Решение № 14689 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2012 г.

Решение № 14689 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, чрез процесуалния му представител, против Решение № 5450 от 01.12.2011 г. на Административен съд - София - град, с което се отменя Решение № К 47-0562 от 26.08.2008 г. на Началника на Митница Столична в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС в размер на 806 281,99 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му изплащане. Твърди, че с постановеният акт е нарушено приложимото материално право - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответната страна - Аурубис България АД, правоприемник на Кумерио Мед АД, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, в тричленен състав на първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но по същество неоснователна, което мотивира: Делото се разглежда в условията на чл. 225 от АПК, като при първоначалното касационно произнасяне, същото е върнато на АССГ за разглеждане делото по същество в нов състав. В резултат на това и по съществото на спора, а именно дължимостта и изискуемостта на законната лихва при внос, вследствие от определена нова митническа стойност, първоинстанционният административен съд с Решение № 5450/11 е приел, че вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, от момента на приемане на митническата декларация, съобразно чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от Регламент 2913/1992 на Съвета. Размерът на сборовете следва да бъде изчислен незабавно, в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите за това данни, като размерът трябва да бъде заплатен в срока определен с покана до длъжника, като при просрочие се събира лихва за забава върху размера на сборовете съобразно чл. 232, § 1, буква "б" от Регламента. Позовал се е на решение № С-546/2009 на СЕС за да стигне до извода, че лихва за забава може да се начислява само за периода след изтичане на срока на плащане на митническото задължение, тъй като с разпоредбата на чл. 232, § 1, буква "б" от МК не се цели нито предотвратяване на претърпени от митническите органи финансови загуби, нито компенсиране на ползите за стопанските субекти от дължащи се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение, както и при определяне на неговия размер на задълженото лице. Така съдът стига до извода, че данъчно-задълженото лице не дължи лихва за забава, защото изобщо не му е предоставян срок за изпълнение, позовавайки се на чл. 54 от ЗДДС, обвързващ момента на данъчното събитие при внос с датата на която възниква задължение за плащане на вносни митни сборове. Обстоятелството, че поканата за изпълнение е изпратена до дружеството, без самото задължение да е взето още под отчет, не позволява да се направи извод, за изпадане в забава, т. е. за дължимостта на лихви за забавено изпълнение. След като "Аурубис България" АД, правоприемник на "Кумерио Мед" АД, е заплатил и допълнително определения размер на ДДС в резултат на поискана и осъществена промяна на митническата стойност на внесените стоки, в срока даден му с покана за плащане, вносителят не дължи лихва за забава върху посочения размер главница. Поради това отменя Решение № К 47-0562 от 26.08.2008 г. на началника на митница София, в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС, считано от датата на възникването на задължението до датата на окончателното му погасяване. Решението е правилно: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С шест единни административни документа, ЕАД № 08BG005003Н000017/09.01.2008, ЕАД № 08BG005003Н000023/10.01.2008 г., ЕАД № 08BG005003Н000030/14.01.2008, ЕАД № 08BG005003Н000036/15.01.2008, ЕАД № 08BG005003Н000039/16.01.2008 и ЕАД № 08BG005003Н000042/17.01.2008, дружеството - касационен ответник е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат, внос, като митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките с фактура от 19.11.2007 г., в последствие окончателната цена е определена с фактура от 16.06.2008 г. Дружеството е уведомило митническите органи за това обстоятелство и ги е поканило да коригират при нужда митническата облагаема стойност. На 26.08.08 г. е издадено, а на 28.08.2008 г. връчено, Решение № К 47-0562/08 г. на началника на митницата, с което е определен допълнителен ДДС, подлежащ на вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Определен е и десет дневен срок за заплащане на установеното с акта задължение. На 05.09.2009 г. дружеството е платило главницата на допълнителното задължение, без законната лихва за просрочие. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки, по смисъла на този закон, е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. _quot; а_quot; и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на осн. чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 б. " а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 § 1 б. " б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Това относимо към конкретния спор означава, че задължението става изискуемо след като - размера на вносните сборове, произтичащ от митническо задължение бъде взет под отчет и длъжника бъда уведомен за това, а длъжника изпада в забава при неизпълнение в определения с уведомлението срок. Видно от всички факти по делото, размера на сборовете е взет под отчет на етап по-късен от този в който на длъжника е изпратена покана със срок за изпълнение в който той е изпълнил. В този смисъл са основателни доводите на ответника, че лихва не се дължи за периода преди вземането под отчет. От гледна точка на правната и фактическа страна на спора, следва да се подчертае още: Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, и 214, 218 § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, и чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 _quot; б_quot; МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 и 205, и 210, и 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)." В съответствие с трайно установената практика на СЕС чл. 221 § 1 от Регламент 2913/92 на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че уведомяването на длъжника по подходящ начин от митническите органи за размера на дължимите вносни или износни сборове може да се извърши надлежно само ако размерът на тези сборове е бил предварително взет под отчет от посочените органи./ за справка виж С-124/08 и С-125/08/. Предвид изложеното относно неоснователността на касационната жалба, обжалваното решение следва да се остави в сила. В тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответника и поискани от него за заплащане разноски в касационното производството в размер на 137 лв.