Решение № 12604 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2009 г.

Решение № 12604 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Харманли, чрез процесуалния представител срещу решение № 58 от 7.4.2009 г., постановено по адм. дело № 35 по описа за 2009 година на Административен съд - Хасково, с което е отменен акт за установяване на вземане от такси по ЗМДТ № 116 от 9.12.2008 година на кмета на община Харманли, задължение на ЕТ "Банев-Банчо Добрев", гр. Харманли. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в жалбата, прилагат се писмени доказателства и се иска съдебното решение да бъде отменено, и жалбата на търговеца да бъде отхвърлена, алтернативното искане е - поради съществени процесуални нарушения делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържа доводите и исканията си и представена по делото молба-становище от 13.10.2009 година. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Банев-Банчо Добрев", гр. Харманли, чрез процесуалния си представител я оспорва. Счита я за неоснователна, поради което решението за правилно и да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за установяване на вземане от такси по ЗМДТ № 116 от 9.12.2008 година на кмета на община Харманли, задължение на ЕТ "Банев-Банчо Добрев", гр. Харманли. За да отмени акта съда е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му били допуснати съществени нарушения - на чл. 146, т. 3 от АПК вр. с чл. 59 от с. к. - актът не бил мотивиран, както по отношение на периода, за който се дължи такса битови отпадъци, така и по отношение на размера на определената такса, нямало мотиви и по отношение на предоставяните три вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на депа и поддържане на обществените територии. Решението е правилно. Не са допуснати никакви нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават отмяната му. Касационните доводи са неоснователни. Съдът е анализирал всички доказателства и макар настоящия състав да не споделя мотива му относно липсата на конкретни мотиви за определения период от време, през който се дължи таксата, важни са останалите две основания за отмяна акта. Размерът на таксата и самата такса се определя от трите компонента, визирани в Закона за местните данъци и такси - чл. 62 - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на обществените територии. Всички тези компоненти следва да бъдат посочени и анализирани в акта за дължимост на такса битови отпадъци - особено дали е предоставяна такава услуга, размера на промилите в зависимост от вида на имота, къде попада самия имот и коя услуга е предоставена, и то за всяка една от посочените години като период на дължимост, тъй като размера се определя за всяка една година поотделно. След като липсват тези важни мотиви в акта, същият правилно е прието, че е незаконосъобразен и е отменен. Решението следва да бъде оставено в сила. В полза ответника следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция, но при редуциран размер на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, прилагат съобразно чл. 144 от АПК, предвид фактическата и правна сложност на делото. Видно от данните по делото цялата дължима сума по акта - главница и лихви, е била 1376,88 лв., пред настоящата инстанция процесуален представител не се е явил, делото е решено в едно съдебно заседание. Съгласно чл. 8 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата следва да бъде размер на 123 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение