Решение № 5106 от 15.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на 78 Батальон за осигуряване Сухопътни войски срещу решение 210/08.11.2022 г., постановено по адм. д. 287/2022 г. по описа на Административен съд Перник (АС-Перник). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа изключително подробни съображения в подкрепа на становището за необоснованост на съдебното решение и законосъобразност на отменения от първата инстанция акт. Иска се отмяна на обжалваното решение на АС-Перник. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Б. Стоянов оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 210/08.11.2022 г., постановено по адм. д. 287/2022 г. по описа на АС-Перник е отменена Заповед ЗРД-278/26.04.2022 г., с която на основание 241, чл. 242, т. 2 и т. 3 и чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) за неизпълнение на задълженията по чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1 и чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ) на Б. Стоянов, редник 3-ти клас, е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при липса на мотиви относно индивидуализацията на наложеното наказание, което представлява особено съществено нарушение изискването за форма на акта и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Перник обосновано е приел за установено, че Б. Стоянов е бил военно служещ по силата на договор за военна служба за длъжността "шофьор-санитар в медицински пункт на военно формирование 28610 София с военно звание "редник-3-ти клас". Дисциплинарното производство срещу него е образувано със Заповед ЗРД-225/29.03.2022 г. на Командира на 78 Батальон за осигуряване, с което е назначена комисия за извършване на служебна проверка по повод държанието от Б. Стоянов по време на следобеден развод на 25.03.2022 г. Резултатите от проверката са представени в Протокол ЗН-945/19.04.2022 г. с констатации за извършено дисциплинарно нарушение от страна на редник Б. Стоянов, изразяващо се в нарушаване на правилата за подчиненост и нарушаване на правилата за военна вежливост, сдържаност и отдаване на чест, което е квалифицирано по чл. 242, т. 2 и т. 3 от ЗОВСРБ във връзка с на чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1 и чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от УВСВСРБ, за което е направено предложение на редник Б. Стоянов да бъде наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Проведена е беседа с военнослужещия. След запознаване с протокола на комисията, командирът на 78-ми батальон за осигуряване Сухопътни войски е издал отменената от първата инстанция Заповед ЗРД-278/26.04.2022 г. като е наложил дисциплинарно наказание уволнение, което е различно от предложеното от комисията независимо, че се е позовал на констатациите, направени от нея без да изложи мотиви защо определя по-тежко наказание. Законосъобразно АС-Перник е приел, че в оспорената пред него заповед липсват мотиви за определяне на най-тежкото наказание. Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба за неправилност на извода на административния съд за липса на обосновка в заповедта по отношение избора на дисциплинарно наказание с доводите, че изчерпателно и точно е представена фактическата обстановка, която съставлява мотивите за определяне на дисциплинарното наказание уволнение. Действително формално отменената от АС-Перник заповед съдържа всички реквизитите по чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на ПЗОВСРБ, като са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което е наложено, но липсва обосновка по чл. 247 от ЗОВСРБ, свързана с преценката относно вида и размера на наложеното наказание, която следва да бъде съобразена с вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. По делото не се установява, а и от наказващият орган не се претендира в административното производство да се установяват хипотези от вида на лимитативно изброените в чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, чието наличие да представлява самостоятелно и достатъчно основание за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно преценката относно вида на наказанието трябва да се извърши от наказващият орган въз основа на обстоятелствата посочени в чл. 247 от ЗОВСР и да бъдат изложени съображенията по този въпрос. В конкретния случай наказващият орган, в изпълнение на своите правомощия, е определил различно от предложеното му наказание, но на практика е възприел всички констатации на проверяващата комисия без да изложи абсолютно никакви мотиви защо налага най-тежкото наказание, с което ограничава възможността за осъществяване на съдебен контрол върху правилността на неговата преценка. Посочването на конкретно описание на фактическата обстановка, при която са извършени точно описани действия от Б. Стоянов и разпоредбите, които е прието, че са нарушени не представляват мотиви за тежестта на нарушението в смисъла, който се изисква при определяне на съответствието на наказание. Обжалваното съдебно решение е обосновано изключително задълбочено и подробно. Административният съд е обсъдил всяко едно от събраните по делото доказателства и изрично е посочил какви факти приема за установени въз основа на тях. Фактическата обстановка по спора е изяснена изцяло и непротиворечиво при пълен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост. Законосъобразно решаващият съд е приел, че при липса в оспорената заповед на самостоятелно мотивиране на тежестта на нарушението съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. По изложените съображения доводите в касационната жалба за необоснованост и противоречие с материалния закон на съдебното решение са неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и постановено без да са допуснати твърдените в касационната жалба процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Б. Стоянов е направил разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,