Решение № 8945 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2019 г.

Решение № 8945 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 147/10.04.2019 г. постановено по адм. дело № 580/2018 г. на Административен съд-Враца, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2323/23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. в частта, с която по заявлението на С. Я. е извършено намаление на исканата за подпомагане сума в размер на 1 063, 18 лв. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Ответникът – С. Я., чрез процесуалния си представител адвокат Р. Стефанова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Враца е образувано по жалбата на С. Я., срещу уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2323/23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 за кампания 2015 г. в частта, с която му е отказано подпомагане в размер на 1 063, 18 лв. От данните по делото се установява, че за 2015 г. Я. е подал заявление за плащане по мярка 214, по която има поет петгодишен ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС1/". С процесното писмо е отказано да му бъде оторизирана сумата от 1 063, 18 лв. за парцел 12259-369-3-1 на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Посочено е, че ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. С определение от 25.02.2019 г. Административен съд-Враца е изискал от органа да представи доказателства за подадените две или повече заявления и неотстраняване на застъпването за парцел 12259-369-3-1. В представен отговор, органът е заявил, че няма констатирани двойно заявени площи, а наддекларирането се дължи на това, че заявеният парцел е с начин на трайно ползване "Обработваеми земи", за които не се извършва плащане съгласно изискванията на чл. 4 от Наредбата. По делото е представен отговор и от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, в който е посочено че заявеният от кандидата парцел е определен некоректно, като начинът на трайно ползване следва да бъде променен на СЗП – смесено земеползване. За да отмени уведомителното писмо съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но в нарушение на изискванията по чл. 59 АПК. Отбелязано е, че е недопустимо в хода на съдебното производство административният орган да променя правното основание, респективно да излага съображения за друго правно основание за издаване на акта. При съобразяване на представените доказателства и от заключенията по допуснатите по делото съдебно техническа и агрономическа експертизи съдът е приел, че начинът на трайно ползване на парцела не е променян от компетентния административен орган, поради което е допустим за подпомагане. Постановеното решение е правилно като краен резултат. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Изложените в уведомителното писмо фактически и правни основания обаче противоречат на събраните доказателства по делото. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Като единствено фактическо и правно основание в процесното уведомително писмо е посочено това в колона 4 "Площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/". Според обяснителните бележки към него на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г., ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. По делото обаче не са представени доказателства за наличие на двойно заявени и застъпени площи по отношение на заявения за подпомагане парцел. Напротив, в становище от процесуалния представител на административния орган е посочено, че наддекларирането се дължи на това, че заявеният парцел, попадащ в специализирания слой "Физически блокове" за кампания 2015 г. е с установен начин на трайно ползване – обработваеми земи, с което е нарушено условието за подпомагане по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Поради това, изводът на административния съд, че в хода на съдебното производство е недопустимо административният орган да променя или да излага съображения за друго правното основание се явява обоснован. Съществено е нарушено правото на защита на адресата на акта, а освен това, при липсата на мотиви, съдът не може да упражни ефективен контрол за законосъобразност върху административния акт. Наличието на фактическите основания, от които административният орган черпи правомощието си да направи съответните правни изводи следва да бъдат установени и доказани. Обоснован и в съответствие със заключението на извършената съдебно-техническа експертиза е изводът на съда, че в случая не се доказва твърдяното нарушение на условието по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Съобразно заключението на извършената експертиза, неоспорена от страните, както и от приложената по делото цифрова ортофотокарта по отношение на процесния парцел, същият попада в слоя, допустим за подпомагане като в него не е установено наличието на промяна в начина на трайно ползване, а именно като "ливади за косене", която се поддържа постоянно затревена и това е установимо поне четири-пет години назад, т. е. и за кампания 2015 г. Правилно съдът е приел, че след като заявеният за подпомагане парцел отговаря на изискванията на закона за подпомагане – същият попада в допустимия за подпомагане слой и спрямо него не е извършена промяна в начина на трайно ползване от ливада в обработваема земя, то Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2323 от 23.08.2018 г. на зам. - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е извършено намаление сумата за подпомагане по отношение на имот 12259-369-3-1, с площ от 1. 2 ха, което намаление представлява 1063. 18 лева, от общия размер 6068. 95 лв, е незаконосъобразно и правилно е отменил същото. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Разноските са своевременно поискани и доказани по основание, поради което ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация сумата от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение