Решение № 9163 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/Комисията/, подадена чрез процесуалния представител адв. Г.Йорданов, против Решение 512/19.04.2024 г., постановено по адм. дело 1045/2023 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/, с което по жалба на "Лидл България ЕООД енд КО" КД, ЕИК 131071587, е отменена Заповед 592/02.06.2023 г. на Председателя на КЗП. Излагат се съображения за неправилност на решението поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е извършил цялостна преценка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по критериите по чл. 146 от АПК, както го задължава нормата на чл. 168 от АПК. Не е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като са обсъдени тези на оспорващия, но не и аргументите на административния орган. Изложеното според тази страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че всички елементи от състава на чл. 68, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ са надлежно установени, т.е. обжалваният пред АССО индивидуален административен акт е законосъобразен. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че заблуждаваща търговска практика би могла да бъде извършена единствено при предприети активни действия от самия търговец с цел да бъде променено търговското поведение на потребителя, с аргументи, че Регламент (ЕС) 1169/2011 за предоставяне на информация за храните на потребителя се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, а договорът за покупко-продажба в случая се сключва между дружеството-продавач. Подробни съображения се излагат в касационната жалба и се настоява за отмяна на съдебен акт и оставяне в сила на оспорената заповед на Председателя на КЗП. Не претендира разноски. Ответникът "Лидл България ЕООД енд КО"КД, в писмен отговор, подаден чрез процесуалните представители адв. Николова и Маринова, поддържан и в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител адв. Николова, оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна и моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. Представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена Заповед 592/02.06.2023 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към Министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение, обективирано в т. 20 от Протокол 18/18.05.2023 г. на КЗП, на "Лидл България ЕООД енд КО"КД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като представя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Страчатела "(Stracciatella) Keto , предлаган за продажба в магазин "ЛИДЛ Варна 192", находящ се в гр. Варна, [улица], в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП. За да постанови този правен резултат, АССО е приел от фактическа страна, че във връзка с жалба на потребител с вх. Ц-03-3763/06.04.2023 г. по описа на Комисията, в която са изложени оплаквания, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка "Born Winner" изпитва голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, е извършена проверка, констатациите от която са описани в Констативен протокол /КП/ К- 2749215/05.05.2023 г., на търговски обект магазин "ЛИДЛ Варна 192", находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от "Лидл България ЕООД енд КО"КД. Установено е, че в обекта се предлагат протеинови барчета с търговска марка "Born Winner", както следва: Страчатела "(Stracciatella) Keto , 60 гр. (2х30гр) с обявена цена 3,19 лева 9 опаковки. При извършено изследване от лаборатория за изпитване "Алименти - Омнилаб" при "Ди Енд Ви Консулт" ООД са установени следните отклонения в съдържанието на въглехидрати в процесния протеинов бар реалната стойност е в размер на 39,85 гр., а посоченото на етикета количество е 9,00 гр., в съдържанието на захари - по етикет: 4,2 гр., а реалната стойност на захари в продукта е 29,86 гр. и в съдържанието на хранителни влакнини - по етикет: 30 гр., а реалната стойностна хранителни влакнини е 2,17 гр. При тези факти КЗП т. 20 от Протокол 18/18.05.2023 г. е приела, че жалбоподателят предоставя невярна и подвеждаща информацията за съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в предлагания за продажба протеинов бар "Страчатела "(Stracciatella) Keto , предлаган за продажба в магазин ЛИДЛ Варна 192 , по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 1 от ЗЗП, с което въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика. На основание взетото решение на 02.06.2023 г. Председателят на КЗП е издал оспорената пред АССО заповед. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба първоинстанционен съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма - с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според АССО след като поведението на търговеца се ограничава само в излагането, предлагането за продажба на дребно на доставения от производителя "Борн уинър глобал" ЕООД продукт, без да са извършвани последващи действия от търговеца, включително и чрез поставяне на нови, различни етикети относно съставките и съдържанието на продукта, не може да се твърди, че от страна на търговеца са извършвани действия, свързани с промяната на търговското поведение на потребителя или целящи такава промяна. Като е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, АССО е достигнал до заключение, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП да забрани на "ЛИДЛ България ЕООД енд КО" КД да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Според съда дружеството - адресат на мярката, не е отговорно за точността на информацията, съдържаща се върху етикета на предварително опакованата стока, която е закупило от нейния производител, макар именно то да я предлага на крайния потребител. По изложените съображения АССО е отменил по жалба на оспорващото дружество атакуваната заповед на Председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от състава на АССО. В съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства. Обсъдено е всяко едно от възраженията на жалбоподателя, вкл. и становището на административния орган, т.е. всеки един от спорните по делото въпроси от фактическа и правна страна. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства (а те всъщност следват фактическите установявания на самия административен орган). Сторена е в пълен обем дължимата преценка по чл. 168 от АПК. Или иначе казано съдебният акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и не се констатираха така твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила в дейността на съда. По обосноваността и съответствието с материалния закон на оспореното решение. Касационната инстанция споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на процедурата по издаването му и законоустановената форма, поради което препраща към тях и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 6, § 1 от Директивата са дословно възпроизведени съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. В Решение /първи състав/ от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. Съдът на Европейския съюз /СЕС/ се е произнесъл по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО, като е направено разграничение между двете норми. СЕС е приел, че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 от Директивата е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализът на тези, посочени в чл. 5, § 2. В този смисъл е и Решение /първи състав/ от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г. Тъй като националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, са с аналогичното съдържание, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях, поради което твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68 г, ал. 1 от с. з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП със заповед на Председателя на КЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 от Директивата, предвижда две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3. като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да отбележи, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата /в този смисъл решения по адм. дело 11267/2017 г. и по адм. дело 7983/2019 г., на VII о. на Върховния административен съд/. Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. В настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, защото не е налице първият елемент от описания фактически състав, което прави безпредметно обсъждането на останалите два. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Не се спори, че "ЛИДЛ България ЕООД енд КО"КД е търговец. Съгласно § 13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Проверяваното дружество е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/, като видно от отбелязванията по партидата му, същото се занимава с търговия на дребно със стоки за широко потребление, които са допуснати до обществения пазар, между които индустриални и хранителни стоки, управление и участие в други предприятия, които осъществяват дейност в горепосочените отрасли и свързаните с тях сделки, както и всяка друга дейност, незабранена от българското законодателство. Сключването на подобни сделки по занятие безспорно води до придобиване на качеството "търговец" по смисъла на ЗЗП. Независимо от горното обаче, упражнената по отношение на дружеството разпоредителна власт е незаконосъобразна, тъй като съображенията, мотивирали административния орган да издаде оспорената пред АССО заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този правен субект. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент /ЕС/ 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти /ЕО/ 1924/2006 и /ЕО/ 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, § 1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, § 2 от Регламента, в него са посочени общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му, предвид § 3 от цитираната разпоредба, определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията. Терминологичното съчетание "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, § 1, б. "а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" от с. з. с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, § 1 от Регламента, а именно - стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от § 2 от с. з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Законът прави категорична разлика между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламента стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби. Разпоредбите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Но задълженията им са различни. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя. Така и Решение 4358 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 1707/2024 г., VII о., Решение 7120 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 11899/2023 г., VII о. и др. По горните съображения "ЛИДЛ България ЕООД енд КО" КД, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не би могъл да извърши твърдяната в административния акт търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на продукта. Данните относно съставките и съдържанието им са изложени предварително от производителя и той е субектът, който носи отговорност за тяхната достоверност, поради което и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно неговата отговорност може да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна претенция". По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, Председателят на КЗП е издал административен акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Процесната заповед не съответства на приложимия материален закон, защото със същата се прилага ПАМ по отношение на правен субект, който не е извършил заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последното е елемент от състава на посочената в атакуваната заповед нормативна разпоредба. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева, които са надлежно претендирани и доказани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение