Решение № 3835 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2009 г.

Решение № 3835 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на "Областна дирекция на МВР" - Габрово против решение № 74 от 22.05.2009 г. на Административен съд - Габрово (АСГ), постановено по адм. дело № 56/2009 г. по описа на съда, в частта му, с която е отменена заповед № 232/06.02.2009 г., издадена от касатора. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество като бъде отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № 232/06.02.2009 г. Процесуалния представител на ответника, адв. Цонев, в хода по същество на делото, пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и бланкетно претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, по подробно изложени аргументи, счита обжалваното решение за правилно респ. пледира за оставянето му в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Габрово (АСГ) е отменил, като незаконосъобразна, заповед № 232/06.02.2009 г. на директора на ОД на МВР -Габрово, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Стефан Петров Симеонов, в качеството му на главен пожарникар, категория "Д", командир на екип в РС "ПБС" - Габрово при ОД на МВР. Този резултат съдът е обосновал, приемайки за установено, че дисциплинарно-наказващия орган е издал своя акт в противоречие на материалния закон - чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т . 8 от ЗМВР. Изводът на съда е изведен от обстоятелството, че реализираното ПТП е такова по чл. 123, ал. 1, т. З от Закона за движение по пътищата (ЗдВП), от което следва че за участниците в него, какъвто безспорно е Симеонов, противно на твърденията на дисциплинарно-наказващия орган, законодателят не е предвидил задължение да останат на местопроизшествието респ. да не го напускат. В този ред на мисли е приел, че щом не е налице неизпълнение на задължения по ЗДвП, то не е налице и нарушение на посочените в заповедта норми на Етичния кодекс - чл. 7, 8 и 17, б. "б". Решението е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на първоинстанционният съд, че оспорваната заповед е незаконосъобразно издадена. Що се касае до касационните възражения, следва да се отбележи следното: На първо място - фактическото основание, поддържано от дисциплинарно-наказващия орган в издадената от него заповед, касаещо твърдяното нарушение е единствено обстоятелството, че служителят Симеонов е напуснал местопроизшествието след реализирано ПТП. В тази връзка доводите, че първоинстанционният съд не е изследвал фактите и приложението на закона от гледна точка на обстоятелствата, че Симеоново не е спрял, не е установил нанесените щети, не е представил протокол между участниците в ПТП, както и че не е уведомил службите за контрол на движението и служебното ръководство, се явяват неотносими към предмета на доказване ограничен от твърденията изложени от дисциплинарно-наказващия орган в издадената от него заповед. На второ място следва да бъде, обсъдено и възражението относно приложението на чл. 123, ал. 1, т. З, б. "б" от ЗДвП, досежно съществуването на задължение у участниците в ПТП да останат на местопроизшествието да пристигането на компетентните органи. Съгласно цитираната разпоредба, липсва законово предвидено задължение, участниците в ПТП, при положение, че нямат възражение относно обстоятелствата свързани с него, да останат на местопроизшествието. Това обаче не е така, при положение, че такова съгласие не е формирано - чл. 123, ал. 1, т. З, б. "в" или от произшествието има пострадали хора - чл. 123, ал. 1, т. 2. Тогава за участниците е налице императивно задължение да не напускат местопроизшествието и да изчакат издаването на контролните органи или ако го напуснат, при условията на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "г", то следва да се завърнат веднага след превозването на пострадалите. Поддържаното становище, че "не напускането" следва от задължението да се установят щетите, да бъде съставен протокол и да се уведоми службата за контрол на МВР, не може да бъде споделено. Безспорно при ПТП от вида на чл. 123, ал. 1, т. З, б. "б" от ЗДвП, "стоенето" и запазването на местопроизшествието е предпоставка за адекватно възприемане на обстановката от участниците и последващото формиране на мнение относно обстоятелствата, механизма и отговорностите на всеки един от тях, но то не е свързано с изчакването на който и да е орган или служба. С оглед изхода на делото и направеното в хода по същество искане за присъждане на разноски, съдът счита че същото е основателно и доказано, що се касае до заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие - серия А № 35473 от 26.02.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,