Решение № 4442 от 26.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Х. Вълева от гр. Дряново, за отмяна на влязло в сила решение 4809/18.05.2022г., постановено по административно дело 468/2022г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, и на решение 160/19.11.2021г., постановено по административно дело 158/2021г. по описа на Административен съд Габрово, което е оставено в сила с първото решение. Молителката сочи основанието по чл. 239, т.3 от АПК, алтернативно това по чл.239, т.1 от АПК. Твърди, че по делото е бил представен документ ведомост на Селекционен център по животновъдство Пловдив, в който от нейно име друго лице е положило подпис и за това обстоятелство е образувана пр. преписка 41720/2021г. на Софийска районна прокуратура, която отказва образуване на досъдебно производство поради изтекла давност, а с Постановление от 15.04.2022г. СГП е потвърдила този отказ. В условията на евентуалност, моли да се приеме, че е установеното в постановлението престъпление представлява ново обстоятелство, възникнало след приключване на съдебното дирене по административно дело 468/2022г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, което е от съществено значение за приключилото съдебно производство, поради което моли посочените по-горе съдебни актове да бъдат отменени. На проведеното по делото открито съдебно заседание се явява лично и с адвокат Колева, като поддържа искането си. Ответната страна Директор на ТП на НОИ Габрово, чрез юриск. П. Рачева, прави възражение за просрочие на искането за отмяна, алтернативно за неговата неоснователност. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: Молбата за отмяна е подадена на 25.11.2022г., а решение 4809/18.05.2022г., постановено по административно дело 468/2022г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено решение 160/19.11.2021г., по административно дело 158/2021г. на Административен съд Габрово, е влязло в сила на датата на постановяването му - 18.05.2022г. Тъй като, въпреки положените от първоинстанционния съд процесуални усилия, не са събрани доказателства за датата на връчване на молителката Х. Вълева на актовете, върху които тя основава молбата си с осн. по чл. 239, т.3 от АПК, алтернативно по чл.239, т.1 от АПК - Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 15.03.2022г. изх. 41720 от 17.03.2022г. по пр. преписка 41720/2021г. на Софийска районна прокуратура и Постановление от 15.04.2022г. изх. 8557 от 20.04.2022г. по пр. преписка 8557/2022г. на Софийска градска прокуратура, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. преписка 41720/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура, то не може да се приеме, че е пропуснат основния тримесечен срок за подаване на искането за отмяна от узнаване на относимите обстоятелства или от снабдяване с новите доказателства по чл.240, ал.1, т.1 и т.3 от АПК. В случая е приложим вторият продължен и преклузивен срок, предвиден в тези норми, а именно искането за отмяна да е подадено не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Видно е, че процесното искане е допустимо, като подадено при спазване на този срок и от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледано по същество, процесното искане за отмяна, е неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила Решение 160/19.11.2021г., постановено по административно дело 158/2021г. по описа на Административен съд Габрово, оставено в сила с Решение 4809/18.05.2022г., постановено по административно дело 468/2022г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Х. Вълева против Решение 33/25.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ Габрово и против разпореждане [номер]/10.02.2021г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Габрово. В хода на производството пред административния съд е възникнал спорен въпрос досежно трудовия стаж на Вълева за периода 17.09.1993г. - 01.01.1995г., като е установено, че за този период е налице дублиране на стажа при двама работодатели първият Селекционен център по животновъдство /СЦЖ/ Пловдив и вторият ТТМ Димитър Кусев гр.Дряново, като за основно трудово правоотношение е прието това при работодателя СЦЖ Пловдив. Пред първоинстанционния съд молителката не е правила искане за оспорване на подписи във ведомостите за трудовите възнаграждения на СЦЖ Пловдив за периода 17.09.1993г. -01.01.1995г., с твърдение, че е подписвана от друго лице. Не е представяла доказателства за извършване на прокурорска проверка по такива твърдения, нито е искала спиране на съдебното производство до приключване на прокурорска проверка. Съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило в съдебното заседание по делото проведено на 26.10.2021г. Пред касационната инстанция също не са представяни посочените по-горе доказателства и не е искала спиране на касационното съдебно производство до приключване на прокурорска проверка. Представена е само нейна жалба до Софийска районна прокуратура без отбелязване на нея с входящ номер и дата, че е приета от този орган за разглеждане. Към искането си за отмяна, предмет на настоящото производство, молителката представя Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 15.03.2022г. изх. 41720 от 17.03.2022г. по пр. преписка 41720/2021г. на Софийска районна прокуратура, с което е прието наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.308 от НК, а именно изготвяне на неистински официален документ, но поради изтекла давност, на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НК е отказано образуване на наказателно производство. Представя и Постановление от 15.04.2022г. изх. 8557 от 20.04.2022г. по пр. преписка 8557/2022г. на Софийска градска прокуратура, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. преписка 41720/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура. Така установените факти, според настоящият петчленен състав на ВАС, обосновават следните правни изводи: Основанието по чл. 239, т.3 от АПК изисква влезлият в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска, да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Документът, за който се твърди, че е послужил за основание за постановяване на двете влезли в сила съдебни решения, чиято отмяна се иска, е ведомост за трудовите възнаграждения на молителката в СЦЖ Пловдив за периода 17.09.1993г. - 01.01.1995г. Представените с процесното искане Постановления на Софийска районна прокуратура и Софийска градска прокуратура не представляват влезли в сила актове на съд, с които по надлежен ред тази ведомост да е призната за подправена. Те са прокурорски актове от фазата на предварителната проверка и дават само предполагаемост на това твърдение без да е извървян целият път на надлежното наказателно или гражданско производство до завършващия му етап влязъл в сила съдебен акт, изпълващ изискванията на чл.239, т.3 от АПК. Ето защо процесното искане, с това правно основание, се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Основанието по чл.239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под обстоятелства законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под нови писмени доказателства законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е основателна, когато страната е знаела за фактите преди постановяването на решението, но установяването им по надлежния ред е станало след влизането му в сила, и когато новите доказателства установяват релевантни по спора факти, т. е. такива които са от значение за изхода на делото и биха довели до различно разрешение на правния спор. Пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция, до приключване на съдебното дирене пред тях и до влизане в сила на завършващите ги съдебни актове, молителката не е правила искане за оспорване на подписи във ведомостите за трудовите възнаграждения на СЦЖ Пловдив за периода 17.09.1993г.-01.01.1995г., нито е твърдяла, че в тези документи е подписвана от друго лице. Не е представяла и годни доказателства за извършване на прокурорска проверка по такива твърдения, нито е искала спиране на съдебното производство до приключване на прокурорска проверка. Тоест, след като и в двете съдебни производства не е твърдяла, че е подписвана от друго лице във ведомостите предмет на двете прокурорски постановления, то последните не могат да се ценят като новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В случая не е налице и първото предложение на чл. 239, т. 1 от АПК, което изисква да са открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От материалите по двете процесни съдебни производства и от твърденията на молителката, пред настоящия съд, е видно, че тя е знаела, че няма как подписите във ведомостите за трудовите възнаграждения на СЦЖ Пловдив за периода 17.09.1993г. - 01.01.1995г., да са поставени от нея, след като твърди, че не е работила в този период при този работодател, т.е. касае се за обстоятелство, което ѝ е било известно в хода и на двете съдебни производства, на чиито влезли в сила завършващи актове се иска процесната отмяна. Съответно, след като това обстоятелство е било известно на молителката в хода на административно дело 468/2022г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, и на административно дело 158/2021г. по описа на Административен съд Габрово, то тя не може да се позовава на него като на новооткрито такова по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, и налага извод за неоснователност на искането за отмяна и на това основание. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия