Решение № 19 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 437/2020 г.

Решение № 19 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 437/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника "Ломско пиво" АД срещу Решение № 2362 от 30.10.2019 г. по т. д. № 4749/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т. д. № 1562/2017 г. на Софийски градски съд, 16 състав в частта за обявяване на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД/н/ изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г., изходящо от ответника "Ломско пиво" АД, с активно вземане към банката от 100 000 евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р. Н. В., освен за частта, която ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество. Първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че същото изявление за прихващане с вземане за същата сума, придобита от Р. В., е нищожно поради неспазване на установената форма за действителност, не е обжалвано пред САС и е влязло в сила.

В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на въззивното решение по съображения за преклудиране на правото на иск на синдиците на банката от формирана сила на пресъдено нещо с обявяване на същото изявление за прихващане за относително недействително с влязло в сила решение. Посочва се, че с диспозитива на влязлото в сила Решение № 774 от 24.04.2017 г. на СГС, VІ-6 състав по т. д. № 3862/2015 г., съдът е признал изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД/н/ на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, поради което, със сила на пресъдено нещо процесното изявление вх. № 12169/21.11.2014 г. в неговата цялост, е вече обявено за относително недействително. Поддържа се, че съобразно непротиворечивата съдебна практика /т. 18 ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС и решението по т. д. № 561/2010 г. на 1, т. о. на ВКС/ диспозитивът на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Изложени са и доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на извода, че актуалната към момента редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към процесното прихващане, което е реализирано преди изменението на нормата с ДВ бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г., на което изменение е придадено обратно действие от 20.06.2014 г. по силата на пар. 8 ЗИДЗБН ДВ. бр. 22/13.03.2018 г. Поддържа се, че приложимата редакция за спора е разпоредбата, преди изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. - тази, приета с ДВ бр. 92/27.09.2002 г., при действието на която е извършено процесното прихващане. Оспорва се правилността и на извода, че процесното прихващане е породило действие като се поддържа, че прихващане не е извършено, не е настъпила правна промяна, не е налице погасяване на две насрещни задължения като резултат от процесното прихващане. Оспорва се правилността на извода, че основателността на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН не е обусловена от събиране на доказателства какво би получил касаторът съгласно окончателната сметка за разпределение. Въведено е и оплакване за допуснати процесуални нарушения.

В писмен отговор синдиците на банката са оспорили основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание касаторът не изпраща представител, а представителят на синдиците счита, че въззивното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

С определение № 573 от 11.11.2020 г. касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка дали въззивното решение е недопустимо с оглед евентуално формирана сила на пресъдено нещо с уважаване на иск, с който е признато за недействително, на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Кооперативна банка" АД /н/, извършено прихващане от "Ломско пиво" АД, обективирано в изявление с входящ номер по входящия регистър на банката № 12169/21.11.2014 г., с влязло в сила решение № 744 от 24.04.2017 г. по т. д. № 3862/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ГПК, констатира следното:

Въззивната инстанция е била сезирана от касатора-въззивник с произнасяне по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение поради отсъствие на правен интерес, тъй като целената правна промяна е вече настъпила - спрямо същото изявление за прихващане е уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН с влязло в сила решение по т. д. № 3862/2015 г. на СГС.

Съставът на САС е констатирал, че с определение от 05.10.2017 г. първоинстанционното производство е било прекратено изцяло по съображения за отсъствие на правен интерес от предявените искове, тъй като спрямо процесното изявление за прихващане, е уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН с решение от 24.04.2017 г. по по т. д. № 3862/201 г. на СГС, VІ-6 състав, влязло в сила на 09.05.2017 г. Констатирал е също така, че с определение от 15.02.2018 г. по ч. гр. д. № 250/2018 г. на САС е отменено определението от 05.10.2017 г. на СГС в частта, относно главния и евентуалния искове с предмет изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. с активно вземане в размер на 100 000 евро, придобито чрез цесия с уведомление с вх. № 12016/19.11.2014 г., отправено от вложителя Р. Н. В., което прихващане е останало предмет на настоящото исково производство. Въззивният съд е съобразил от фактическа страна релевираните в исковата молба твърдения, че:

• с уведомление от 19.11.2014 г. Р. Н. В. е уведомил банката, че на 06.11.2014 г. е цедирал на "Ломско пиво" АД част от вземането си към банката в размер на 100 000 евро по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009 г.;

• с уведомление от 19.11.2014, уточнено на 26.11.2014 г., банката е уведомена, че на 31.10.2014 г. Р. В. е цедирал в полза на "Ломско пиво" вземането си към банката в размер на 21 158.53 щатски долара по договор за индивидуален срочен депозит № 23481/20.08.2012 г.;

• с изявление с вх. № 12169/21.11.2014 г. цесионерът "Ломско пиво" е уведомил банката, че на основание чл. 103 ЗЗД извършва прихващане с двете посочени по-горе вземания, цедирани му от Р. Н. В. в общ размер в левова равностойност на 228 586.07 лв., от които 21 158.53 щатски долара /с левова равностойност ЗЗ 003.07 лв. / и 100 000 евро /с левова равностойност - 195 583 лв. /, срещу насрещното му задължение към банката, произтичащо от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011 г., договор за банкова кредитна линия от 11.11.2011 г. и рамков договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011 г., изменени с анекси, което задължение към датата на изявлението е в размер на 304 840.60 лв.

Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на въззивното производство е единствено уваженият от СГС евентуален конститутивен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН относно изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. с активно вземане от 100 000 евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р. В.. /Производството по делото по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН по отношение на изявлението за прихващане вх. № 12161/21.11.2014 г. с активното вземане от 21 158.53 щатски долара е прекратено с влязло в сила определение като недопустимо по съображения, че същото е било предмет на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН по т. д. № 3862/2015 г. на СГС/.

Произнасяйки се по допустимостта на въззивното решение - въпрос, по който е бил сезиран и от въззивника, съставът на САС е приел, че първоинстанционният акт не страда от такъв порок. Обосновано е, че доводът на "Ломско пиво" за недопустимост на решението поради обявяването на процесното прихващане с активно вземане за 100 000 евро за относително недействително по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН, с влязло в сила решение по т. д. № 3862/2015 г. на СГС, е бил разгледан от друг състав на САС, ГО, 12 състав в определение от 15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 250/2018 г., с което е отменено прекратителното определение от 05.10.2017 г. на СГС в частта относно процесното прихващане за сумата 100 000 евро. В обжалваното решение е възприета аргументацията на състава, постановил определението по ч. гр. д. № 250/2018 г. на САС, че предмет на приключилото с влязлото в сила решение по т. д. № 3862/2015 г. на СГС е прихващане с друга сума - 21 158.53 щатски долара /също посочена в процесното изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г., по отношение на което производството по делото е прекратено/, но не и прихващането с вземането в размер на 100 000 евро.

Изложени са съображения, че действително, макар в диспозитива на решението от 24.04.2017 г. по т. д. № 3862/2015 г. на СГС да е посочено, че се обявява недействителността на изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. в неговата цялост, то от мотивите към решението и от приложеното копие от исковата молба е видно, че предмет на иска по приключилото дело, е било само прихващането с активното вземане в размер на 21 158.53 щатски долара, а не и това в размер на 100 000 евро, макар и двете да са предмет на едно прихващане - изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. От това е изведено, че по отношение на едностранното изявление за прихващане с вземането срещу банката за сумата 100 000 евро, не е бил уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, следователно целената с предявения по настоящото дело иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН правна промяна не е настъпила и е налице правен интерес от провеждането на иска. За неоснователно е счетено и възражението на въззивника за липса на правен интерес и поради това, че чрез процесното изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. не бил намален размерът на задълженията на ответника към банката, а тези задължения били изцяло заплатени от ответника на 31.08.2015 г. по банков път. По съществото на спора е прието, че приложима за разрешаването му е актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН по силата на придаденото обратно действие през 2018 г. с пар. 8 ЗИДЗБН на разпоредбите на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН, поради което искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН е основателен. Решението е подписано от докладчика с особено мнение, че спрямо процесното прихващане е приложима първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ, бр. 92/27.09.2002 г. /, при чието действие е извършено прихващането, поради което предявеният иск е неоснователен.

В определението по чл. 288 ГПК настоящият състав изложи съображения и аргументи, че няма основание за извод въззивното решение да е недопустимо с оглед твърдяното от касатора последващо погасяване на задълженията му към банката; че е изключена възможността въззивното решение да е недопустимо поради постановяването му при висящо пред ОСТК на ВКС тълкувателно дело /№ 1/2019 г./.

Съставът на ВКС счита, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими на основание чл. 299 ГПК, тъй като с влязлото в сила решение по т. д. № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав е признато за недействително на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД/н/ извършеното от "Ломско пиво" АД прихващане, обективирано в изявление по вх. рег. на банката № 12169/21.11.2014 г., а както се посочи, предмет на това прихващане са две вземания, придобити от цесионера по силата на два договора за цесия - от 06.11.2014 г. в размер на 100 000 евро - вземане на цедента по договора за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009 г.; и от 31.10.2014 г. в размер на 21 158.53 щатски долара - вземане на цедента по договор за индивидуален срочен депозит № 23481/20.08.2012 г. Независимо от разликите във фактическите състави на исковете по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН, разпоредбите уреждат потестативното право за обявяване на извършено от кредитор на банката прихващане за относително недействително. Резултатът от уважаването им е преодоляване на преференциалното удовлетворение, което кредиторът, извършил прихващането, е получил в сравнение с това, което би получил при разпределението на осребреното имущество на банката. И двата иска имат една и съща правна последица, поради което за синдиците не е налице правен интерес при уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, да искат същото прихващане да бъде обявено за относително недействително на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Произнасянето по въпросите, включени в обхвата на силата на пресъдено нещо - чл. 298 ГПК /страни, основание на спорното право, предявено с исковата молба и заявеното искане/, се съдържа в диспозитива на съдебното решение като краен и синтезиран извод дали спорното право на предявеното основание съществува за ищеца, съответно при предявен отрицателен установителен иск - дали ответникът притежава отричаното от ищеца право. Диспозитивът на съдебното решение изразява волята и постановеното от съда по спорното право - чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, а мотивите, които се излагат към решението - чл. 236, ал. 2 ГПК съдържат анализ на доказателствата, приетата за установена фактическа обстановка и подвеждането й под приложимата правна норма. Мотивите към съдебното решение не са източник на правни последици. Приетите в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти и преюдициалните правоотношения не са елемент от спорния предмет и по отношение на тях не се формира сила на пресъдено нещо.

Трайно установената съдебна практика, закрепена в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение и той е източникът на СПН. Последователна е и съдебната практика, че констатацията на съда относно спорното материално право се включва в диспозитива на съдебното решение, той е източник на силата на пресъдено нещо и въз основа на него се преценява забраната на чл. 299 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Както е посочено в решението по т. д. № 3230/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., при предявяване на иск между същите страни за решаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което между тях има влязло в сила съдебно решение по друго дело, сезираният с иск съд следва да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело.

В случая диспозитивът на съдебното решение по т. д. № 3862/2015 г. на СГС ясно индивидуализира спорното право, по отношение на което е формирана силата на пресъдено нещо и това е прихващане, обективирано в изявление по вх. рег. на банката № 12169/21.11.2014 г., а както се посочи, предмет на това прихващане са две вземания на "Ломско пиво" за 100 000 евро /процесното/ и вземането за сумата 21 158.53 щатски долара, придобити чрез два договора за цесия.

Съпоставката между диспозитива на влязлото в сила решение по т. д. № 3662/2015 г. на СГС, който е източникът на силата на пресъдено нещо и въз основа който следва да се преценява забраната на чл. 299 ГПК за разглеждане на настоящия спор, несъмнено сочи, че по прихващането с процесното вземане за 100 000 евро, е формирана сила на пресъдено нещо с уважаването с влязло в сила решение на иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН между страните по настоящото дело.

Съдът е задължен да зачете формираната сила на пресъдено нещо без да има правомощие да извършва преценка дали произнасянето с влязлото в сила решение съответства на диспозитивното начало в процеса или е "свръх петитум". Ако исковата молба по т. д. № 3862/2015 г. на СГС е съдържала искане по чл. 59, ал. 3 ЗБН единствено по отношение на прихващането със сумата 21 153.53 щ. д. и това искане е възпроизведено в мотивите към същото решение, след като петитумът - решаващата воля на съда по спорното право обхваща изявлението за прихващане № 12169/21.11.2014 г. в неговата цялост, по отношение и на двете придобити вземания, включително и това за сумата 100 000 евро, произнасянето е извън пределите на търсената защита, но този порок може да бъде отстранен единствено по реда на инстанционния контрол и не може да бъде установяван "инцидентно" в настоящото производство. Дори и да е недопустимо, решението по т. д. № 3862/2015 г. на СГС е влязло в сила като необжалвано /аргумент от разпоредбата на чл. 269, изр. първо, предл. второ ГПК/ и е формирало сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена.

При постановяване на обжалваното решение въззивната инстанция е дължала самостоятелна преценка дали с окончателния акт по т. д. № 3862/2015 г. на СГС е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като тя не е обвързана от становището другия състав на САС - ГО, 12 състав, който е постановил определението по ч. гр. д. № 250/2018 г. /за отмяна на определението на СГС за прекратяване на производството по отношение на процесното изявление за прихващане за сумата от 100 000 евро/. Въззивният съд дължи независима проверка за допустимостта на иска, по който е постановено обжалваното решение - чл. 269, изр. първо, предл. второ ГПК. Неправилно е позоваването на разрешаването на този въпрос от състава на САС, постановил определение № 567 от 15.02.2018 г. и преценката, основана на анализ на исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение.

Обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими на основание чл. 299 ГПК. На основание разпоредбата на чл. 293, ал. 4, предл. второ ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК, те следва да бъдат обезсилени и производството по делото да бъде прекратено.

Разноски за производството не се присъждат, тъй като отсъства заявено искане от касатора.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.