Решение № 12253 от 5.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2018 г.

ВАСIV отделение05.10.2020 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Рефан България" ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя А. Попов, срещу решение № 1008/2018 г., постановено по преписка № КЗК-213/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Рефан България" ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя А. Попов, за разноски по делото. ОСЪЖДА "Рефан България" ООД, със седалище гр. Пловдив, , чрез управителя А. Попов, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, гр. София, направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. ОСЪЖДА "Рефан България" ООД, със седалище гр. Пловдив, чрез управителя А. Попов, да заплати на "Био Арома" ЕООД със седалище гр. София и "Мартинез Бутик" ЕООД със седалище гр. Русе, чрез управителите им, направените по делото разноски в общ размер на 1801 (хиляда осемстотин и един) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 12253 от 5.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Рефан България" ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя А. Попов, чрез процесуалния представител адв. А. Иванова, срещу решение № 1008/2018 г., постановено по преписка № КЗК-213/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е установено, че от страна на "Био Арома" ЕООД със седалище гр. София и "Мартинез Бутик" ЕООД със седалище гр. Русе, , не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 32 във връзка с чл. 33 и по чл. 29 от ЗЗК. В жалбата, уточнена с молба от 2.10.2019 г., са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, с основно твърдение за незадълбочена и непълна проверка на изложените от искателя факти, като се оспорват решаващите изводи на КЗК относно липсата на нарушение по трите състава на ЗЗК от страна на ответните дружества. Оспорващото дружество твърди, освен това, че КЗК не е дала отговор на основните седем въпроса, които е поставило в жалбата си, а там, където е дала някакви, те са неясни и "със смесени твърдения за нарушение в една обща концепция", освен че неправилно и необосновано игнорирала факта, че записът "Fragrance. Made in France" върху парфюмните изделия, които ответниците разпространяват на пазара, въпреки че на гърба на опаковките на продуктите е отбелязано като производител дружеството "Био Арома" ЕООД – България, е заблуждаващ за такъв с произход държавата Франция. Освен това подценила факта, че върху дъното на стъклените флакони е залепен прозрачен стикер с информация за производител, която съществено се различава от отпечатаната върху картонената опаковка -върху последната е посочено "Произведено от "Био Арома" ЕООД ", а на дъното на стъкленото шишенце е поставен надписът: "Производител "Флоргарден" ЕООД ", поради което на потребителите се "поднасят" взаимно изключващи се данни досежно съществена характеристика на стоката- нейният производител. Наред с горното, жалбоподателят оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на КЗК, че ответните дружества не са извършили заблуждение в хипотезата на чл. 31 от ЗЗК и заблуждаваща реклама в тази на чл. 32 от ЗЗК, предвид че Martinez Perfume предлага парфюми на знаменитости и дизайнери като алтернативи на най-добрата цена включително Armani, Chanel, Valentino, Armani Prive, Montale Nasomato, Carolina Herrera, Bargello, Calvin Klein... ", по който начин се създавало подвеждащото впечатление, че производителят предлага най- популярните марки в европейски и световен мащаб, а и създава заблуждаващото впечатление за съществуваща връзка между производството на парфюмите Martinez и популярни личности, освен че произвежданите парфюми нито са "алтернатива на най-добрата цена", нито парфюмерията на Martinez Perfume е "авторска" съгласно ЗАПСП, нито "Martinez Perfume" заема "лидерска позиция на пазара на т. н. аналогова парфюмерия", но тези изявления са в състояние да повлияят на потребителите, като "изкуствено стимулират потреблението на продуктите им". Тези незаконосъобразни действия сочи като нарушения и по общия текст на чл. 29 от ЗЗК, нарушавайки добросъвестната търговска практика, защото потребителят лесно можел да бъде заблуден. Излага подробни разсъждения, обосноваващи извод за наличие на тези твърдяни в неговото искане нарушения, като счита, че органът по конкуренция не извършил правилна преценка на доказателствата по делото, даже е «създал възмутителен прецедент на безотговорно и неконтролируемо търговско поведение». Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и да постанови решение по съществото на спора, с което да установи нарушенията на ответните дружества. Иска присъждане на разноски съобразно приложен списък. В откритото съд. заседание на ВАС дружеството, представлявано от адв. Андреева, и в писмено становище поддържа жалбата. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не изпраща представител, в писмено становище чрез юрк. Кондиева оспорва жалбата по съображения, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират с доказателствения материал по преписката. Претендира разноски за производството пред ВАС. Ответните страни - "Био Арома" ЕООД и "Мартинез Бутик" ЕООД представлявани от адв. Копаранов, и в писмени отговори и становища, оспорват жалбата. Претендират разноски по делото в общ размер на 1801 лева. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на "Рефан България" ООД за установяване на извършени нарушения по чл. 31, чл. 32 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "Био Арома" ЕООД и "Мартинез Бутик" ЕООД, представляващи нелоялна конкуренция и налагане на предвидените имуществени санкции. По отношение на своята дейност търговското дружество твърдяло, а и доказало, че е производител на парфюмерийни изделия с марка "Refan" в производствена база в с. Труд, област Пловдив и реализира продукцията в собствени търговски обекти, а и посредством онлайн продажби от интернет сайтове. По отношение на относимите към спора въпроси досежно дейността на ответните дружества по-конкретно твърдяло, че "Био Арома" ЕООД също е производител на парфюмерийни продукти, които се разпространяват на пазара под търговското наименование Martinez Perfume, а "Мартинез Бутик" ЕООД извършва дейност на търговия с парфюмерия, като в сайта на "Био Арома" www. martinez. perfume. com в раздел контакти то е отбелязано като адрес на офиса на производителя, освен че двете компании са собственост на едно и също физическо лице- техен управител. По отношение на относимите към настоящия спор въпроси молителят твърдял, че записът "Fragrance. Made in France" върху парфюмните изделия, които ответниците разпространяват на пазара, е заблуждаващ за произхода /че е от Франция/. Като заблуждаващ преценил и фактът, че върху дъното на стъклените флакони е залепен прозрачен стикер с информация за производител "Флоргарден" ЕООД, която съществено се различава от отпечатаната върху картонената опаковка - "Произведено от "Био Арома" ЕООД ", предвид взаимно изключващите се данни досежно съществена характеристика на стоката- нейният производител. Настоявал, че ответните дружества са извършили заблуждение в хипотезата на чл. 31 от ЗЗК и заблуждаваща реклама в тази на чл. 32 от ЗЗК, предвид че Martinez Perfume предлага парфюми на знаменитости и дизайнери като алтернативи на най-добрата цена включително Armani, Chanel, Valentino, Armani Prive, Montale Nasomato, Carolina Herrera, Bargello, Calvin Klein, по който начин се създавало впечатление, че производителят предлага най- популярните марки в европейски и световен мащаб, което е подвеждащо, а и създавало заблуждаващото впечатление за съществуваща връзка между производството на парфюмите Martinez и популярни личности. Преценил като неверни и изявленията, че произвежданите парфюми са "алтернатива на най-добрата цена", че парфюмерията на Martinez Perfume е "авторска" и че "Martinez Perfume" заема "лидерска позиция на пазара на т. н. аналогова парфюмерия", но са в състояние да подведат потребителите, като стимулират потреблението им. Счел, че по този начин ответните дружества осъществили нарушения едновременно на забраните по чл. 31, 32, ал. 1 от ЗЗК, а и на общата по чл. 29 от ЗЗК- без да обоснове доводите си по последните два състава. С решението, предмет на съдебен контрол, Комисията за защита на конкуренцията е установила, че от страна на на "Био Арома" ЕООД със седалище гр. София и "Мартинез Бутик" ЕООД със седалище гр. Русе, не са извършени нарушения по чл. 31, чл. 32 във връзка с чл. 33 и по чл. 29 от ЗЗК и оставила без уважение искането за възлагане на направените в хода на производството разноски. В хода на производството пред административния орган той идентифицирал страните, изискал съответна информация, събрал и обсъдил многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства - общо четири папки. Информацията е подробно описана в решението и част от нея - папка № 2 е защитена тайна Въз основа на извършеното проучване КЗК приела, че страните в производството са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност и се намират в конкурентни отношения помежду си, тъй като осъществяват дейност на един и същ продуктов пазар - съответно производство на парфюмерийни продукти и търговията и дистрибуцията им на територията на страната, поради което счела, че това обстоятелство ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагане на текстовете на глава VII от ЗЗК. Отчела, че "Мартинез Бутик" ЕООД не извършва производствена дейност, а само дистрибуторска на дребно за продуктите на "Био Арома" ЕООД, но е конкурент на искателя при продажбите на дребно, които извършва чрез своята магазинна мрежа и онлайн. По отношение отговорността на ответните дружества за процесният период - от 15.05.2017 г. до момента на постановяване на решението, във връзка с твърдените в жалбата нарушения по чл. 31 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че произвежданите от "Био Арома" ЕООД и разпространявани от "Мартинез Бутик" ЕООД парфюми се предлагат в картонени опаковки, флакони и подаръчни торбички, като на картонените опаковки - черни на цвят, флаконите - прозрачни и подаръчните торбички - в светло кафяв цвят, е посочен интернет адресът на сайта на "Био Арома" ЕООД - www. martinez-perfume. com, със стилизирано изображение на орел с разперени крила, под който с главни букви на латиница, с едър шрифт е изписано "MARTINEZ", а под него с по-малък шрифт - "perfume", а на картонените опаковки и подаръчните торбички е поставен текстът "Fragrance made in France", както и че на подстраница "За нас", с адрес: http: //martinez-perfume. com е публикувана информация, че "MARTINEZ perfume" предлага парфюми в клас "Авторска парфюмерия" селектирани, произведени под строг контрол на "БНАЕМПК", бутилирани и опаковани с грижа, прецизност, внимание към детайла и пълна отдаденост за постигане на перфектен резултат всеки път в собствената му база в България", като "работи само с френски производители на парфюмни композиции с ясен произход и характерни качества". В тази връзка съобразила писмо от 16.05.2018 г. в което "Флоргарден" ЕООД декларира, че има търговски отношения с "Био Арома" ЕООД в периода 31.10.2016 г. - 17.03.2017 г., изразяващи се в предоставяне на наливна парфюмерия и празни флакони, съобразно приложени към писмото фактури за периода, установяващи, че дружеството е поръчвало суровини за производството на своите продукти от френското дружество Floressence, със седалище, Грас, Южна Франция. По следващите твърдения на искателя установила, че на целофанената опаковка, предоставена от Рефан България, е поставен етикет с информация: "MARTINEZ INSOMNIA Unisex Perfume; Парфюм 50 ml; Производител: "БИО APOMA" ЕООДC, а на допълнително представения отново от "Рефан България" флакон на парфюм, на дъното е залепен прозрачен стикер, с информация-производител "Флоргардън" ЕООД София. Органът по конкуренция се позовал на константната практика на ВАС, че фактическият състав на забраната по чл. 31 от ЗЗК изисква наличие на определено действие, твърдение или изопачаване, т. е., че изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. По тези съображения и като анализирала поведението на ответните дружества, комисията приела липса на предприемане на активни действия, съставомерни по смисъла на специалната забрана на чл. 31 от ЗЗК. Приела, че не е налице въвеждане в заблуждение относно надписите "Fragrance. Made in France", т. е. че в случая не е налице първата задължителна предпоставка за нарушение по смисъла на този текст от ЗЗК, защото Био Арома" ЕОООД действително закупува моно или комбинирани аромати за основа на своите парфюми от френско дружество, т. е. то действително се снабдява с френски основи за ароматите си от дружество от Франция, като за произхода на суровините са представени фактури, а и твърдението "Fragrance. Made in France" е достоверно формулирано и съответно на опаковките и посоченото на сайта на ответните предприятия. Счела надписът, означаващ "Аромат създаден във Франция", т. е. че ароматът е създаден във Франция, от една страна за съответстващ на неоспорените доказателства, а от друга- че няма претенция за френски произход на конкретните парфюмни комбинации и композиции Martinez. Този извод извела и от сайта на ответните предприятия, предвид посоченото, че те ползват "френска основа" и работят е "френски производители" на парфюмни композиции за парфюмите си, без да сочат, че внасят от Франция готови продукти, поради което преценила, че твърденията за ароматен произход от Франция не водят потребителите до погрешни заключения, още повече предвид позиционирането на процесните продукти в сферата и на наливната парфюмерия. Освен това съобразила и опаковката и ниските цени на продуктите, поради което заключила, че информираният и образован потребител не би могъл да бъде подведен относно произхода и качеството на продуктите на Martinez Perfume, които са в нисък към среден клас козметични продукти. От друга страна, по свързаното с посоченото по-горе нарушение, но вече с твърдение за заблуждаващо отбелязан на дъното на стъклените бутилки, предлагани от ответниците, като производител "Флоргарден" ЕООД, а на външната картонена опаковка е посочен също като производител "Био Арома" ЕООД, КЗК счела информацията за неподвеждаща, предвид факта, че "Био Арома" ЕООД действително си е сътрудничило с "Флоргарден" ЕООД за поръчка на произведени от последното парфюми (в периода октомври 2016 г. - март 2017 г. /, а и защото "Флоргарден" ЕООД също работи с френски доставчик на парфюмни основи (Floressence, Grasse), със седалище в район Грас, Франция, а и защото продуктите са продавани от Martinez по този начин и със съгласието на "Флоргарден", с отбелязването му като производител на стъклената опаковка. И следващите твърдения в искането до КЗК тя не счела за неверни, респ. от естество да заблудят потребителите, защото на сайта адекватно е упоменато, че продуктите са предлагани като "алтернатива" и "аналог" на висок клас световноизвестни продукти, поради което клиентът не може да очаква равностойно качество или цена, а сходни ( не идентични) продукти с по-ниски цена и качество, предвид че потребителите, които търсят подобен род продукти, са добре запознати с техните характеристики. С аналогични доводи преценила и твърденията, че ответните предприятия са "лидер в сектора на аналоговата парфюмерия", за неспособни да подведат информирания потребител и да го мотивират за покупка единствено на база на това послание, още повече, че в конкретния случай такова твърдение -само по себе си, няма необходимия интензитет да нанесе вреда на конкурентната среда. По отношение на състава на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК КЗК отчела, че в искането на "Рефан България" ООД за осъществена заблуждаваща реклама от страна на "Био Арома" ЕООД и "Мартинез Бутик" ЕООД, твърденията са еднакви с тези по чл. 31 ЗЗК, поради което допълнителен анализ не е необходим, при все, че двете разпоредби са в отношение на обща към специална, а и защото в случая не касаят рекламни похвати, а въпроси за опаковката, етикетите и производителя на продуктите. По последното възражение на оспорващото дружество, базирано на довод за наличие на нарушение поне на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, също не е установила нарушение, тъй като молителят не изложил конкретни твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различни от разгледаните и попадащи в рамките на фактическите състави на чл. 31 и чл. 32 от ЗЗК, т. е. за друго действие или бездействие, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗК и при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 от ЗЗК. Издадено и в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК и при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно неосъществени състави на нарушенията и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не сочи конкретни нарушения, а и видно от материалите по делото, КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно проучване по случая, в резултат на което е изяснила релевантните за спора факти, с което е изпълнила изискванията на чл. 7 и чл. 35 от АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия административният орган е събрал относимите към производството доказателства, които безпротиворечиво обосновават постановения от него правен резултат. Неоснователни са и възраженията за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. КЗК обстойно е анализирала общия състав на чл. 29 и специалните на чл. 31 и чл. 32 от ЗЗК, достигайки до обоснования извод, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на сочените разпоредби, както следва:. Обоснован е изводът на КЗК за неосъществен състав на разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК, забраняваща въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаването на факти. В тази връзка ВАС, по искане на "Рефан България" ООД, формулирано в 8 точки, допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза по индустриална собственост, изготвена от вещото лице Б. Френкев / л. 96 от делото/. Като се съобрази с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът обсъди неоспореното заключение заедно с другите доказателства по делото. Прецени го за добросъвестно изготвено и го кредитира. Изводите в него, по същество потвърждаващи тези на КЗК, прецени за съответстващи на доказателствата по делото и закона. Съдът намира за необходимо да посочи, че правилно е преценено, че по преписката няма данни, обуславящи извод изследваното поведение на ответните дружества да може да се квалифицира като наличие на твърдения на неверни сведения досежно производителя на процесните продукти, които могат да подведат потребителите относно съществени техни свойства. Най-същественото в случая е, че надписите "Fragrance. Made in France", предвид посочените по-горе доказателства, не могат да се квалифицират като неверни или заблуждаващи, защото първото от ответните дружества действително се снабдява е френски основи за ароматите си от Франция, предвид приложените по делото в секретната папка фактури за произхода на суровините. Затова процесното твърдение "Fragrance. Made in France" / "Аромат създаден във Франция"/ е достоверно формулирано в опаковките и на сайта на ответните предприятия и конкретизира, че само ароматът е създаден във Франция, без претенция за френски произход на крайните парфюмни комбинации и композиции Martinez. Този извод се налага и от посоченото в сайта на ответните предприятия, че те ползват "френска основа" и работят с "френски производители" на парфюмни композиции за парфюмите си, без да твърдят, че внасят от Франция готови продукти. Затова е обоснован и следващият извод на органа по конкуренция, че така представени, твърденията за ароматен произход от Франция /която от XVII век е асоциирана с хубавите парфюми, които се произвеждат там/ са достоверни и не могат да доведат потребителите до погрешни заключения, при съобразяване и с факта на позиционирането на продуктите на ответниците в сферата и на наливната парфюмерия, опаковката и цените им, които безусловно сочат на продукти в нисък към среден клас козметични продукти. Горните изводи се налагат от т. 1-3 от заключението, изрично сочещо, че ароматът на парфюма е един от основните елементи при производството на продукта и предвид доказателствата по делото, ароматът е произведен във Франция, като крайният продукт, който е съвкупност от всички процеси специфични за този тип козметични изделия, е произведен в България, т. е. в конкретния случай тежестта на аромата спрямо останалите елементи при производството на парфюма е в България, поради което "на етикета" продуктът е обозначен като произведен в България. Затова вещото лице намира, че има основания за претенцията, че съответното количеството на ароматите са ""Made in France". Относно указанието «авторска парфюмерия» съдът съобрази отговора по т. 7 от експертизата, анализиран с оглед доказания факт на отразяване, че парфюмите се изготвят като крайни продукти от "Био Арома" ЕООД и след обработка се бутилират от дружеството. Законосъобразен е изводът на КЗК, че и твърдението "авторска" е достоверно, доколкото всеки продукт е създаден като композиция от този ответник, а не е закупен в готов вид, т. е. няма неверни сведения и досежно производителя на процесните продукти. Тук е мястото да се посочи и, че не е налице заблуждаващо поведение на ответниците, представляващо посочване на противоречиви / несъответстващи/ данни върху стъклената бутилка на изделията и върху външната им картонена опаковка. На дъното на процесните стъклени бутилки действително е отбелязан като производител "Флоргарден" ЕООД, а на външната картонена опаковка, също като производител - "Био Арома" ЕООД, но тази информация не е подвеждаща, предвид установеното от приложените в папка № 2 фактури, че "Био Арома" ЕООД действително си е сътрудничило с "Флоргарден" ЕООД за поръчка на произведени от последното парфюми (поне в периода октомври 2016 г. - март 2017 г. /и продуктите са продавани от Martinez със съгласието на "Флоргарден", а и най-важното-защото "Флоргарден" ЕООД също работи с френски доставчик на парфюмни основи (Floressence, Grasse), със седалище в район Грас, Франция. Неоснователно е и следващото твърдение на оспорващия за невярно и заблуждаващо твърдение, а именно изложеното на сайта, че предлаганите от ответните страни аромати са такива на световноизвестни дизайнери «като алтернатива на най-добрата цена». Първо –защото на сайта вярно е упоменато, че продуктите са предлагани като "алтернатива" и "аналог" на висок клас световноизвестни продукти, от което следва, че клиентът не може да очаква равностойно качество или цена, а сходни ( не идентични) продукти с по-ниски цена и качество, което е типично при предлагането на аналогови аромати, второ-защото потребителите на подобен род продукти са наясно с техните характеристики и няма възможност да бъдат заблудени, че получават продукт с качество на селективна парфюмерия. Аналогични съображения се налагат и по отношение на твърдението на ответните предприятия, че са "лидер в сектора на аналоговата парфюмерия", които също не могат да подведат информирания потребител и да го мотивират за покупка единствено на база на това послание, респ. за вреда на конкурентната среда Горните изводи се налагат от т. 4-6 и 8 от заключението, с поясненията, изрично сочещи, че има сегмент, развиван в продължение над 20 години, с практика да се предлагат по този начин алтернативи на популярни парфюми, но този кръг потребители са абсолютно наясно, че купуват аналог, а не оригинален парфюм и този кръг потребители няма как да си помислят, че купуват парфюм на някоя от световно известните марки срещу цена от 15, 00–20, 00 лв. Затова е обоснован изводът на КЗК за неоснователност на твърдението на молителя за действия на ответните дружества, съставомерни по смисъла на специалната забрана на чл. 31 от ЗЗК, т. е. за наличие на твърдение на неверни сведения по смисъла на тази норма и затова няма основание за прилагане на тази разпоредба По твърдението за нарушение на чл. 32, ал. 1, ЗЗК: Законосъобразен е изводът на националния орган по конкуренция, че в хода на производството не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на молителя, че тези дружества са осъществили и нарушението по чл. 32, ал. 1, ЗЗК, а именно забраната на заблуждаващата реклама. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член, заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация: 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. Горният анализ налага извод, че нормата касае фактически състав, състоящ се от три кумулативно дадени елемента, като в случая липсва основният-първият. Обоснован е изводът на КЗК за неоснователност на твърдението на молителя в противния смисъл, впрочем неподкрепено с каквото и да е доказателство. С оглед изложеното по-горе, го намира за несъответстващо на доказателствата по делото и закона. По следващите твърдения за нарушение, а именно, че поради липса на необходимата и задължителна съгласно Регламент № 1233/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 30.11.2009 г. информация върху първичната и вторичната опаковка на продукта "Insomnia by Faviol Seferi", ответниците предлагали този продукт в нарушение на чл. 29 ЗЗК, настоящият състав намира, че КЗК правилно приела, че ако продукт се предлага при липсваща информация за производител, с оглед Наредба № 14/28.07.2014 г., по която задължени да се произнесат са органите на държавния здравен контрол –арг. от чл. 50 от Закона за здравето, въпросът е извън предмета на настоящото производство. Накрая-разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Нормата има самостоятелно приложение и не изключва възможността други, освен посочените в чл. 30-37 от ЗЗК действия или бездействия, да са в противоречие с добросъвестната търговска практика да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им, но в случая, както правилно е приела КЗК, няма доказателства, а даже и твърдения за такива, различни от обсъдените по-горе два от специалните състави на глава Седма на ЗЗК, поради което и няма " възмутителен прецедент на безотговорно и неконтролируемо търговско поведение, респ. проява на нелоялна конкуренция", съставляваща нарушение на общата забрана по ЗЗК за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Затова е обоснован и изводът за неосъществен общ състав на чл. 29 ЗЗК. По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на тази страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 лв. Искането на общия процесуален представител на ответните страни, за присъждане на разноски пред ВАС е също основателно. То е и доказано в размер на 1801 лева, съобразно данните от адв. пълномощно и фактура /приложени на л. 37 и л. 120-122 от делото/ и установяващи, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар. Съдът съобрази наличието на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, го намира за неоснователно. Поради горното намира, че посочената сума оспорващият следва да бъде осъден да заплати общо на тези страни. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 1