Решение № 1083 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8866/2018 г.

Решение № 1083 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8866/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4258 от 22.06.2018 г., постановено по адм. д. № 904/17 г. Административен съд - С. град, първо отделение, 38-ми състав, е отхвърлил жалбата "С. Т." ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт № Р–22221015010623–091-001 от 23.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта му, в която се установяват задължения по ЗДДС в размер на 42 341, 91 лв. за данъчен период м. 08/2015 г. по доставки към гръцкия търговец S. S. Omiros. С решението съдът е отменил ревизионен акт № Р–22221015010623–091-001 от 23.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта му, в която се установяват задължения по ЗДДС в размер на 30, 22 лв. за данъчен период м. 06/2015 г. по доставка към румънското дружество Balkan conserve, ведно със съответните лихви. С решението жалбоподателят е бил осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. разноски по делото в размер на 1 154 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба "С. Т." – ЕООД - гр. С., представлявано от управителя Е. Милов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в отхвърлителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в посочената част. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. чрез процесуалния му представител юрк. Р. Кръстева. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – С. град в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в тази му част. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "С. Т." – ЕООД - гр. С. не е взело становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледани по същество не основателни. С решението си Административен съд – С.-град е отменил ревизионен акт № Р–22221015010623–091-001 от 23.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 2205 от 16.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., в частта му, в която на "С. Т." – ЕООД -гр. С. се установяват задължения по ЗДДС в размер на 30, 22 лв. за данъчен период м. 06/2015 г. по доставка към румънското дружество Balkan conserve SRL, ведно със съответните лихви. С друга част от решението съдът е отхвърлил жалбата на "С. Т." – ЕООД - гр. С. против гореописания ревизионен акт в частта му, в която се установяват задължения по ЗДДС в размер на 42 341, 91 лв. за данъчен период м. 08/2015 г. по доставка към гръцкия търговец S. S. Omiros. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на реално извършени вътрешно-общностни доставки /ВОД/ по процесните фактури и определяне на ревизираното дружество на задължения за ДДС и лихви за забава. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр. 5 и сл. от решението. Тъй като спорът касае извършването на вътрешно-общностни доставки, на първо място съдът е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 7 ЗДДС – "Вътрешно-общностна доставка", регламентираща извършването на подобен род доставки, документите, които доказват извършването на тази доставка - чл. 45 ППЗДДС, документите, които удостоверяват превозът на стоката – правна регламентация, реквизити и прочие. След очертаване на правната рамка на съдът е пристъпил към обсъждане на установените факти и обстоятелства в хода на делото по отношение на двамата получатели по доставките. Така по доставката към румънското дружество Balkan conserve SRL решаващият съд е приел, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен в тази му част. Систематизирани, аргументите в тази насока могат да бъдат сведени до следното: румънският търговец е с валидна ДДС регистрация и е отразил в справките-декларации доставката като ВОП; представената товарителница разполага с всички изискуеми по чл. 6 от Конвенцията реквизити – място и дата на съставяне, име и адрес на изпращача, място и дата на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й; име и адрес на получателя; вида на стоката и начин на опаковане; брутно тегло, в клетка 24 е посочена датата на получаване на стоката от румънския търговец, поставен е негов печат и подпис; обстоятелството, че липсва номер на превозното средство е без значение, тъй като то не влиза в съдържанието на товарителницата и не я опорочава; поставянето на подпис и печат на получателя удостоверява получаването на стоката; ; непълнотата на определени реквизити в ЧМР не обосновава липса за осъществен транспорт на стоката; ревизиращият орган не е установил никакви други обстоятелства, които да оборят презумпцията на чл. 9 от Конвенцията, поради което следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница; обстоятелството, че товарителницата не е представена в предходно производство не може да служи като самостоятелно основание за отказ да се признае ВОД; обстоятелството, че не е отразено плащане по фактурата е неотносимо към признаване на извършването на ВОД. На основание изложеното е направен краен извод, че по отношение на този търговец е доказано извършване на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС и изводите на ревизиращите органи в обратния смисъл се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт се явява законосъобразен в частта му за определени задължения за ДДС по отношение на извършен ВОД по два броя фактури към гръцкия търговец S. S. Omiros. систематизирани констатациите на съда в тази насока се изразяват в следното: - презумпцията на чл. 9 от Конвенцията е оборена от събраните от ревизиращия екип доказателства при извършената насрещна проверка на вписания в товарителницата превозвач "Евротрак лизинг"-ООД; при липса на товарен документ задълженото лице следва да разполага с писмено потвърждение от гръцкия търговец /получател/, което да има изискуемото се по чл. 45 ППЗДДС съдържание, каквото потвърждение не е налице; липсата на доказателства за извършен транспорт към Гърция изключва добросъвестността на жалбоподателя, той не е изпълнил полагащите му се задължения и не взел всички зависещи от него разумни мерки за законосъобразно реализиране на ВОД и правото му на освобождаване на ВОД трябва да му бъде отказано, в който смисъл е заключението на Съда на Европейския съюз по т. 1 по дело № С–273/11 г., на което решение се позовава самият жалбоподател. Направен е краен извод, че в тази си част издаденият ревизионен акт е материално законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Решението на Административен съд – С. град е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на "С. Т." ЕООД. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационната жалба на задълженото лице се излагат идентични оплаквания с тези в първоинстанционната жалба – за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за данъчен период м. 08/2015 г. задълженото лице "С. Т." ЕООД е декларирало ВОД до гръцкия търговец S. S. Omiros по два броя фактури от 03.08.2015 г. с предмет на доставка 14 990 кг. кашкавал и 16 490 кг. краве сирене на обща стойност 211 709, 57 лв., които фактури са включени в дневниците му за продажби за периода, а формираните обороти са отразени във VIES декларациите. В отговор на извършено запитване от българска страна, гръцката данъчна администрация е отговорила, че получателят S. S. Omiros има правен статут на едноличен търговец, същият не подава данъчни и обобщени декларации за периода от 01.01.2015 г. до 05.11.2015 г., не развива дейност на посочения адрес в гр. С.. П. поискване от приходната администрация задълженото лице е представило копия от инвойси, международни товарителници за извършен транспорт /ЧМР/, потвърждение за получена стока от гръцкия клиент, складова разписка, опаковъчен лист, търговски и счетоводни документи, писмени обяснения. При извършена проверка на посоченото като превозвач дружество "Евротрак лизинг"-ООД е установено, че то не е извършвало подобен превоз, а фактура № 3729/24.08.2015 г., за която се твърди, че е документиран транспортът на стоката, е издадена на друго дружество. При така установените обстоятелства приходният орган е приел, че не е доказано извършване на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС, а е налице реализиране на стоката на територията на България, поради което са определени съответни задължения за ДДС. З. лице е направило възражение, че то разполага с определените от закона документи, удостоверяващи извършването на доставката, като не може да бъде държано отговорно за поведението на получателя на доставката. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че възраженията на задълженото лице са неоснователни и не намират подкрепа в събраните по делото доказателства, а ревизионният акт се явява законосъобразен в тази му част. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно установената съдебна практика /например решение № 1199 от 04.02.2016 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 1733/2015 г. /, в случаите на ВОД в тежест на доставчика/задълженото лице/ е да докаже, че е осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 45 ППЗДДС. От особена важност е установяване на транспортирането на стоките, т. е. да се докаже по категоричен начин, че стоките са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която се прилага за ВОД. В резултат на извършените процесуални действия в хода на ревизията приходните органи са оборили доказателствената сила на представените от задълженото лице доказателства за документиране на доставката, като са установили, че дружеството сочено за превозвач не е извършило транспортът на стоките до Гърция, съответно, че получателят не развива икономическа дейност и не подава изискуемите се декларации. Тези констатации на приходния орган не са оборени по същество от задълженото лице. Представеното от задълженото лице потвърждение /л. 69 от делото/ също не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, в редакцията в сила от 01.02.2011 г., тъй като не съдържа дата и място на получаване, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част и е отхвърлил жалбата на "Серафи трейдинг"ЕООД като неоснователна, Административен съд – С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. С.. В касационната жалба против отменителната част от решението се поддържат оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и се изразяват в това, че първоинстанционният съд не е взел предвид възраженията на страната за негодност на представеното от задълженото лице ЧМР като доказателствено средство в процеса, както и доводите относно късното представяне на доказателството във фазата на съдебното производство. Направените възражения са неоснователни. По тази част от делото спорът е аналогичен на гореизложеното – установено ли е извършването на ВОД от страна на ревизираното дружество към румънското дружество Balkan conserve SRL. И по тази част от делото решаващият съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на приходния орган, поради които е прието, че не е налице ВОД и са определени задължения за ДДС, възраженията на задълженото лице и ангажираните от него доказателства в тази насока. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част, тъй като събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на доставката, в т. ч., че стоката е напусната територията на България и е получена в Румъния. Този негов извод е логически обоснован на фактите по делото и при правилно прилагане на материалния закон и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съобразно установената съдебна практика съдът е изложил мотиви защо представените от страната доказателства установяват реалното извършване на ВОД. Обстоятелството, че въпросното ЧМР е представено едва в хода на съдебното производство има значение относно разпределението на разноските в процеса /чл. 161, ал. 3 ДОПК/, но не и относно неговата достоверност. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд – С. град в оспорената му отменителна част следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2 АПК. Разноски. При този изход на процеса "С. Т." ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 800, 26 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,