Решение № 6095 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А., подадена чрез процесуален представител адв. И. Иванова Събева от АК- Габрово, срещу Решение 141 от 13.12.2023г., постановено по адм. дело 213/ 2023г. по описа на Административен съд Габрово. В касационната жалба са развити съображения за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага доводи за наличие на пряка причинна връзка между претърпените имуществени и неимуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, в частта му, касаеща основанието за прекратяване на регистрацията на МПС, наложено с Заповед за налагане на ПАМ 23-0341-000026/ 10.02.2023г. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно да се отмени изцяло и да се реши спора по същество като се уважат обективно и субективно съединените искове. Претендира разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР Габрово (ОД на МВР Габрово) не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба на М. А. А. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода от 10.02.2023г.- 31.07.2023г., вследствие на незаконосъобразна административна дейност или акт както следва: 481, 17 лева за направени от трети лице услуги, чрез предоставяне на техен автомобил и осъществяване на транспорт; 238, 28 лева заплатени суми за използване на такси; заплатена застраховка Гражданска отговорност в размер на 139, 24 лева и заплатена винетна такса в размер на 48, 50 лева общо в размер на 907,19 лева. Наред с това обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, изразяващи се в силен стрес и обида от отношението, проявено към нея, психотравми, негативни изживявания и психо-емоционален дискомфорт, чувство на тревожност, безпокойство, понижено настроение и самочувствие, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, придружени от задушаване, сърцебиене, разстройство на съня, стягане в областта на гърдите. Решаващият съд установил, че с НП 23-0341-000029/01.03.2023г. на Началник РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово, на А. С. Д. за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП- административно наказание глоба в размер на 2000 лева. С Решение 81/ 29.06.2023г. по НАХД 84/ 2023г. на PC Севлиево е отменено посоченото НП в частта, касаеща извършено нарушение от А. А. по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП НП било потвърдено. Със Заповед за налагане на ПАМ 23-0341-000026/10.02.2023г. на осн. чл. 171, т. 2А, б.А от ЗДвП било постановено прекратяване на регистрацията на МПС марка Мерцедес с рег. [рег. номер], със собственик М. А. А., за срок от шест месеца, като са иззети [номер] и 2бр. регистрационни табели за л.а. марка Мерцедес с рег. [рег. номер]. Заповедта била връчена на 31.07.2023г. и не била обжалвана. С обжалваното пред настоящата инстанция- решение АС Габрово е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от М. А. А. иск срещу Областна дирекция на МВР Габрово за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди при или по повод изпълнение на административна дейност или акт на посочения ответник, в размер на 3 407,19 лева, като неоснователен и недоказан. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че М. А. А., като собственик на процесния автомобил, била адресат на Заповед за налагане на ПАМ 23-0341-000026/ 10.02.2023г. на Началник РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово, но поради факта, че същата не била обжалвана, не бил налице отменен по надлежния ред административен акт. Установил е, че М. А. А. е предоставила л.а. марка Мерцедес с рег. [рег. номер] за управление на А. С. Д., който е неправоспособен- не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Във връзка с това приел, че с оглед разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП, посочената Заповед за налагане на ПАМ била издадена при условията на обвързана компетентност, поради което не били налице и незаконосъобразни действия на административния орган или негови служители. Обсъдени били ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените във физическото и психическото състояние на ищцата. В заключение съдът приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията е неоснователна и недоказана, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е в насока на отказ от правосъдие. Същото е постановено при наличието на процесуалните предпоставки, относно съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдебният акт е валиден, допустим и надлежно мотивиран. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - М. А. за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на М. А. против Областна дирекция на МВР- Габрово за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Следва да се сподели направения от административния съд извод, че действията по отнемане на табелите с регистрационния номер на управлявания от А. С. Д. лек автомобил са правомерни. Заповедта за налагане на ПАМ не е обжалвана. Чрез отнемането на табелите с регистрационния номер на автомобила се изпълнява принудителната административна мярка "временно прекратяване на регистрацията", която се прилага в случаите по глава шеста от Закона за движението по пътищата (чл. 18б, ал. 1, т. 9 от Наредба I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях). Съгласно чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП регистрацията на пътното превозно средство се прекратява при управлението на моторно превозно средство от водач без свидетелство за правоуправление. В случаите на чл. 171, т. 2а ЗДвП табелите с регистрационния номер се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (чл. 172, ал. 4 ЗДвП). Неоснователни са твърденията на касатора, че заповедта е незаконосъобразна (загубила правна сила), поради частичната отмяна на наказателното постановление, издадено срещу А. Д.. Същото не е в пряка връзка с твърдените вреди, породени от липса на МПС. НП предвижда други последици- налагане на парична глоба- чл.13, ал.1, б.б, чл.53, ал.1, чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Действително, както твърди касаторът заповедта за налагане на ПАМ по чл. 172, ал. 1 ЗДвП не е връчена своевременно, но този факт не обуславя причинно- следствена връзка с твърдения вредоносен резултат- лишаване от ползването на лекия автомобил и настъпването на имуществени и неимуществени вреди. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка- чл.172, ал.6 ЗДвП. Заповедта има предварително действие, затова от момента на нейното издаване до нейното връчване е произвела правно действие. Съгласно чл. 21, ал. 7 от Наредба I-45 от 24 март 2000 г. не се допуска възстановяване на регистрацията на превозно средство, когато тя е прекратена на основание чл. 18, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 9 до изтичане срока на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Предвид изложеното, според настоящият състав на Върховния административен съд по делото не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са причинили вреди, което налага извод за неоснователност на предявения иск. В случая ищецът не е доказал по безспорен и непротиворечив начин изразената претенция, поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР- Габрово. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,