Решение № 5997 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2013 г.

Решение № 5997 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Профудс" ООД, представлявано от управителите Яна Атанасиос Карра и Силвия Антонова Хаджийска, чрез процесуалния представител адв. Канелова, срещу решение № 4348 от 28.06.2013 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 9500/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2001003091/29.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1730/16.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"). В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Шинев, изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001003091/29.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1730/16.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"). Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество "Профудс" ООД в общ размер на 20 000 лв. ведно със съответните лихви за забава в размер на 3 186.21 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 02.2009 г. Правото на данъчен кредит е отказано по фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД и "Аскони ИМ" ЕООД на основание чл. 68, 69, 70, ал. 5 вр. чл. 9 вр. чл. 25 ЗДДС. Органът по приходите е изложил мотиви за непредставяне на доказателства в хода на ревизионното производство за реалното изпълнение на доставките. Административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА. Подробно е обсъдил извършеното от ревизиращия екип в хода на ревизията, резултатите от насрещните проверки, представените доказателства и констатациите в РД и РА. По отношение на договорите за реклама, сключени между жалбоподателя и "Алфа Браво" ЕООД, е приел, че в същите не е конкретизирано в какво ще се изразява рекламният клип, каква точно дейност на възложителя ще рекламира, липсва конкретизация по отношение на изискванията на възложителя за изработването на рекламния клип. Счел е, че твърденията на управителя на "Некста" ЕООД, че рекламният клип/заставка е изработен в "Канал 0" по негова поръчка не се потвърждават от документите, представени по делото, тъй като в обясненията на управителя на кабелния оператор, който твърди, че по "Канал 0" е излъчен рекламен клип, популяризиращ дейността на "Профудс" ЕООД, не се съдържа изявление, че същият е изработен от кабелния оператор по поръчка на "Некста" ЕООД. Според съда, гореизложеното обосновава дори противоположен извод, доколкото приложената по делото фактура № 2753/5.03.2009 г., издадена от ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов" е с предмет на доставката "рекламно време м. 02.09" и данъчна основа 500 лв. В мотивите си съдът е приел, че представената спецификация представлява единствено доказателство за излъчване на рекламен клип на "Профудс" ЕООД по телевизия "Канал 0", но наред с това не са представени никакви доказателства за реалното изпълнение на рекламната услуга именно от доставчика "Алфа Браво" ЕООД - не са доказани действията, които е извършило дружеството по подготовката на рекламната кампания и излъчването на рекламния клип. В реда на изложеното административният съд е приел, че въпросът за стойността на процесната услуга е ирелевантен по отношение наличието на основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 ЗДДС и изводите на съдебно- рекламната експертиза в тази насока се явяват ирелевантни за правилното решаване на спора. По отношение на доставката от "Аскони ИМ" ЕООД, административният съд е установил, че услугата, възложена от "Аскони ИМ" ЕООД е превъзложена на подизпълнителя "Некста", като договорите са с идентично съдържание и предмет - организация на излъчването на рекламен видеоклип/заставка, представящ и популяризиращ търговската дейност на "Профудс" ООД в програмата на "Канал ТВ Микс". По аналогични на посочените по- горе съображения, анализирайки съглашението между страните в светлината на представените доказателства, съдът е приел за недоказано реалното изпълнение на договорената услуга от "Аскони ИМ" ЕООД. Обсъдено е противоречието между обясненията на управителя на "Аскони ИМ" ЕООД и "Некста" ЕООД. В мотивите на съдебния акт е прието, че в случая е създадена верига от доставчици чрез превъзлагане предмета на поръчките между дружеството и прекия доставчик, издал спорната фактура, без да се докаже, че последният по веригата е възложил пряко на кабелния оператор изпълнението на услугата, а именно излъчването на рекламен клип по "Канал ТВ Микс". В заключение съдът е посочил, че включително не са ангажирани доказателства за реалното съществуване на рекламен клип, чието излъчване е предмет на процесната рекламна услуга. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, а по отношение на прилагане на материалноправните разпоредби намира следното: Правилен е изводът на първостепенния съд, че липсват доказателства за реално осъществена доставка на услуга, съобразно предмета на представените договори, съпоставени с предмета по процесните данъчни фактури, по които е ползвано право на данъчен кредит и е постановен отказ за приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС. Съдът обосновано е възприел извода на органа по приходите и след като е изложил обстойни мотиви, включително основани на установеното значително надвишаване на стойностите по посочените от жалбоподателя поддоставчици на услугите, както и на крайния извършител, е отхвърлил жалбата като неоснователна. В тази връзка неоснователно касаторът твърди, че изводите на съда са резултат от превратното тълкуване на събраните доказателства, както и че същите противоречат на доказателствата по делото и са резултат на изследване на обстоятелства, неотносими към предпоставките на чл. 68 във вр. с чл. 25 ЗДДС. Решаващото в случая за обосноваване на отказа да бъде признато приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС е недоказаността на реалността на доставки на услуги по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като за оспорващият е съществувало задължението да установи положителният факт - получени от него услуги по облагаеми доставки, отразени в процесните фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД и "Аскони ИМ" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 02.2009 г. От жалбоподателя и от доставчиците са представени договорите, по които са издадени съответните фактури. От анализа на Договорите с предмет "да организира и да следи за излъчването на рекламен видеоклип", стопанската операция, отразена във фактурите и събраните доказателства в хода на административното и съдебно оспорване на РА, не се установява в какво се състои услугата по договорите и как е осъществявана, как е контролирано изпълнението на рекламата и какви са доставките, които са оценени на тази значителна стойност общо в размер на 100 000 лв. и то осъществени за кратък период от време - само за два месеца - м. 12.2008 г. и м. 02.2009 г. Както правилно е приел съдът, предвид липсата на данни за изработване на рекламния клип от доставчиците, както и липсата на доказателства за извършени реални действия по организация на рекламна кампания, остават недоказани конкретните действия на доставчиците по изпълнение на конкретните услуги. Неоснователно касаторът акцентира върху обстоятелството, че за излъчването на рекламите са налице плащания на прекия възложител и по цени отразени в съответните фактури, тъй като в случая не е установено, че действително е създаван рекламен продукт, поради което плащането не може да бъде съобразявано като косвено доказателство за реалното осъществяване на фактурираните доставки. Въз основа на това, изводът на съда за неоснователност на жалбата е правилен поради недоказаност на реално осъществени доставки от доставчиците "Алфа Браво " ЕООД и "Аскони ИМ" ЕООД за ревизираните данъчни периоди. Неоснователно е и позоваването на нарушение на Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и по-конкретно - на легитимно очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с приспадане на ДДС. Основополагащо за системата на ДДС, в това число и за правото на приспадане за получателя по доставката, е наличието на осъществена реално облагаема сделка. За разлика от случая "Булвес", където не е било спорно, че реално сделката по фактурата е осъществена, в конкретния случай именно това е спорът. След като, жалбоподателят не е доказал наличието на реални сделки по данъчните фактури, то необосновано би било да се приеме, че той е имал "легитимно" очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с данъчен кредит. Предвид гореизложеното, правилно административният съд е счел, че законосъобразно на ревизираното дружество, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова е присъдено в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,