Решение № 5093 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 797/2014 г.

Решение № 5093 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 797/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Любомиров Калев, против Решение № 14341 от 31.10.2013 г. по адм. дело № 7284/2013 г. на Върховния административен съд. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, за неправилни изводите на тричленния състав на ВАС в атакуваното решение относно действието на заличаването му като управител на търговското дружество. Според него разпоредбите на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ регламентират два различни вида решения на ОС на дружествата с ограничена отговорност, с оглед тяхното действие. В ал. 3 на цитирания текст от ТЗ се включват онези решения, които влизат в сила от вписването им в Търговския регистър, като вписването има конститутивно действие, докато решенията по ал. 4 на чл. 140 от ТЗ имат действие от вписването им в търговския регистър, т. е. вписването на тези решения има оповестително действие спрямо всички трети лица, като във вътрешните отношения в дружеството правните им последици са вече възникнали. Именно поради тази причина касационния жалбоподател като участник в конкурсната процедура към датата на подаване на документите за участие в нея - 19.04.2013 г. е декларирал, че не е управител на търговско дружество. По тези съображения обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество. Ответникът - Съветът на електронни медии /СЕМ/ излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на настоящия касатор против решение № РД-05-97 от 07.05.2013 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което в т. 3 жалбоподателят не е допуснат до участие в обявения с решение № РД-05-44/19.03.2013 г. конкурс за избор на генерален директор на Българското национално радио (БНР), поради несъответствие на кандидатурата му с изискванията на чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е установил на първо място, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на процесното решение на СЕМ. Посочил е, че макар същото да обективира етап от конкурса за избор на генерален директор на БНР, има пряко и непосредствено правно действие по отношение на него и лишавайки Кирил Калев от право на по - нататъшно участие в процедурата, то рефлектира неблагоприятно в правната му сфера. По съществото на спора и с оглед наведените в жалбата твърдения за последвало в хода на конкурсната процедура заличаване на кандидата като управител на дружеството, тричленният състав на ВАС е приел, че спорен по делото се явява единствено въпросът към кой момент следва да са налице изискванията към кандидатите за участие в избора. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 66, ал. 1, изр. 1 от ЗРТ и съответно - чл. 3, т. 6.2. от приетата от СЕМ процедура за провеждане на конкурса, едно от изискванията към кандидатите е да не са еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации. В съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на специалния закон е приел, че заличаването на Калев като управител на "Код Комюникейшънс" ЕООД на 23.04.2013 г. - след изтичане на крайния срок за подаване на документите, не може да санира установената към момента на подаване на документите му за конкурса несъвместимост с условието на чл. 26, т. 2 ЗРТ. Посочил е, че изискванията на закона към кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на документите и последващото отстраняване на съществуващи към този момент пречки не може да преодолее изначалната недопустимост на участието. Така постановеното решение е правилно. Изложената в същото фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата по делото. Настоящият състав счита, че тричленният състав на ВАС е изложил подробни мотиви към атакувания съдебен акт, които споделя напълно. Правилно е приетото от съда за наличие на правен интерес от оспорване на жалбата. Процесното решение на СЕМ, материализира волята на съвета по въпрос, решаван в хода на процедурата на конкурса за избор на генерален директор на Българското национално радио. За отстранения участник това решение се явява приключващ процедурата акт. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т. д. № 21/2007 г. на ВАС, отстраненият от по-нататъшно участие има правен интерес да оспори акта за декласирането му, тъй като той слага край на неговото лично участие и процедурата продължава без него а само с останалите участници. Като акт, засягащ пряко и негативно правата и интересите му, решението подлежи на самостоятелно оспорване от отстранения от процедурата кандидат. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че предвид депозираната от участника декларация, в която същият е декларирал, че той към момента на подаване на документацията за участие в конкурса не е управител на търговски дружества, СЕМ не се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 141, ал. 6 от ТЗ, установяващ, че овластяването и заличаването на управителя има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им в търговския регистър. Наличието на вписаното обстоятелство в търговския регистър, че жалбоподателят към 22.04.2013 г. все още е управител на дружесвото не е спорно за страните. Вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица (каквото е СЕМ) от деня на вписването. Фактът на вписване на жалбоподателя като управител на търговското дружество е несъмнено установен с представеното по делото фирмено досие на търговското дружество "Код Комюникейшън" ЕООД и извлечението от Търговския регистър за същото дружество от 22.04.2013 г. на фирмено досие удостоверяващи, че към тази дата Кирил Любомиров Калев е управител на дружеството. Същите се ползват с материална доказателствена сила и имат обвързващо страните и съда правно действие. Съдът правилно е тълкувал относимата императивната забрана на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗРТ, като последващото отстраняване на съществуващата пречка за участие на жалбоподателя, правилно е посочено, че не може да санира установената несъвместимост на същия, тъй като към момента на подаване на документите жалбоподателят все още е бил управител на дружеството и не е отговарял на изискванията на чл. 26, т. 2 от ЗРТ. Изискванията на закона за липсата на отрицателни предпоставки следва да са налице както към датата на подаване на документите, така и до окончателното приключване на процедурата с предвидения в специалния закон акт. Правилни и в съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд, че настъпилото в хода на процедурата отпадане на някои от предпоставките, не санира началната несъвместимост е не преодолява изначалната недопустимост на участието. По изложените съображения, настоящият състав счита обжалваното решение за постановено при отсъствие на сочените отменителни касационни основания и като правилно, същото следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание и в писмените си бележки процесуалният представител на Съвета за електронни медии Емилия Станева претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, на основание чл. 8, ал. 2, във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. - на ОСС от ВАС, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в неговия минималния размер на 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия