Решение № 13124 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2016 г.

Решение № 13124 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт К. Н. - Гърова, против решение № 51 от 11.01.2016 г., постановено от Административен съд - П., шести състав, по адм. д. № 2900/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК -неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. К. жалбоподател твърди неправилно приложение на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и заявява, че между засегнатите от застъпването земеделски стопани в административното производство съществува правен спор и са представени документи, от които не може еднозначно да се изясни правното основание за ползване на спорните площи, а ДФЗ няма право да дава превес на който и да е от тях. Касаторът твърди, че законосъобразно е прихванал сума в размер на 1419,79 лв., тъй като санкцията е била дължима с издаването на уведомително писмо с изх. № 01-2600/112 от 06.01.2012 г. на основание чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции - депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Н. Д. от гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от страна на съда са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 34 - чл. 35 от АПК при изясняване размера на застъпванията, а така също и липса на фактически основания за издаване на уведомителното писмо. Според участващия по делото прокурор относимите към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на процесното писмо, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 51 от 11.01.2016 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-160-6500/9174 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. С., с което на Д. Н. Д., е намалена исканата сума за подпомагане, а с част от оторизираната по схемата за единно плащане на площ/СЕПП/ сума е извършено прихващане, както следва: на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за СЕПП в размер на 6 575,18 лв., на основание чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. по Плащанията на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) в размер на 2 947,59 лв., по схемата за национално доплащане на площ/СНДП/ е оторизирана сума от 203,03 лв. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт в 30-дневен срок от влизане на решението в сила. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на Д. Н. Д. направените разноски по делото в размер на общо 360 лв. За да достигне до този резултат Административен съд - П. е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно прилагане на материалните разпоредби. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, както и приетите писмени доказателства и двете изслушани съдебно-технически експертизи, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане заявлението на Д. Д. Съдът е преценил, че от съдържанието на процесното писмо не става ясно и с кои конкретно изискуеми и ликвидни публични държавни вземания е извършено прихващането в размер на 1 419,79 лв. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-160-6500/9174 от 13.08.2014 г на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което по СЕПП е оторизирана сумата от 6 575,18 лв., по СНДП е оторизирана сумата от 203,03 лв., за НР2 е оторизирана сума от 2 947,59 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 7 898, 93 лв. По делото е установено заявяването от страна на земеделския производител на 5 бр. парцели за финансово подпомагане по горепосочените мерки, като съдът подробно е обсъдил и прецизно е анализирал наличието на основание за отказ от подпомагане по всеки отделен заявен БЗС. П. съд се е позовал на приетите по делото и неоспорени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи . Първоинстанционният съд е счел, че е спазена предвидната процедура в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., но в процесното писмо не са отразени способите за прилагане на чл. 17, ал. 7 във вр. с процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г., когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. Правилно е преценено в мотивите на обжалваното решение, че само посочването на чл. 17, ал. 7 от Наредбата не е достатъчно, за да се приеме за спазена процедурата, тъй като в оспореното писмо липсват изрични мотиви дали общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, в който случай е следвало да се изплати субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок. Правилна е констатацията в мотивите на обжалваното решение, че в оспорения отказ по отношение на застъпените площи не са индивидуализирани БЗС, за които се твърди застъпване, и не е посочено с кой друг имот, съответно БЗС, на кой производител се застъпва, поради което и е невъзможно индивидуализирането на установеното застъпване и дали то отговаря на действителността, както и по отношение на кои земи е установено наличието на това основание. Административният съд е извел верен извод, че поради немотивирането на оспорения административен акт не може да се установи дали действително са налице посочените основания за отказ, понеже в текста на писмото, в таблиците към него и в представената административна преписка липсват доказателства за неприложилост на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. /в редакция преди изм. от 2015 г./, преди администартивният орган да пристъпи към прилагане на чл. 17 от приложимата Наредба. Първоинстаницонният съд подробно е анализирал допуснатиге съдебно - технически експертизи и приетите писмени доказателства. От изслушаната и неоспорена от страните първа съдебно-техническа експертиза е видно, че всички декларирани БЗС попадат в допустимия слой за подпомагане, както и че проверки на място не са извършвани. От заключението на вещото лице е видно, че има несъответствия при разрешаването на двойно заявени площи и не е ясно защо е установена останала застъпена площ от само 0,22ЗЗ5ха, а в уведомителното писмо е 2,08 ха. Решаващият съдебен състав възприема тезата на първоинстанционния съд, че издателят на уведомителното писмо има задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да изясни обективните факти. В този смисъл е и изискването на приложимия чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат последвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Тъй като административният орган не е извършил нито едно от визираните по- горе действия, следва да се приеме, че не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия, като не е установил и причините, довели до тези несъответствия. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е отразено, че за част от цитираните застъпвания не е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по СМДП за установяване на застъпени площи. При това положение правилно първоинстаницонният съд е счел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие. Върховният административен съд споделя становището на първостепенния съд за необоснованост на уведомителното писмо и в частта му относно извършеното прихващане на сумата от 1 419,79 лв. от общо оторизираната субсидия за кампания 2013 г. За така посочената сума в уведомителното писмо е посочено в таблица № 2 на стр. 10, че тази сума представлява удържана сума, а в обясненията под таблицата са посочени три хипотези за удържане на суми: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Нито в уведомителното писмо, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация, са изложени мотиви защо сумата от 1 419,79 лв. е удържана от земеделския производител. В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат излагани от органа едва в хода на касационното производство, посочвайки, че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с уведомително писмо по АЕП за 2012 г., изх. № 02-160-6500/9197 от 09.08.2013 г. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства, както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие с чл. 59, ал. 1 от АПК актът на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа фактически и правни основания за издаването - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи ефектичен съдебен контрол относно наличието на предпоставките за извършеното в случая прихващане и последвалия отказ от финансиране. След законосъобразно постановената от съда отмяна на уведомителното писмо и връщане на преписката за ново разглеждане, административният орган следва да изложи мотиви какви са фактическите и правни основания за прихващането, с какви задължения на кандидата и в какъв размер е извършено то и въз основа на кои административни актове, както и за приложението на чл. 58, § 1 от от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 43 ЗПЗП. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,