Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2016 г.

Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "И. О." ООД със седалище гр. Р., ЕИК ********* чрез адв. И. Кемалов срещу решение № 2642 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2002/2015 г. по описа на Административен съд- П., с което е отхвърлен изцяло предявеният от касационния жалбоподател срещу Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси"- гр. С. иск за обезщетение по ЗОДОВ в размер на 9 600 лв /2 х 4800 лв/ за претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тези суми, съответно от 10.06.2013 г. и 10.01.2014 г. до окончателното им изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. И. Кемалов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение, съответно основателност на исковата претенция по подробно развити устно в хода по същество съображения. Ответникът, Държавна агенция " "Д. резерв и военновременни запаси"- гр. С., редовно призован, се представлява от юриск. Гошева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно -в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е отхвърлил изцяло предявения от "И. О." ООД - гр. Р. иск срещу Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси"- С. за обезщетение за вреди в размер на 9600 лв /2 х4800 лв/ заплатени адвокатски възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ на председателя на ДА"ДРВВЗ", с което на ищеца е наложена имуществена санкция за нарушения на разпоредби от ЗЗЗНН (отм.) в размер на 100 000 лв. За да стигне до този правен резултат, АС П., след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че в случая не са налице всички, изискуеми по закон в условията на кумулативност материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според административния съд платените адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление и не представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение според съда е израз на доброволен акт и резултат от свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, което действие поначало / и особено в случая/ не е задължително и неизбежно, доколкото в административнонаказателния процес действа принципа на служебното начало и съдът е длъжен да следи за пълното изясняване на спора от фактическа страна - от една страна, а от друга - конкретният случай не се отличавал с особена фактическа и/или правна сложност. Съдебното решение е неправилно. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилно административният съд е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на издаденото срещу него НП не съставлява имуществена вреда и не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение било резултат на свободно договаряне цената на незадължителна по закон адвокатска защита. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/, се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход . По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - касатор в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на дружеството - ищец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е определена имуществената санкция, която санкционираното дружество е считало за незаконосъобразно наложена. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Основателно обаче е направеното от ответника по касация оспорване размера на претендираното обезщетение като противоречащо на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция от ДВ бр. 2/2009 г./ Видно от мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, държавата като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер на същото с фактическата и правна сложност на делото. Тези доводи по същество съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение, доколкото размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в приложимата редакция от ДВ бр. 2/2009 г./ не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. С оглед гореизложеното, както и с оглед предвидения към датата на плащане на адвокатския хонорар минимален размер по Наредба № 1/2004 г., подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищцовото дружество от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на 2 450 лв за всяка инстанция или общо в размер на 4 900 лв за двете инстанции. Предвид горното съдебното решение на АС-П. следва да бъде отменено като неправилно, а, вместо него и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ДА"ДРВВЗ"- С. да заплати на "И. О." ООД - гр. Р. сумата от 4 900 лв обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, резултат от отмененото като незаконосъобразно НП № 2266/08.04.2013 г. на председателя на ДА"ДРВВЗ", ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска -30.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и да отхвърли исковата претенция над присъдената сума до общия претендиран размер от 9 600 лв като неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от него и доказани като заплащане съдебни разноски за двете съдебни инстанции, които, пропорционално на уважената част от исковата претенция, възлизат на 790 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение