Решение № 5748 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Русе в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 272 от 28.11.2022 г., постановено по адм. д. 232/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменено негово Решение 32-161122/18.05.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква, че вносителят не е представил информация, чрез която да се определи митническа стойност по чл. 70, § 1 от МКС, а при последователното изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2 е установено, че те са неприложими. Сочи, че този извод се потвърждава от разликата между декларираните транспортни разходи по вноса на автомобила и реално заплатената стойност, както и от възложената оценъчна експертиза. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба И. Георгиев от гр. Сливен, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Русе е законосъобразността на Решение 32-161122/18.05.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност за стока по митническа декларация 19BG004205005987R9/20.12.2019г., определен е нов размер на митническата стойност на стоката, възлизащ на сумата от 5290,73 лева, като И. Георгиев е задължен да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 352,22 лева мито и 774,88 лева ДДС, както и лихви за забава. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 5, т. 39, чл.29 вр. чл. 22, чл. 48, чл. 74, пар.3, чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар.1, чл. 101, пар.1 вр. чл. 102 от МКС, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19, чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците/ ЗМ/, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 20.12.2019 г. за режим "допускане за свободно обращение" пред Митнически пункт Пристанище Лом, е декларирана несъюзна стока Употребяван лек автомобил, марка: МЕРЦЕДЕС, модел: 560S, тип: бензин, бр. места: 5, първоначална регистрация: 02.01.1991 г., цвят: бежов, работен обем 5600 куб.см, мощност 254 HPSAE, двигател: неоткрит номер, рама: WDBCA45E2MA582672. Тарифният код на стоката по ТАРИК е 8703239000, а държавата на изпращане е САЩ. Декларираната митническа стойност е в размер на 1 768,54 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при цена на стоката 600 щатски долара, транспортни разходи в размер на 707,42 лв. и валутен курс 1,76854 лв/USD. При декларирането от страна на вносителя към митническата декларация е представена фактура 13530690 от 17.04.2019 г. на стойност 600 щатски долара (USD). Съгласно условието на доставка EXW са декларирани разходи за доставка до мястото на първо въвеждане на стоката в Европейския съюз в размер 707.42 лв. В хода на последващия контрол при проверка на разходите за международен транспорт на стоки, поставени под режим "допускане за свободно обращение" са представени карго манифести, от които е видна цената на международния транспорт на автомобили и мотоциклети, допуснати за свободно обращение. В тази връзка, е установено, че съгласно предоставена фактура CL0000-156806/21.10.2019 г. от "Интер Карго" САЩ за превоза на цитирания автомобил до мястото на първото въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, е извършен разход в размер 800 USD или 1414.83 лв.(валутен курс 1.76854лв/ USD). Установено е, че направените обичайни разходи за международен транспорт на автомобили от САЩ до българското пристанище са значително по-високи от декларираните в МД 19BG004205005987R9, което поражда основателни съмненията относно размера на декларираната митническа стойност. С писмо peг. 341521/28.10.2021г. и при спазване разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от вносителя на лекия автомобил са изискани допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната за него митническа стойност, връчено на 12.11.2021г. В предвидения срок, с писмо 32- 355632/09.11.2021 г., вносителят е отговорил, че не разполага с търговското досие по сделката и всички разходи за закупуваме и доставка на автомобила са включени в фактурата от 17.04.19 г. на продавача, приложена към МД при митническото оформяне на стоката. Съгласно декларирани в МД данни, условието на доставка на стоката е EXW, което предполага, че разходите по доставката на стоката до мястото на първото въвеждане в ЕС се поемат от купувача и не са включени във фактурната стойност на автомобила. При тези релевантни факти митническите органи са приели, че са налице основания за обосновано отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от МКС, поради което и по аргумент от чл. 74, § 1 МКС същата следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС в тяхната последователност. Тъй като не са установили стойности на стоки с идентични или сходни характеристики, поставени под режим "допускане за свободно обращение" в други митнически учреждения на територията на Република България, то те са преминали към метода по чл. 74, пар.2, буква в) МКС. Счели са, че този метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Затова са преминали към метода по чл. 74, пар. 2, буква г) МКС, регламентиращ, че митническата стойност на стоките е изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д)." Според митническите органи, за неговата приложимост са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, но с оглед липсата на такава база данни, както и на информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи, те са приели, че и този метод е неприложим за определяне на митническата стойност. По тези съображения те са приложили метода по чл. 74, § 3 МКС, като са изтъкнали липсата на документи и данни, както и неприложимостта на другите нормативно установени методи. С писмо 32-413985/20.12.2021 г. на директора на ТД Митница Русе е възложено изготвянето на експертна пазарна оценка на декларирания с МД 19BG004205005987R9 употребяван автомобил. С писмо вх. 32-12007/13.01.2022 г., Р. Илиев лицензиран оценител на машини и съоръжения и вещо лице към Видински окръжен съд, е представил изготвената от него оценка, според която пазарната стойност на внесения автомобил е в размер на 6350 лв., определена по метода на разходите и пазарните аналози към 20.12.2019 г. Въз основа на тази експертна оценка и след приспадане на разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и декларирания международен транспорт, митническият орган е определил митническата стойност на процесната стока в размер на 5 290, 73 лева. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод е формиран поради липсата на мотиви в оспорения акт досежно неприложимостта на всички последователно уредени методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, които да обосноват преминаване към правилото на чл. 74, § 3 от същия Регламент. Съдът е приел, че в конкретния случай административният орган единствено е уточнил, че методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на процесната стока, но не е изложил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от систематично предходните методи, изключвани в съответната последователност. Според съда, в решението си органът е направил констатация, че "Предвид обстоятелството, че автомобилът е със специфична характеристика - степен на износване, състояние на агрегати и др., е практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на този метод за определяне на МС", като от тази констатация е формиран извод, че липсва основание за прилагане на чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Това заключение на митническия орган е възприето като изцяло формално и немотивирано с конкретни доводи за последователно изчерпване на всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но не необходимо известно прецизиране на изложените мотиви. Първоинстанционният съд точно е отграничил основния спор по делото, концентриращ се върху въпроса дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната митническа декларация. Както правилно е приел решаващият състав, митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите по чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Така очертания нормативен регламент сочи, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че по аргумент от чл. 22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася както за решението за иницииране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип се изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Противно на приетото от решаващия състав обаче, немотивирането на оспорения акт представлява нарушение на изискванията за неговата законоустановена форма - вж. чл. 59, ал.1 АПК, а не съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая митническият орган е изпратил до вносителя писмо, с което са изискани допълнителни документи, но не са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоката не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Наред с това същият е приложил метода за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да уточни предпоставките за последователна неприложимост на систематично предхождащите го методи по § 2. Именно те се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото. В този аспект, формалното посочване от митническия орган, че не са налице достатъчно данни и са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 и мотивира извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Друго не следва от изтъкнатото от касатора несъответствие между декларираните разходи за международен транспорт на внесената стока и стойността на издадената от американското дружество фактура, тъй като същото не дерогира задължението на административния орган да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви за наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като не е спазил същата и не е изложил конкретни мотиви, касаторът е допуснал нарушение на изискванията за форма и на материалния закон, в резултат на което е издал незаконосъобразен административен акт. Достигайки до същия краен извод, АС- Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение