Решение № 7348 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2016 г.

Решение № 7348 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в РУ на МВР гр. П. против решение № 56 от 12.02.2016 г., постановено по адм. д. № 856/2015 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - И. Д. П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 555/12.11.2015 г. на полицейски орган при РУ-МВР гр. П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), И. Д. П. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд гр. П. приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като по делото не се установява, че жалбоподателя е имал намерение противозаконно да присвои автомобила, т. е. не е налице фактическият състав на чл. 194, ал. 1 НК, както и че не е образувано досъдебно производство. В нарушение на процесуалните правила съдът не проверява оспорения административен акт на всички основания съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК вр. чл. 146 АПК, но тъй като в жалбата не са налице оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а касационната инстанция проверява служебно само съответствието на решението с материалния закон и неговата валидност и допустимост - чл. 218 АПК, то този порок на решението не следва да се обсъжда. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в противоречие на материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен е установено, че в РУ е подаден сигнал за кражба на лек автомобил. В хода на разследването е установено, че автомобилът е вдигнат от И. П. с негова кола за пътна помощ, откаран пред собствената му автоморга и оставен там. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че спрямо П. не са налице данни да е съпричастен към извършено престъпление, са незаконосъобразни и необосновани. Налице е отнемане на автомобил без знанието и съгласието на И. В., за което е използвано МПС. В случая, както бе посочено по-горе за прилагането на принудителната административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето. Не е необходимо и незабавното образувано на досъдебно производство, като независимо от това в настоящото производство са приложени доказателства, установяващи, че в деня на задържането е образувано и такова производство. Следователно към момента на задържането по чл. 72 ЗМВР са съществували достатъчно данни за възможна съпричастност към престъпление и спрямо И. Д. П. е осъществена хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Ето защо като прави извод за противното Административен съд гр. П. постановява решение в нарушение на материалния закон. Освен изложеното касационната инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1АПК жалбата срещу оспорената заповед следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,