Решение № 10523 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6543/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна против решение 4249 от 15.04.2025 г., постановено по адм.д. 1034/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците Н. Д. Ж. и В. Т. Ж., в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед 1016/25.03.2024 г. на директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна, с която на основание чл. 224а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 2 и т. 3, спира изпълнението на строеж Еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ IX 5465, кв. 148 по плана на [жк], гр. Варна За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, което обосновава и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на Н. Д. Ж. и В. Т. Ж. и води до невъзможност за изпълнение на неясните указания, дадени в административния акт. В заповедта не са изложени мотиви и липсва разпоредителна част по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, определяща начина за нейното изпълнение, което представлява нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което нарушение води и до противоречието й с материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, съгласно който кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал.1 ЗУТ. Нормата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, регламентира, че със заповедта по ал. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение. В случая в административния акт е констатирано, че е налице отклонение от одобрените инвестиционни проекти, а именно: строежът е изпълнен с точни размери в план, но е преместен на около 1,50 метра към източната имотна граница; подпокривното пространство е реализирано като използваемо, надигайки с около 0,7 м страничните бордове върху, които лежи част от покривната конструкция; вертикалната връзка между първи и втори етаж е реализирана посредством еднораменна стълба, която също я няма в одобрения проект; започнати са строително-монтажните работи без Протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж. Направена е проверка а общинската администрация и е установено, че няма подадено заявление с необходимите строителни книжа за подписване на акт (Образец 2) в нарушение на разпоредбите на чл. 154, ал. 2 и е осъществен състава на чл. 224, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 ЗУТ. Със заповедта е разпоредено спирането на строежа, но липсват конкретни указания по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Посочено е, че адресатите на заповедта са задължени да изпълнят всички обезопасителни мерки на строежа, съгласно одобрен проект по част ПБЗ и чл. 35 от Наредбата за обществения ред на община Варна; да се отстрани допуснатото съществено отклонение от одобрените проекти, прилагайки разпоредбите на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ. В случая липсват конкретни и ясни указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение, в т.ч. и начина на отстраняване на установеното преместване на строежа на около 1.50 м. към източната имотна граница. Нормата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ е императивна и неизпълнението й обосновава незаконосъбразност на оспорения административен акт само на това основание. Законосъобразен е изводът на съда, че производството по чл. 224а ЗУТ се провежда за спиране на строежи и забрана на достъп до тях в две хипотези по ал. 1 - при констатирани нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ или по ал. 5 - при установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и целта е да бъде спряно изпълнението до отстраняване на пречките за продължаване на строителството. Заповедта има временен характер, тъй като строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ страдат от недостатъци, които по своя характер и естество подлежат на отстраняване и затова действието на административния акт отпада след изпълнение на указанията по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Поради това указанията са предвидени от законодателя като задължително негово съдържание. Те следва да са конкретни, за да не пораждат неясноти или съмнения относно създадените за адресатите задължения. В случая дадените указания не съответстват на изискванията на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, тъй като същите са общи и само формално са дадени такива, което е равнозначно на липса на указания по смисъла на цитираната разпоредба. От същите не става ясно какви действия следва да предприемат Желязкови, за да отстранят причините за спирането на строежа. Нормата е императивна и неизпълнението и обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като поставя в невъзможност нейните адресати да изпълнят заповедта. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, съгласно което строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случая строителството е спряно за нарушения по чл. 224 и указанията следва да са подробни. От изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон, което обосновава неговото незаконосъобразност. Ето защо като прави извод в този смисъл Административен съд гр. Варна постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че в случая указанията са обективирани в т. 1 от заповедта, са неоснователни, тъй като тази точка съдържа единствено разпоредителния диспозитив за спиране на изпълнението на строежа. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответниците в касационното производство не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,