Решение № 6855 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2021 г.

Решение № 6855 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "С. Д. Р." ООД, чрез процесуален представител адв. Б. П., срещу Решение № 7160/9.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1235/2020 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 559802-1/20.11.2019 г., издаден от началник отдел "ОП-Витоша" при Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД19-РД28-349 от 23.12.2019 г. от директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат конкретни аргументи в подкрепа на всяко едно от оплакванията. Претендира се отмяна съдебното решение. Ответната страна – директорът на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Й., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, и моли да се остави в сила решението на АССГ, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че АССГ е постановил недопустимо решение в частта, с която се е потвърден АУЗД в частта, касаеща данък върху недвижимите имоти. На следващо място, дава заключение за основателност на жалбата в останалата и част, поради съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото протоколът от съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, не е подписан от председателя на съдебния състав, а алтернативно за основателност на жалбата, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на "С. Д. Р." ООД срещу АУЗД № 559802-1/20.11.2019 г., издаден от началник отдел "ОП-Витоша" при Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД19-РД28-349 от 23.12.2019 г. от Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, с който на "С. Д. Р." ООД за периода 1.05.2019 г. – 31.12.2019 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 24 175, 20 лева общо за главница и лихви, и за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 81 386, 52 лева за главница и лихви. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е частично недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл досежно установеното задължение за ДНИ в размер на 24 175, 29 лева, и неправилно в останалата му част, поради допуснато съществено на нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните: На първо място следва да се посочи, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу АУЗД относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 1.05.2019 г. – 31.12.2019 г. в общ размер за главница и лихви, възлизащ на сумата от 24 175, 20 лева. Видно от жалбата (л. 119), депозирана до директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община против АУЗД в производството по административен ред, в същата не е направено оплакване против АУЗД в частта му досежно установените задължения за ДНИ, а изрично е посочено, че се обжалва АУЗД във всички части на установени задължения за ТБО. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, актът за установяване на задължение по декларация не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Редът за издаване на актове, с които се определят задължения въз основа на декларации е регламентиран в глава ХIV на ДОПК, като в чл. 107, ал. 4 от кодекса е уреден и редът за оспорването им. Независимо, че съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община има правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите, следващи се от разпоредбата на чл. 4, ал. 5, хипотеза втора от ЗМДТ, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци се осъществява по реда на ДОПК. Оттук следва, че обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалване по съдебен ред. В случая АУЗД безспорно не е обжалван по административен ред в частта му, касаеща ДНИ. Съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като не е бил сезиран със спор за съществуването на това публично задължение, поради което и не съществува предмет на делото, свързан с него, както и правен интерес от търсената защита. Съдът се е произнесъл при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на достъп до съд. Дължимо е обезсилване на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на "С. Д. Р." ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 559802-1/20.11.2019 г., издаден от началник отдел "ОП-Витоша" при Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, в частта относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 1.05.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер на 24 175, 29 лева за главница и лихви, а именно - относно установеното задължение за ДНИ в размер на 24 175, 29 лева за периода 1.05.2019 г. – 31.12.2019 г. В останалата обжалвана част първоинстанционният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От данните по делото е видно, че съдебният протокол от 9.11.2020 г. (л. 266) не е подписан от председателя на съдебния състав. Протоколът от съдебното заседание в качеството му на официален свидетелстващ документ материализира извършените от съда и страните процесуални действия, като установява с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа са се осъществили така, както се твърди. Тъй като съдебният протокол доказва извършените процесуални действия на съда и страните, същият задължително се подписва от председателя и от секретаря - чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Надлежното оформяне на протокола с подписите на председателя и секретаря е условие за валидността му. В противен случай процесуалните действия се смятат за неизвършени (т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола), а решението, основаващо се на такива процесуални действия, се явява постановено при съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че решението на АССГ, в обжалваната му част, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя необходимостта от неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,