Решение № 9249 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2018 г.

Решение № 9249 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "САКАРЕЛА" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Я., представлявано от управителя С. Р., против решение № 53/01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 324/2017 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против заповед № ТУ/04-00029/13.10.2017 г. на Кмета на община-Я., за премахване на строеж 12Б, представляващ "метално съоръжение с цилиндрична форма-цистерна", изграден без строителни книжа в имоти с идентификатори 87374.520.2 и 87374.520.118 по КК на града. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му и се прави алтернативно искане - за произнасяне по същество от настоящата инстанция с отмяна на акта, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до нарушения на материалния закон, или да се върне делото за ново разглеждане, със събиране на допълнителни доказателства и произнасяне по направените от жалбоподателя възражения. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Дограмаджиев, по изложените в нея и писмени бележки съображения, претендират се направените в касационното производство разноски. Ответната страна - Кметът на О. Я., се представлява от адв. В. М., която оспорва жалбата, настоява обжалваното решение като правилно, да се остави в сила по подробните съображения в писмени бележки. Претендират се разноски в производството пред настоящата инстанция, по които от пълномощника на жалбоподателя бе направено възражение за прекомерност, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като съдът изцяло е пресъздал констатациите в преписката по издаване на оспорената заповед по чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - за премахване на незаконен строеж, мотивите на решението са преразказ на заключението на вещото лице, включително и по въпроси с правен характер, като търпимостта. Затова се счита, че съдебният акт е необоснован, не са формирани собствени изводи по възраженията и е постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване, засягащ правата на жалбоподателя съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да се отхвърли жалбата, в решението са изложени съображения, че оспореният административен акт е издаден от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност, в изискващата се писмена форма, мотивиран е и съдържа всички необходими за валидността му реквизити, като не са допуснати процесуални нарушения, които да съставляват основания за отмяна - заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общината, адресатът е бил уведомен за извършването на проверката, но не е съдействал за осъществяването й (не е допуснал служителите в обекта), а нормативно въведено задължение за връчване на КА не е налице. Разпореденото за премахване метално съоръжение с цилиндрична форма-цистерна, съдът е приел като строеж от шеста категория, съобразно дефиницията на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, потвърдено в заключението на вещото лице, който е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, неотговарящ на условията за търпимост. Вярно е, че в обстоятелствената част на решението е пресъздадено дословно и излишно за извършваната съдебната преценка за законосъобразност, какво е приел административният орган и заключенията (основно и допълнително) на вещото лице, но същото е правилно като краен резултат, затова и следва да бъде оставено в сила. Без основание касаторът твърди допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, което не било отчетено от съда - КА № 31/08.09.2017 г., с който започва адм. производство, е връчен на дружеството и по него е направено възражение. С участието си в хода на съдебното производство, то също е имало възможността за защита срещу издадената заповед и се е възползвало от това в пълен обем. Установено е по делото, че разпореденият за премахване обект представлява метална цистерна, с диаметър 3м., свързан инсталационно и технологично, с тръбна конструкция и връзки, към производствена сграда с идентификатор 87374.520.9.6, отговарящ по характеристиката си и предназначение на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, съобразно дефиницията на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ - част от инсталация, съоръжение, подпомагащо технологичния процес, което не е с повишена степен на опасност. За неговото инсталиране е предвиден облекчен режим - не е необходимо одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1 ЗУТ (за разлика от извода на съда), но е изискуемо Разрешение за строеж (РСтр.) - чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото не е налично в случая и което именно обосновава правилност на извода в решението за незаконност на строежа и е основание за неговото премахване. (Само за съпоставка може да се посочи, че с РСтр. жалбоподателят се е снабдил за монтажа на двата подвижни ферментатора, въз основа на конструктивно становище - обекти с подобно предназначение). Разположението на строежа (заедно с обект 12А - също такава цистерна, предмет на друга заповед), е нанесено на изготвената от административния орган схема "заснемане от 17.07.2017 г.", неразделна част от КП № 37 от същата дата, описано е и от вещото лице достатъчно подробно - източно, пред главния производствен корпус 6, в южния му край, като между него и обект 12Б са разположени две от допълнително изградените постройки, отразени на схемата с № 1 и № 2, онагледено е и със снимков материал. По този начин разпореденият за премахване обект е индивидуализиран в достатъчна степен, без да е необходима, за целите на това производство, точността на геодезическо заснемане и координатни точки. Затова направеното в този смисъл в жалбата възражение, е неоснователно. Касационният довод за невярно установена фактическа обстановка, поради разположение на обекта в терен на улица, е несъстоятелен, тъй като строежът е квалифициран като незаконен поради липса на строителни книжа (т. 2 на чл. 225, ал. 2 ЗУТ), а не поради противоречие с ПУП (т. 1 от посочения законов текст). Доказано е и, че процесният строеж не е част от обект "Преустройство на съществуваща сграда в мандра" и не е предмет на издадените строителни книжа: РСтр. № 174/28.06.2002 г. - I, II и III-ти етап и удостоверенията за въвеждането му в експлоатация. Предоставеното от дружеството (на експерта) РСтр № РС-192/13.11.2015 г. за монтаж на подвижен ферментатор за суроватка (2 правоъгълни стоманени вани), също е неотносимо за процесния обект, както по местоположение, така и по форма и размери. Обект 12Б, по предназначение и технически данни, не представлява и "преместваемо съоръжение" по определението на чл. 56 ЗУТ, каквито доводи също са навеждани от жалбоподателя, и за които също е предвидено разрешение за поставяне - по схема на община та, не е и временен строеж по смисъла на закона. Неоснователно е и оплакването, че не е изяснено каква категория е строежът - съдът не е възприел становището на административния орган - че строежът е от пета категория, приел го е за шеста, с обосновка и посочено правно основание, възприел е заключението на вещото лице, с оглед което не е налице и противоречие между изводите в решението и тези на експерта. Що се отнася до сочената непълнотата на доказателствата, такова касационно основание за отмяна законодателят не е въвел. Действително не може да се приеме, че е налице търпим строеж, след като самото преустройство на обекта (от складове в мандра), като цяло, е започнало след 28.06.2002 г., т. е. при изтекли вече времеви срокове по § 16 ЗУТ и § 127 ДР на ЗИД ЗУТ. Изложеното до тук налага констатацията за обоснованост на извода за законосъобразност на заповедта, предмет на съдебен контрол пред IV-ти състав на АС - Я. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт, е правилен като краен резултат и следва да бъде оставен в сила по изложените по-горе съображения. При този изход на процеса, на ответната по касационната жалба страна следва да бъдат присъдени разноски за защита от адвокат. В случая същите са в размер на 6360 лв. с ДДС, заплатени от община-Я., с фактура от 25.05.2018 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за основателно - размерът му следва да се редуцира до сумата от 1000 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,