Решение № 3176 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7722/2012 г.

Решение № 3176 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7722/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1115/25.04.2012 г., постановено по адм. д. 2954/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 251100314/02.05.2011 г. на ТД на НАП Варна, ИРМ Търговище в частта му, потвърден с решение № 417/25.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП с който на ЗКПУ "Златен клас - Щръклево", с. Щръклево, представлявано от Никола Василев Иванов са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 09; м. 10 и м. 11.2009 г. в общ размер 26 764.00 лв. и лихви за забава за данъчни периоди м. 09. и м. 11.2009 г. в размер на 3951,77 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЗКПУ "Златен клас - Щръклево" редовно призован, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител адв. Димитров взема становище. за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалвания ревизионен акт в хода на извършената на ответника по касационната жалба данъчна ревизия, органа по приходите е установил следната фактическа обстановка: жалбоподателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № 4629/01.09.2009 г. с данъчна основа 73 200 лв. и ДДС в размер на 14 640 лв. с предмет амониева селитра 200 т; фактура № 4710/12.09.20009 г. с данъчна основа 18 300 лв. и ДДС 3 600 лв. с предмет на доставката амониева селитра 50 т; фактура № 4967/26.10.2009 г. с данъчна основа 7 320 лв. и ДДС 1 464.00 лв. и предмет на доставката амониева селитра - 20 т; фактура № 5102/30.11.2009 г. с данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000 лв. с предмет на доставката амониева селитра 100 т. Органите по приходи са приели, че не е доказано по безспорен начин наличието на доставка по фактурите, издадени от "Октопод инвест холдинг" ЕАД с получател ЗКПУ "Златен клас - Щръклево", поради което на осн. чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 6 от с. з. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Октопод инвест холдинг" ЕАД. С обжалваното решение Административният съд гр. Варна е анализирал подробно и задълбочено приложените писмени доказателства по делото, основното /л. 53 от първоинстанционното дело/, допълнително заключение /л. 95/ и допълнение на допълнителното заключение /л. 114/ на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, свидетелските показания на Димитър Йорданов Димитров. Въз основа на тях съдът е приел, че са налице категорични доказателства за прехвърлянето-предаването на стоката амониева селитра от доставчика "Октопод инвест холдинг" ЕАД на жалбоподателя по издадените четири броя фактури. С оглед реалността на доставката е констатирал е също така, че безспорно по делото е установен и произхода на стоката, като е доказано от събраните по делото доказателства, фактури, инвойс и банкови извлечения, представени от трето неучастващо по делото лице "Агрикола България" АД и "Афер България" ЕООД, че стоката е закупена от "Октопод инвест холдинг" ЕАД, който от своя страна я е придобил от "Агрикола България" АД и "Афер България" ЕООД. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че са налице реални доставки по процесните фактури, като са развити конкретни доводи. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: На първо място няма спор относно наличието на предпоставките на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Не се спори между страните и от органа по приходите е установено, че процесните 4 бр. фактури са издадени от "Октопод инвест холдинг" ЕАД на жалбоподателя, отразени са в дневниците за продажби, СД за ДДС и счетоводството на доставчика, ДДС е начислен съгласно изискванията на ЗДДС, плащанията по доставките са извършени по банков път. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните е установено, че доставките на посочените количества амониева селитра за периода 01.09.2009 г. - 30.11.2009 г. са отразени по дебита на см. 302 /1 - основни материали от жалбоподателя, което обстоятелство се установява от приложената по делото аналитична оборотна ведомост за периода 01.01.09 г. - 31.12.2009 г. /стр. 26/ от данъчната преписка. Основният спорен момент е фактът на реално осъществяване на процесните доставки на стоки, поради различни дати на представените товарителници и складовите разписки, липса на част от реквизитите на товарителниците, частична липса на доказателства за осъществен транспорт - пътни листове, както и разлика в подписите на получателя по товарителниците и МОЛ в складовите разписки, поради което е отказано право на данъчен кредит по доставки на стоките, които са предмет на настоящото производство. На първо място, настоящата инстанция не споделя извода на данъчните органи и първоинстанционния съд, че след като по някои от товарителниците и пътни листове липсват част от реквизитите, това автоматично води до извода, че всички доставки не са извършени. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел по отношение на представените товарителници, че същите съдържат съществените реквизити, установяващи превозването на стоката, тъй като съдържат дата на извършване на превоза, посочен е товародател - доставчикът "Октопод Инвест Холдинг" ЕАД, получателят на стоката - ЗКПУ "Златен клас - Щръклево", наименованието на товара - амониев нитрат и количеството, маршрута на превоза товарен пункт Варна и разтоварен пункт - с. Щръклево, същите носят подпис на доставчика на товара и получателя на товара. Установено е по делото, че като превозвач на стоката е посочен "Формула-2" ЕООД гр. Карнобат и лицата, посочени като водачи на автомобилите в товарителниците, са лица в трудови правоотношения с "Формула-2" ЕООД, видно от справка за актуално състояние на всички трудови договори. На второ място, по отношение възраженията на касатора, че подписът на получател в товарителницата е различен от подписа на МОЛ в складовите разписки, същите са неоснователни, тъй като, както правилно се е мотивирал първоинстанционният съд, няма изискване подписът да е на едно и също лице и няма пречка, товарът да е приет от едно лице и заскладен със съответните складови разписки от материалноотговорното за склада лице. На следващо място, единствено фактът за липса на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика, не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че лицето Д. Павлов, което е приело стоката и се е подписал в складовите разписки, не работи по трудов договор с ревизираното дружество. Още в първоинстанционното производство е представена по делото декларация за идентичност на имената /л. 128/, заверена от Кметство с. Щръклево, от която се установява, че лицето Димитър Йорданов Димитров и Димитър Йорданов Павлов е едно и също. Представени са и трудов договор № 12/01.01.2001 г., анекс към него от 01.01.2008 и анекс към него от 01.01.2011., от които е видно, че същият работи като домакин в ЗКПУ "Златен клас - Щръклево" по трудово правоотношение, поради което с основание са кредитирани свидетелските му показания. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че е доказано реалното осъществяване на доставките между прекия доставчик и жалбоподателя по процесните фактури и не е налице основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение