Решение № 9517 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2011 г.

Решение № 9517 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Общинският съвет - гр. Благоевград, чрез своя председател Костадин Хаджигаев е подал касационна жалба срещу решение № 414 от 29.03.2011 г. постановено по адм . дело № 84/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областния управител на Благоевградска област прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Заинтересованата страна ЕТ "Георги - Георги Георгиев - Злати" със седалище Благоевград не е изразил отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд по заповед № ОА-АК-741/29.10.2010 г. на областния управител на Благоевградска област, с която последният, в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗА е отменил като незаконосъобразно решение № 252 по протокол № 12 от заседанието проведено на 24.09.2010 г. на Общинския съвет - гр. Благоевград. С това решение общинския съвет е дал съгласие да бъде продължен срока на договор № 60050100/15.08.2005 г., сключен с ЕТ "Георги - Георги Георгиев - Злати" за наем на общински имот публична собственост, представляващ ученическа столова и кухня в сградата на IV-то основно училище "Д. Дебелянов" кв. Грамада, гр. Благоевград. Съображенията на съда да уважи оспорването са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА действително имал правомощия с решенията си да придобива, управлява и се разпорежда с общинското имущество, но в конкретния случай бил нарушил разпоредбата на § 78, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗОС (публ. ДВ, бр. 101/2004 г.). Направен е извод, че с посочената разпоредба, законодателят е приел необходимостта от наличието на две предпоставки за да бъде продължен сключен договор за наем с общинско имущество, а именно: първата - да е налице такъв договор сключен за по-кратък срок от 10 години и втората: срокът на договора да не е бил изтекъл, към момента на продължаване на неговото действие. Съдът е приел, че не била налице втората предпоставка, тъй като към момента на взимане на решението от общинския съвет, срокът на договора с наемателя вече бил изтекъл. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите изложени в мотивите на решението. Същите са направени след обстойно тълкуване на нормите на чл. 14, ал. 2 ЗОС и § 78 ПЗР на ЗИДЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОС преди изменението й с ДР, бр. 15/2001 г., максималният срок за който може да бъде сключен наемен договор за публична общинска собственост е 5 години. Тази норма е императивна и тя не може да бъде дерогирана от разпоредбата на § 78, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗОС (ДВ, бл. 101/2004 г.). От данните по делото е безспорно, че е договорът сключен между общината и ЕТ е именно за такава собственост и за срок от 5 години. При тази фактическа обстановка, към момента на взимане на решението от общинския съвет, не е съществувала законова възможност за продължаване на неговото действие. Като е достигнал до същия краен извод и е уважил оспорването от областния управител, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,