Още повече съдът е обсъдил и двете предпоставки във връзка с чл. 103а, ал. 3 и ал. 5 от ЗАДС. Според тях, за целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им, като данните от средствата за измерване и контрол следва да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата и не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол. Настоящият съдебен състав намира, че изложените съображения на съда са правилни и съответстват на установеното от фактическа и правна страна по делото. По повод последните аргументи на съда относно изискванията на чл. 103а, ал. 3 и ал. 5 от ЗАДС, които също следва да бъдат преценявани, доколкото са възпроизведени в чл. 57в, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗАДС, което е и основното касационно възражение, то следва да бъде обсъдено от настоящия съдебен състав. Касаторът застъпва становището, че същият има качеството "освободен от акциз краен потребител", съгласно удостоверение от 16.12.2009 г., поради което Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от министъра на финансите, на основание законовата делегация на чл. 103а, ал. 2 от ЗАДС, (обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г.), не се прилага по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от нея, респ. не следва да се преценяват в случая чл. 103, ал. 3 и ал. 5 от ЗАДС. Според него наредбата не следва да се прилага и при придобиване на качеството на "регистриран получател", чрез обсъжданата процесна регистрация, понеже акцизните стоки са едни и същи и се използват за целите предвидени в разрешението му за освободен от акциз краен потребител. Съгласно чл. 57д от ЗАДС регистрираният получател е длъжен да: води отделна документална отчетност по видове акцизни стоки и да съхранява получените под режим отложено плащане на акциз стоки отделно от другите съхранявани стоки; да уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й; да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта и да им осигури помещение за извършване на проверките и да не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение. Тези му законови задължения са в съответствие с даденото в чл. 4, т. 28 от ЗАДС определение за "регистриран получател", а именно лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз, като не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. От друга страна същият има качеството "освободен от акциз краен потребител", за което също е дадено легално определение в чл. 4, т. 14 от ЗАДС. Това е едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз. Тези две качества, които би съчетало дружеството касатор, не могат да го освободят от законово определеното изискване чрез чл. 57в, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗАДС, само защото има едно от тях, и то по силата на подзаконовата разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 3 от цит. наредба, в която е прието, че тази наредба се прилага по отношение на лицата по чл. 103а от ЗАДС, освен тези по ал. 2, включително по отношение на освободените от акциз крайни потребители. По силата на чл. 102, ал. 1 от ЗАДС контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи, а съгласно ал. 2 контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки. По силата на ал. 3 митническите органи имат право да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки. По силата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС за целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им. Очевидно е, че за да придобие качеството "регистриран получател" по смисъла на чл. 4, т. 28 от ЗАДС следва да се развие производството по чл. 57в от ЗАДС, в която разпоредба и конкретно в ал. 1 са посочени законовоопределените предпоставки за регистрация, една от които изисква използване на автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки и другата изисква да се използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им. В специалните, законови, разпоредби, които уреждат регистрацията на тази категория данъчнозадължени лица "регистрирани получатели" не е предвидено твърдяното изключение, което се базира на факта, че акцизните стоки са едни и същи и се използват за целите предвидени в разрешението му за "освободен от акциз краен потребител". От цитираните по-горе легални определения се констатира, че акцизните стоки не са едни и същи, а касаторът е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, т. 4 от ЗАДС. Следователно общото му качество, а именно на такова данъчнозадължено лице се явява определящо. Настоящият съдебен състав намира, че останалите касационни възражения относими към преценката на самата разпоредба на чл. 57в, ал. 1 от ЗАДС, респ. спазването на процедурата по ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от същата, не следва да бъдат обсъждани, понеже по съдържанието си са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство. Съдът конкретно е обсъдил липсващите предпоставки по т. 7 и т. 9 от цитираната норма, още повече, че и самият жалбоподател в първоинстанционната жалба твърди, а и по делото се установява, че му е дадена възможност да представи допълнителни документи, подробно посочени в писмото от 24.03.2010 г., такива са представени с писмо от 8.04.2010 г., като е извършена проверка и на място на 23.04.2010 г., т. е. не е налице само констатация, а и възможност за отстраняване нередовностите на искането за регистрация. Няма пречка фактическите констатации в административния акт да са обосновани в акт, в случая протокол № 3155 от 23.04.2010 г., съставен от друг митнически орган, още повече, че същият се явява териториално компетентен да осъществи проверката, с оглед мястото на адреса на обекта. Не представлява нарушаване на административнопроизводствените правила осъществяване на действия от компетентен митнически орган по искане на друг компетентен митнически орган, резултатите, от които мога да бъдат ползвани в административно производство, което се развива пред този орган, който е поискал извършването им. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение