Решение № 16532 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 797/2011 г.

Решение № 16532 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 797/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Иванов Иванов от гр. Ст. Загора, против Решение № 378/26.11.2010 г. по адм. д. № 297/2010 г. на Старозагорския административен съд, с твърдения за неправилност на същото решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Кмета на Община Ст. Загора, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответниците физически лица също не вземат становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него обжалваното решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка съобразно процесуалните изисквания и в съответствие с изискванията на материалноправната разпоредба на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и е обосновано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 297/2010 г. на Административен съд Ст. Загора е било образувано по жалба на Костадин Ив. Иванов от Ст. Загора, срещу Заповед № 2432/16.09.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 25/27.04.1998 г. на комисията назначена със Заповед № 70/15.01.1998 г. е признал на Тодор Белчев Златинов от Ст. Загора да придобие правото на собственост върху имот № 296.63, находящ се в м. "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец, като предоставен за ползване въз основа на акт по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. - ПМС № 11/1982 г., като със същата заповед е възложено на техническата служба при Община Ст. Загора да извърши оценка на имота в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В жалбата срещу заповедта са били наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по нейното издаване, и по-конкретно за липсата правнорегламентирани предпоставки за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху предоставеният му за ползване имот, както и за липсата на конкретизация на същия. С обжалваното решение административния съд е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган и при съобразяване изискванията на материалноправните разпоредби за нейното издаване, при наличието на предвидените в закона предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост. На ползвателя е било предоставено право на ползване върху имота въз основа на акт предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. - ПМС № 11/1982 г., към момента на депозиране на искането за трансформация имота е имал характеристика на лозе и овощна градина, представляващо основание по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформация на ползването в право на собственост. Приел е още за неоснователно възражението на жалбоподателя, че имота към момента на изготвяне на заключението на вещото лице е запустял, не се обработва и няма характеристиката на имот по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според съда, наличието или липсата на материалноправните предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост се признава към момента на депозиране искането за трансформация, което в случая е от 01.07.1992 г. С решението си административния съд е възприел като неоснователни доводите на жалбоподателя за липсата на индивидуализиращи имота белези. Посочил е, че в тази насока същият е индивидуализиран чрез посочване на кадастралния номер и кадастралния район, местността и землището, в което се намира, както и удостоверението за правото на ползване, със съдържащите се в него индивидуализиращи белези. Едва след изготвянето на ПНИ по реда на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще бъдат обозначени точните граници и номерът на новообразувания имот, което обстоятелство обаче е изискване на последваща след трансформацията процедура. Въз основа на изложеното с обжалваното решение административния съд е приел подадената от Костадин Иванов Иванов жалба, срещу Заповед № 2432/16.09.2008 г. на Кмета на Община Ст. Загора за неоснователна и я отхвърли като такава. Обжалваното решение е неправилно. Същото е необосновано и постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на § 5, ал. 3 и 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 34/24.04.1992 г., и тази на § 61, ал. 1 и § 62, ал. 4 - 6 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 4, предложение второ от АПК. Видно от доказателствата към административната преписка, производството по трансформиране на правото на ползване в право на собственост е отпочнало въз основа на заявление вх. № 1101058/10.07.1992 г. на Тодор Белчев Златев до Кмета на Община Ст. Загора. Към административната преписка липсват доказателства от които да е видно дали по така подаденото заявление за трансформация има окончателно приключила процедура в това число и чрез приложение на разпоредбите на § 5, ал. 3 и 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията на правилника, обн., ДВ, бр. 34/24.04.1992 г., за извършена оценката на имота от общината чрез изготвянето на оценителен протокол до 31.12.1992 г. и въз основа на който ползвателя да е заплатил на собственика цената на земята чрез превеждане на сумата по депозитна извънбюджетна сметка на общината. Събирането на доказателства в тази насока е от значение за приложението на разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., в последваща процедура даваща право за депозиране на заявление в срок до 31.12.1998 г. за трансформиране правото на ползване в правото на собственост само на носителите на права по § 4, 4а и 4б от ПЗП на ЗСПЗЗ, които до момента не са заявили това си право. По отношение на правоимащите лица, които до 31.01.1998 г. са заявили правото на трансформация и процедурата е приключила с влязъл в сила акт е недопустимо ново заявяване по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Отделно от изложеното ако се приеме, че въз основа на заявлението на ползвателя от 10.07.1992 г. процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 34/24.04.1992 г., не е приключила, на правоимащото лице следва да се зачете депозираното пред административния орган заявление от 1992 г. и процедурата продължи при съобразяване с изискванията на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в това число и на разпоредбите на ал. 4 от цитираната разпоредба с издаването на заповед от кмета на общината, с която да утвърди оценката на предоставената за ползване земя, извършена от техническата служба при общината съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която заповед за утвърждаване в съответствие с разпоредбата на ал. 5 от същата разпоредба да е съобщена по реда на ГПК на ползвателите и собствениците, които могат да я обжалват по реда на АПК. След влизането в сила на заповедта на кмета на общината за утвърждаване на оценката, в съответствие с § 62, ал. 6 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. следва да са представени доказателства, че сумите по влязлата в сила оценка в тримесечен срок са внесени от ползвателя по извънбюджетната сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и са изплатени на собственика на имота. В конкретния случай към административната преписка липсват каквито и да е доказателства за изпълнение на тази процедура. Тези обстоятелства не могат да бъдат установени с наличните по делото доказателства. По делото липсват данни от които да е видно, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4, предложение второ от АПК да укаже на страните, че тези обстоятелства са от значение за делото и за изясняването на същите, не сочат доказателства, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила на цитираната разпоредба. При липсата на доказателства за приключена административна процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот, административния съд с обжалваното решение е направил необоснован извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт - Заповед № 2432/16.09.1998 г. на Кмета на Община Ст. Загора. Всичко това налага отмяната на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при което същият следва да даде указания на административния орган и останалите страни по делото, че следва да представят доказателства за завършена административна процедура по заявлението от 1992 г. в съответствие с разпоредбата на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 34/24.04.1992 г., а ако същата не е приключила с влязла в сила оценка, да представят доказателства за това в съответствие с разпоредбата на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и съобразно това постанови съдебният си акт по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение