Решение № 10499 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2009 г.

Решение № 10499 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иван Тодоров Грозданов, Петър Тодоров Грозданов, Борис Тодоров Грозданов и Божидар Станиславов Манолов, всички от гр. Банкя и Мария Станиславова Манолова от гр. София срещу решение № 46/10.06.2009 г. по адм. д. № 6918/2008 г. на Административен съд София-град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците - кметът на Столична община-район Банкя и Снежана Аспарухова Инджева оспорват касационната жалба чрез процесуалните си представители. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение с което заявява, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд в производство по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР отхвърля жалбата на Иван Тодоров Грозданов против заповед № РД-50-51/10.04.2008 г. на кмета на Столична община-район Банкя, с която е отказано нанасянето на кадастралната основа в одобрен кадастрален план относно имот пл. № 336 в кв. 12, кадастрален лист А-4-8-В по плана на местността в. З. Бели брег, град Банкя, поради наличие на предпоставки по чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. За да постанови решението си съдът приема наличието на спор за материално право, което е пречка за уважаване на искането за изменение на кадастралната карта, тъй като съставения по чл. 53 от ЗКИР акт за непълноти и грешки не е подписан от собственика на засегнат с претендираното изменение имот - Снежана Аспарухова Инджева. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР във връзка с § 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., т. е. процедурата по нанасяне в кадастъра следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че новопроектирания имот засяга част от ПИ № 624, за която част е отреден УПИ V - 624 в кв. 12, в. з. Бели брег, гр. Банкя по плана одобрен със заповед № 2705/29.12.1967 г., който по разписния лист е записан на заинтересуваната пред първата инстанция страна Снежана Инджева. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото и заключението на вещото лице е прието, че е налице пречка за нанасянето на имота на касаторите в кадастралната основа, като е игнориран факта, че засегнатия имот също не е нанесен в кадастралния план и не е записан на Инджева след като по разписните списъци от 1967 г. имота фигурира на нейно име и тя се противопоставя с възражението си по акта за непълноти и грешки. Факта на неподписване на акт за непълноти и грешки в кадастъра от пряко засегнатия собственик се приема от законодателя като основание за отказ да бъде проведено производството по чл. 53 от ЗКИР за изменение на кадастралната карта и регистри, което производство е специално и безспорно. По изложените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на административния съд за наличие на спор за материално право, обуславящо потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. При липсата на основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221 АПК