Решение № 95 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2016 г.

Решение № 95 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 7410 от 30.11.2015 г. по административно дело № 6380/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ) са отменени по жалба на "ЦКБ" ("Централна кооперативна банка") АД решение № РО-357/02.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С.-град и потвърдените с него задължителни предписания изх. № 66-47-53#1/24.04.2014 г., издадени от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - С.-град, като Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С.-град е осъдено да заплати на жалбоподателя "ЦКБ" АД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С.-град. П. пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решение № РО-357/02.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, както и на потвърдените с него задължителни предписания изх. № 66-47-53#1/24.04.2014 г. Ответникът по касация - "Централна кооперативна банка" АД, представлявана от пълномощника старши юрисконсулт Цинцарски, оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение на АССГ е изцяло съобразено с изискванията на закона и сформираната практика на ВАС (Върховния административен съд) по неговото прилагане, поради което моли същото да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - С.-град са потвърдени издадените на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни предписания в частта им, с която старши инспектор по осигуряването е наредил на осигурителя "Централна кооперативна банка" АД да се подадат основни (редовни) данни с декларация обр. № 1, с вид осигурен "14" (лица работещи без трудови правоотношения), за П. М. М. за периода от 03.01.2005 г. до 31.12.2013 г. при друг осигурителен доход, свързано със заличаване на данни, подадени в регистъра на осигурените лица за Минков като осигурено лице с код "10". Осигурителният орган е приел, че не е възникнало надлежно осигурително правоотношение по договор за управление, ако и Минков да е получавал за този период възнаграждения за положен труд по договор за управление и контрол, както и, че той не може да ползва права като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (в редакцията на тази норма до 31.12.2013 г.), в това число и обезщетение за безработица, защото не е бил управител на цялото търговско дружество, а само на негови клонове, и съответно е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, като подлежи на осигуряване само на изброените в тази разпоредба осигурителни рискове - инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По делото е безспорно установено, че през процесния период по силата на сключени с "Централна кооперативна банка" АД договори за управление-мениджмънт, П. М. М. е бил управител на различни клонове на тази банка, което е вписано в Търговския регистър. За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че въз основа на сключените между П. М. и "Централна кооперативна банка" АД договори за управление и осъществяваната във връзка с тях дейност Минков е придобил качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, тъй като през процесния период е бил управител на клонове на търговско дружество, като му е било възложено управлението и представителството на клона като търговско предприятие и е бил осигуряван за всички осигурителни рискове. В мотивите на проверяваното решение е отбелязано, че клонът на търговското дружество подлежи на самостоятелно вписване в търговския регистър и има отделна регистрация по БУЛСТАТ, както и обща данъчна регистрация и регистрация по ДДС, и като такъв може да бъде страна по облигационни, трудови, данъчни и осигурителни правоотношения, притежава собствено имущество, води самостоятелно счетоводство и съставя отделни търговски книги. Поради това е формулиран изводът, че управителите на клонове на търговски дружества следва да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - С.-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО). Противно на твърдяното от касатора, съдът е изследвал и определил характера на договора за управление и според съдържанието му, а не само според наименованието му. Правилно е тълкувал приложимата разпоредба, като е разкрил действителното й съдържание и въз основа на анализа на съдържанието й и характера на съществувалото правоотношение между П. М. и банката е достигнал до правилния извод, че това правоотношение по договорите за възлагане на управление на клонове обуславя възникването и на осигурително правоотношение, което е основание за задължително обществено осигуряване за посочените в същата разпоредба осигурителни рискове. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за материално незаконосъобразно решението на директора на ТП на НОИ да потвърди предписаните от осигурителния орган до осигурителя корекции във вида на осигуряването на осигуреното лице. Минков не е извършвал дейност, характерна за граждански договор (както неоснователно твърди касатора), а по силата на сключения договор за управление е извършвал управленски действия, характерни за управленска длъжност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Клаузите на сключените договори между осигурителя и осигуреното лице съдържат белезите на договор за възлагане на управление на търговско дружество, а обстоятелството, че възлагането по договорите се отнася за обособена част от дружеството, не променя неговият характер. С оглед функциите и характера на извършваната през периода от Минков дейност няма пречка за еднакво третиране по отношение осигуряването на управителите на търговски дружества и управителите на техните клонове, на които с договор за управление е възложено управлението и представителството на обособената структура. Спорът по делото пред първата инстанция не е бил по фактите, а по тяхната правна оценка и по приложението на материалния закон и по-конкретно - попада ли казусът в обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО - дали за периода от 03.01.2005 г. до 31.12.2013 г. управителят на клон на банка следва да се осигурява на основание горепосочената законова норма. Решаващият съд е преценил всички доказателства, анализирал е правата и задълженията, конкретните функции и дейности на лицето, възложени му с договор за управление - мениджмънт на посочените клонове на "ЦКБ" АД, които представляват обособени клонове на банковата институция, както и вписването съобразно Търговския закон в Търговския регистър на клоновете и на лицето като техен управител до заличаването му като такъв след едностранното прекратяване на договора от възложителя. Изследвал е характера и предмета на договора относно управлението на клон на банка, правните разпоредби, регламентиращи относителната самостоятелност на клона на търговско дружество и обосновано е приел, че с договора за управление на лицето е възложено управлението и представителството на обособената част от търговското предприятие. Правилно е прието в мотивите на проверяваното решение, че през процесния период П. М. М. има качествата на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО като управител на клон на търговско дружество. Налице са достатъчно предпоставки за този вид осигуряване, а именно да има валидно сключен договор за управление с лицето и да се упражнява трудова дейност по него. Липсват фактически и правни основания за корекция на подадената декларация образец № 1 и съответно решението на горестоящия орган, с което задължителните предписания в тази им част са били потвърдени, е материално незаконосъобразно, както е приел и съдът. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е приложил неправилно корективно и разширително тълкуване и е дописал съдържанието на цитираната в предния абзац разпоредба. Ако бъде възприета тезата на касатора, че търговското предприятие (какъвто е банковият клон) не може да намери място в хипотезата на цитирания законов текст, защото търговското предприятие е обект, а не субект на търговското право като обособено имущество на търговеца, то последващото изменение в редакцията на същия този текст (ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) би било невъзможно. Именно това изменение, което е с обяснителен и уточняващ характер, за да бъдат избегнати неясноти и противоречия в прилагането на закона в случаи като настоящия, сочи на извод за законосъобразност на съдебния акт, защото то потвърждава правилността на тезата за съществуването и характера на осигурителното правоотношение на управителя на клон на търговско дружество. Съдът е направил анализ на конкретните функции и дейности, възложени с договора за управление на лицето в качеството му на управител и представляващ обособен клон на банковата институция, за което е бил осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и в резултат на което, при прекратяването на договора е възникнало правоотношение по чл. 54а от КСО. В този смисъл е и константната практика на шесто отделение на Върховния административен съд, в която за периоди и преди обсъжданото изменение безпротиворечиво е приемано, че за целите на задължителното обществено осигуряване под "изпълнител на договор за управление на търговско дружество" следва да се разбира всяко лице, на което с договор е възложено управление на търговско предприятие, като клонът на банка е търговско предприятие. Към изложеното от Софийския градски административен съд следва да се добави и това, че Законът за кредитните институции (ЗКИ) е специален по отношение на Кодекса за социално осигуряване и на Търговския закон относно управлението на банките. Според чл. 7, ал. 4 от Закона за кредитните институции клон на търговска банка е клон на търговското дружество, като в едно населено място може да се открива повече от един клон. Съгласно определението в § 1, т. 22 от ДР на ЗКИ, клон означава място на стопанската дейност, което представлява юридически зависима част от дадена институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи за дейността на институциите (Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент № 648/2012 г.). Управлението на клон е специална форма на прокура. В чл. 17, ал. 2 от Търговския закон е уредено, че клонът на търговеца се вписва в Търговския регистър. В случая се касае за търговска банка, регистрирана по националното право, която надлежно е вписала клоновете си в Търговския регистър, чийто управител през процесния период е бил П. М.. В приложното поле на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО попадат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго правно основание през съответния месец. Макар и формално да е полагал труд без трудово правоотношение през обсъждания период, той е бил осигурен на основанието по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО като изпълнител по договор за управление на клонове на търговско дружество (банка). Дейността на изпълнител по договор за управление на търговско дружество, в това число и на негов клон, за целите на социалното осигуряване е трудова дейност по аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и същите следва да са осигурени за всички социални рискове по Кодекса, в това число и за безработица. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменените с него административно решение и задължителни предписания в потвърдената им от директора на ТП на НОИ - С.-град част, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - С.-град за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и ТЗ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Териториалното определение на Националния осигурителен институт - С.-град също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение поради представителството му пред касационната инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Такова възнаграждение, дължимо от касатора, следва да се присъди в минималния в случая размер от 350 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,