Решение № 450 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 616/2009 г.

Решение № 450 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 616/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК . П. А. С., Б. А. С. и С. П. А. са подали касационна жалба срещу решение № 44 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 484 от 2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 14.09.2007 г. по гр. д. № 66 от 2007 г. и решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по описа на С. районен съд. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 904/09 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 616 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на срещу решение № 44 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 484 от 2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 14.09.2007 г. по гр. д. № 66 от 2007 г. и решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по описа на С. районен съд. Поставен е материално правният въпрос за правото на собственост, придобито при конкуренция на вписванията по чл. 113 ЗС, по който ВКС е счел, че въззивният съд не се е съобразил с трайната съдебна практика, както и по въпроса представлява ли съществено процесуално нарушение отказа на съда да постанови спиране при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК / чл. 182, б. "г" ГПК отм. (отм.) до решаването на преюдициален спор,. Ответницата С. Щ. С. е депозирала отговор по жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Софийският окръжен съд е уважил, предявеният от С. Щ. С. срещу П. А. С., Б. А. С. и С. П. А. иск по чл. 108 ЗС, с който е поискала да й предадат собствеността и владението на двуетажна еднофамилна жилищна сграда- близнак със застроена площ от 44 кв. м., построена в общински имот с идентификационен номер 65231.916.396 по плана на гр. С. Сградата е изградена въз основа на отстъпено право на строеж по договор с ИК на ОНС, гр. С. от 5.07.1968 г. защото е намерил, че ищцата е установила правото си на собственост и че ответниците го държат без правно основание. Извода за основателност на иска е направен след обсъждане на с който чрез пълномощник А. Н. И. е извършена замяна между посочената сграда, собственост на П. и Б. А. С. и овощна градина, собственост на С. Щ. С. Акта е бил поправен с н. а. № 1* т. 06, рег. № 7* н. д. № 1* от 31.10. 2005 г. Иска срещу третия касатор С. П. А. е бил предявен от С. С. защото с н. а. № 15, т. IVа, рег. № 5* н. д. № 595 от 19.05.2005 г. неговите баща и чичо П. и Б. А. С. са му прехвърлили 1/2 идеална част от жилищната сграда. При тези данни и при липсата на спор, че касаторите са във владение на имота, Окръжния съд е намерил, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като П. и Б. А. С. към датата на дарението вече не са били собственици, а ответника С. П. А. е придобил вещта от несобственик и следователно с извършеното в негова полза дарение също не е придобито правото на собственост. Незаконосъобразна е тезата на касаторите във връзка с приложението на чл. 113 ЗС във връзка с обстоятелството, че нотариалният акт за поправка на акта на ищцата е съставен и вписан след датата на която е осъществен договора за дарение на 1/2 идеална част в полза на третия ответник С. А. Този довод е неоснователен тъй като релевантния момент е кога е вписан нотариалният акт, с който е извършено прехвърляне на имота чрез договора за замяна и дали вписването на нотариалният акт за дарение го предхожда. Поредността на номерата на вписване, които макар да са от една дата по категоричен начин доказват, че замяната е вписана с № 2* от 19.09.2005 г. преди дарението, което е вписано с № 2* от същата дата. Следователно в случая е неприложима разпоредбата на чл. 113 ЗС. Освен това последващата поправка на нотариалният акт за замяната касаеща неправилно посочен идентификационен номер, не се отразява на някои от елементите на договора за замяна, тъй като в акта имота е бил индивидуализиран и поправката само внася коректност в описанието му. Допълнителен аргумент е че след осъществяване на поправката се счита, че нотариалният акт е правилен от датата на изповядването на сделката. Основателно е направеното оплакване по процесуалния въпрос относно допуснатото съществено процесуално нарушение, извършено с отказа да се спре делото при наличието на спор в съдилищата по преюдициален въпрос. Такъв въпрос е бил действителността на акта, с който се легитимира С. Щ. С. По този въпрос С. А. е предявил отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу С. С. за нищожност на договора за замяна на спорния имот. Това спорно материално право е разгледано по гр. д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Второ отделение. Постановено е решение № 545 от 9.06.2009 г., с което е обезсилено предходното решение на Софийския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане с указания. Това съществено процесуално нарушение води до неправилност на решението. Съдебният акт следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд с указание да се спре делото до решаването на въпроса за действителността на н. а. № 1* т. 05, рег. № 6* н. д. № 868 от 2005 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,