Решение № 5696 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2014 г.

Решение № 5696 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Генадий Трифонов Христов от с. Синьо бърдо, област Врачанска, против решение № 7037/15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3123/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0048 от заседание № 011 от 28.01.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по очни болести. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, без да излага конкретни основания и съображения, моли решението да бъде отменено, а жалбата му - уважена. Предвид това касационната проверка на решението се извършва съгласно чл. 218, ал. 2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Генадий Трифонов Христов против ЕР № 0048 от заседание № 011 от 28.01.2013 г. на НЕЛК, специализиран състав по очни болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателя и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/, както и крайния процент ТНР - 44 %. Обсъдил е изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като е посочил, че изводите на вещото лице съответстват на събраните доказателства по делото, както и на изводите в ЕР на НЕЛК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 4523 от заседание № 153 от 12.11.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ АД - гр. Враца, на Генадий Трифонов Христов е определена 44 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - "нарушения на рефракцията и акомодацията". Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 0048 от заседание № 011 от 28.01.2013 г. на специализиран състав по очни болести. С това ЕР на НЕЛК решението на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи, като водещата диагноза е "амблиопия, дължаща се на анопсия" и общо заболяване - "амблиопия от недовиждане на ляво око; далекогледство на двете очи; двустранен неврит на слуховите нерви". В мотивите на експертното решение на НЕЛК е прието, че обективно се установява зрение на дясно око - с+1,0 дсф=1,0, на ляво око - с+3,0 дсф=0,09; за намаленото централно зрение на ляво око са определени 35 % ТНР по част /ч/ пета, раздел /р./ I, както и 10 % ТНР за липсата на двуочно зрение - на основание ч. пета, р. VI, точка /т./ 6. В частта от мотивите, касаеща УНГ /ушни, носни и гърлени/ болести е установено наличие на двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота; слухопротезиран; за това са определени 35 % ТНР по ч. трета, р. I, т. 2.1.2, с корекция на КПД. Крайният процент ТНР е определен на 44 %, изчислен по Методиката от Приложение № 2 на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, включително 20 % по р. III от нея. В изслушаното по делото заключение на съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Петър Захариев Грънчаров, специалист - офталмолог, е изложеното, че Генадий Трифонов Христов страда от амблиопия /мързеливо, лениво око/ поради недовиждане, неупотреба на лявото око, налице е и хиперметропия /далекогледство/ на двете очи, което е съчетано с друга рефракционна аномалия - астигматизъм - вродена кривина на роговицата; в резултат на тази амблиопия се е стигнало до отклонение /кривене/ на левия очен булб назално; същевременно подвижността на същата е съхранена във всички посоки, което представлява съдружно сходящо кривогледство и води до липса на двуочно зрение у освидетелствания. Според вещото лице за очните заболявания се следват следните проценти ТНР: за намалено централно зрение на лявото око, съобразно таблицата в раздел I от част пета - 35 %, който се получава при засичане на зрителната острота за дясно и ляво око, съответно 1.0 и 0.09; за липсата на двуочно зрение поради кривогледството по т. 6 от раздел VI на част пета - 10 %. Наред с това, при освидетелстваното лице е налице и двустранен неврит на слуховите нерви на двете уши, с функционален дефицит в степен на практическа глухота; извършено е слухопротезиране и е осъществена добра социална адаптация, като за това заболяване се полагат 35 % по ч. трета, р. I, т. 2.1.2. Сумарният краен процент е 44, който се получава като се взема най-високия процент от всички заболявания - 35 и към него се прибавят проценти за другите заболявания - 35 за УНГ + 10 за очните заболявания, като този сбор се умножава по 20 %, който е максималният процент, посочен в Методиката. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й, като при определяне на вещото лице се е съобразил с водещото заболяване на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че изводите на вещото лице, са обосновани. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице /амбулаторни листи, епикризи, изследвания, експертни решения и др./, заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице, в съответствие с което е достигнал до решаващия извод по съществото на спора за законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК. В заключението са потвърдени становищата на НЕЛК както относно съществуващите заболявания на освидетелстваното лице, така и относно тяхното отнасяне /квалифициране/ по съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и относно следващия се процент ТНР за всяко от заболяванията и като краен процент. За всички установени заболявания са дадени такива проценти ТНР, които точно съответстват на определените по съответната отправна точка от Приложение № 1 проценти ТНР /и за трите заболявания процентите, посочени в съответните отправни точки са без диапазон/. При изчисляване на крайния процент ТНР са спазени изискванията на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ, според която, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. В случая с ЕР на НЕЛК към процента, определен за водещото заболяване, което е и заболяването с най-висок процент ТНР, са прибавени максималните 20 % от сбора от процентите ТНР, определени за останалите заболявания /35 % за УНГ заболяванията и 10 % за съдружното кривогледство/, поради което е невъзможно завишаване на крайния процент ТНР. Правилен е изводът на съда, че при произнасянето на НЕЛК не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕР, в резултат на което с оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК законосъобразно е определена степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. Поради липсата на конкретни касационни основания в жалбата и предвид ограничението по чл. 218, ал. 1 АПК, според което Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, настоящият състав не обсъжда касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК - съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав, същото е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение