Решение № 5859 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9/2021 г.

Решение № 5859 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. С., чрез процесуалния й представител адв. Р. М. срещу Решение № 178 от 30.09.2020 г. по адм. дело № 53/2020 г. по описа на Административен съд Л., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт №Р-04000419000717-091-001/17.09.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 3 от 03.01.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът счита за неправилна преценката от страна на АС Л. на събраните по делото доказателства, касаещи личните отношения между ревизираното лице и М. Л. и съответно, възможността на последния да поема нейните разходи за издръжка текущо през годините, включително и за процесната 2013 г. На второ място, касаторът оспорва като неправилно приетото от ревизиращите и от приходните органи относно размера на разходите за 2013 г., която включва отделно декларирани от него разходи в размер на 30 000 лева, така и отделно сумата от 44 367, 12 лева / недостигът на парични средства по РА, издаден на С. А. / и сумата от 19500 лева, представляваща банков превод в полза на Д. Д.. В заключение поддържа, че решението следва да се отмени, като се отмени и процесният РА както в частта относно допълнителното задължение по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7453, 76 лева ведно с лихвите за забава, така и в частта относно невнесени в срок здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 201, 60 лева ведно с лихви за забава или делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Ответникът – директор на дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, представляван от юрк. В. В. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 885, 62 лева. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Л. е Ревизионен акт №Р-04000419000717-091-001/17.09.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 3 от 03.01.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на Н. С. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7453, 76 лева и лихви в размер на 4073, 73 лева, както и задължения за вноски за здравно осигуряване за 2013 г. в размер на 201, 60 лева и лихви в размер на 124, 97 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Извършена е съпоставка на получените от лицето приходи и направени разходи за процесната 2013 г. и е установено превишение на разходите над приходите, т. е. недостиг на парични средства в размер на 74739, 25 лева, като след приспадане на ЗОВ в размер на 201, 60 лева, е определена ДО 74537, 65 лева и данък по 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 7453, 76 лева и лихви за забава върху посочената сума. Установено е също, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права и дължи вноски за осигуряване като безработна съгласно чл. 40, ал. 5 ЗЗО, като е определено задължение за вноски за ЗО в размер на 201, 60 лева за 2013 г. ведно с лихви за забава. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, при липса на съществени нарушения в рамките на ревизията и при правилно прилагане на материалния закон. Според съда ревизиращите органи са установили по безспорен начин наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, доколкото за процесната 2013 г. РЛ е получило доходи в общ размер на 23 080, 53 лева, а е реализирало разходи в общ размер на 97 845, 04 лева. От друга страна, на основание чл. 124 а ДОПК е определено задължение за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2013 г. поради невнасянето им от лицето. Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, видно от данните по делото проведената ревизия, приключила с процесния РА №Р-04000419000717-091-001/17.09.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., се явява повторна. Първоинстанционният съд, в разрез със служебното начало, не е задължил ответника в първоинстанционното производство да представи в цялост преписката по оспорения РА, включително и първоначалната ЗВР, последващи ЗИЗВР, предходно издадения РД, първия РА, решение № 16 от 31.01.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново за отмяна на предходно издадения РА ведно с всички доказателства по първата ревизия. Действително съгласно опис на папка 2 / приложение по делото/ и протокол № Р-04000419000717 –ППД-001 от 30.04.2019 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т. е извършено приобщаване на определени доказателства, събрани в хода на първата ревизия, проведена спрямо Н. С. / описани в протокола/. По делото обаче не са представени първоначалната ЗВР, последващи ЗИЗВР ведно с данни за връчването им на РЛ, предходно издадените РД и РА по отношение на Н. С. ведно с доказателства за връчването им, както и отменителното решение на решаващия орган. На второ място, доколкото в рамките на процесното ревизионно производство се изтъкват факти, касаещи приключилото с влязъл в сила РА № Р-22220616009128-091-001 от 09.08.2017 г., издаден по отношение на С. А., по делото не се съдържат събраните в хода на процесната ревизия доказателства. Следва да се посочи, че в РА, издаден по отношение на С. А., за процесната 2013 г. е отразено, че е налице недостиг на парични средства в размер на 44 367, 12 лева и същият е покрит от Н. С., съобразно представени доказателства в процеса на ревизионното производство. Тези доказателства не фигурират по делото. От друга страна, на базата на този неизгоден за РЛ факт, че същата е покрила недостига на С. А. през процесната 2013 г., приходните органи установяват направени от Н. С. разходи в посочения размер от 44 367, 12 лева като разходи за издръжка в полза на трети лица, като допълнително перо в разходната част на паричния поток за 2013 г. Видно от приетото от ревизиращите органи в разходната част се включват: - разходи за придобиване и ремонт на ППС – 977, 92 лева; разходи по фактури от доставчици – 16, 37 лева; разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения 69, 79 лева; разходи за издръжка и живот в размер на 29 913, 84 лева /съгласно декларирани от лицето разходи в общ размер на 30 000 лева и след приспадане на двете суми от 16, 37 лева и 69, 79 лева/; разходи за козметични и др. медицински разноски – 3000 лева; -разходи в размер 44 367, 12 лева / недостигът на парични средства, установен с влезлия в сила РА по отношение на лицето С. А. / и разходи в размер на 19500 лева – банков превод в полза на Д. Д.. В приходната част са включени сумите: - налични парични средства по банкови сметки – 41, 98 лева; постъпилите суми от френския гражданин М. Л. в размер на 23 045, 50 лева; необлагаеми доходи в размер на 0, 13 лева – платени лихви по банкова сметка на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ; - сума в размер на 35. 00 лева- превод по банкова сметка на лицето, дирекция "СП" гр. Л.. В рамките на ревизията ревизираното лице твърди, че за да се издържа, е получавала по банков път суми от френския гражданин М. Л., както и последният е осигурявал средства за нейната издръжка отделно от изплащаните суми по банков път. В този смисъл основателно касационната жалбоподателка поддържа, че както ревизиращите органи, така и съдът не са направили задълбочен анализ на разходната част на паричния й поток за 2013 г., респ. се излага твърдение за двукратно включване на разходи по отделните пера в разходната част на паричния поток. Едновременно с това в рамките на ревизията, приключила с влязъл в сила РА на С. А., приходните органи приемат, че Н. С. е разполагала със сумата от 44 367, 12 лева, за да покрие недостига на парични средства за 2013 г. на А., а в рамките на настоящата ревизия включват автоматично процесната сума в отделно перо – разходи за издръжка в полза на трети лица извън другите суми за разходи за процесната 2013 г. С оглед на гореизложеното, решението, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на АС Л.. При новото разглеждане на делото новият състав следва да събере в цялост доказателствата по предходната ревизия – първоначалната ЗВР, последващи ЗИЗВР, предходните РД и РА, издадени по отношение на Н. С. и отменителното решение № 16 от 31.01.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново, както и всички други доказателства по предходната ревизия. На следващо място, съдът следва да задължи ответника по жалбата да представи по делото всички доказателства, събрани в рамките на ревизионното производство по отношение на С. А., приключило с влезлия в сила РА № Р-22220616009128-091-001 от 09.08.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С.. След попълване на делото с всички доказателства първоинстанционният съд следва да обсъди в съвкупност доказателствата и да формира извод досежно материалната законосъобразност на процесния РА, като изложи подробни мотиви относно: - формирания от приходните органи паричен поток за 2013 г. на лицето Н. С. – приходна и разходна част, доказано ли е наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, респ. има ли явно и съществено превишение на разходите над получените средства съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и съответно, - относно задължението за вноски за ЗО за 2013 г. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,