Решение № 1725 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12766/2012 г.

Решение № 1725 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12766/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Областния управител на област с административен център Варна, надлежно упълномощен процесуален представител на Държавата чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представляван от юрк. Дамбова, против решение № 2025/24.07.12 г. по адм. д. № 865/09 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Иван Славов Киров, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "СЕ ЛА ВИ-Иван Киров", представляван от адв. Караиванова, надлежно упълномощена, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли решението, оспорено с нея, да бъде оставено в сила, претендира присъждане сторените пред настоящата инстанция разноски. Ответникът Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография кадастър-София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване по жалбата на ЕТ "СЕ ЛА ВИ- "Иван Киров" в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-92/14.10.08 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ на кадастралната карта и кадастрални регистри за територията на административен район "Приморски"-Варна /без територията на к. к. "Златни пясъци" приморски парк "Салтанат" и морска градина "Горчивата чешма"/, общ. Варна, обл. Варна в частта относно имот с идентификатор № 10135.2536.175 - с актуален, след преномерацията с отделна заповед идентификатор 10135.2536.191 и площ 30610 кв. м., записан в кадастралния регистър като собственост на държавата въз основа на актове за публична държавна собственост. Претенцията по жалбата на търговеца е била да се отрази в кадастралната карта находящата се в границите на имота собствена нему сграда -"Ресторант Буната" и собствеността му върху такси сграда да се впише в кадастралния регистър. С постановеното по делото решение заповедта е отменена като незаконосъобразна в обжалваната й част и преписката е върната за административния орган за ново произнасяне в тази част. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че претендираната от оспорващия сграда, за която последният към датата на оспорване и в хода на делото е разполагал с разрешение за строеж, акт за узаконяване, разрешение за ползване и нотариален акт, представлява самостоятелен обект на кадастъра и отсъствието й от кадастралната карта, без отразяване собствеността върху нея в кадастралния регистър, сочи на нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото е безспорно, че процесната сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДРЗУТ/ и е разположена в площта на имот с идентификатор 10135.2536.191 по кадастралната карта. Съгласно чл. 23, т. 2 ЗКИР сградата представлява обект на кадастъра, предвид което е следвало да бъде отразена в кадастралната карта със съответното й местоположение и техническа характеристика, а в кадастралния регистър-посочени данните за собствеността върху нея. Въведените в хода на делото спорове относно законността на сградата и собствеността върху нея, валидността на акта за узаконяване и пр., са ирелевантни при преценка законосъобразността на заповедта в обжалваната й част. Кадастърът като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на обектите по чл. 23 ЗКИР няма отношение към законността на сградата, обект на кадастрално заснемане в кадастралната карта, а по отношение записването в кадастралния регистър релевантни са представените документи за собственост, не и висящите между страните имуществени спорове. Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, без необходимост от обсъждане на конкретните касационни оплаквания относно временния характер на строежа и липсата на траен устройствен статут за него. При този резултат от касационната проверка на ответника по касационната жалба се следват разноски за настоящата инстанция, своевременно поискани и доказани в размер на 375 лв. /л. 16/, платими от касационния жалбоподател. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение