Решение № 5279 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2016 г.
ВАСVI отделение26.04.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 164 по описа за 2016 г. на Административен съд - В. Т.. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Т. да заплати на И. Т. Б. от гр. В. Търново разноски за касационната инстанция в размер на 800.00 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5279 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Т. против решение № 140 от 25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 164/2016 г. на Административен съд - В. Т., с което е отменено решение № 1012-04#1/16.02.2016 г., издадено от З. Д. на ТП на НОИ - В. Т. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за пенсиониране вх. № 2113-04-1091/28.10.2015 г. съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за нарушения на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО и § 50 от ПЗР ЗИД КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. Т. Балканджиев от гр. В. Търново е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. Т. е решение № 1012-04#1 от 16.02.2016 г., издадено от заместник на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В. Т., потвърждаващо разпореждане № 2112-04-1091#5 от 15.12.2015 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване", с което на И. Т. Б. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 от КСО. Изложени са мотиви, че към датата на освобождаване от длъжност 08.08.2012 г. лицето не е изпълнявало изискването за осигурителен стаж, а към датата на заявлението 28.10.2015 г. - изискването за заемане на длъжност в системата на МВР. За да уважи жалбата, Административен съд - В. Т. е приел, че И. Т. Б. отговаря на условията за пенсиониране по преференциалния ред, предвиден за лицата с придобит осигурителен стаж с продължителност съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО. Съдът е стигнал до този извод, след като е извършил тълкуване на разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО, § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Фактите по делото не са спорни. И. Т. Б. е освободен от длъжност като полицейски служител в МВР на 08.08.2012 г., към която дата не е изпълнявал условието по чл. 69, ал. 2 от КСО за придобит 27 години общ осигурителен стаж. На 25.10.2015 г., когато е подал заявление за отпускане на пенсия, е имал придобит 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служители по Закона за за Министерството на вътрешните работи. Както към 08.08.2012 г., така и към 25.10.2015 г., лицата, изпълняващи условието за общ и специален осигурителен стаж, при освобождаване от служба са придобивали право на пенсия независимо от възрастта им (чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО - редакция, ДВ, бр. 44 от 2012 г.). С измененията на чл. 69 от КСО (ДВ бр. 61 от 2015 г.), които са в сила от 01.01.2016 г., е въведена пенсионна възраст 52 години и 10 месеца, но са създадени две други облекчения за ползване на специалния пенсионен режим: по ал. 2 - изискването за придобиване на правото при освобождаване от длъжност е отпаднало; по ал. 10 - субекти на право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 са и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. С преходната разпоредба на § 49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), е предвидено, че от 15.08.2015 г. лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Със следващата разпоредба на § 50, която също е в сила от 15.08.2015 г., е създадено право в полза на лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Правният спор е относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО и е придобило изисквания за пенсиониране осигурителен стаж. При тълкуването на неясни или непълни разпоредби, каквито са посочените по-горе, следва да се търси смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. (чл. 46 от Закона за нормативните актове). Цитираните преходни разпоредби създават преференциален режим за пенсиониране за срок до 31.12.2018 г. в полза на лицата по чл. 69 от КСО, които са придобили изисквания общ и специален осигурителен стаж. Ирелевантни за пенсионирането са останалите обстоятелства от записите по чл. 69 от КСО: до 31.12.2015 г. - моментът на освобождаването от служба, уволнението или прекратяването на правоотношението и от 01.01.2016 г. - навършването на определена възраст. При тази правна регулация следва да се приеме, че ответникът по касация като лице, изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж към 25.10.2015 г., има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката на законодателната воля, изразена както в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., така и в преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО, в сила от 15.08.2015 г., насочва към извод, че с приемането им се е целяло да се уеднакви пенсионният режим на лицата от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Лицата с придобит 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени по специалните закон, имат еднакъв принос към фонда на ДОО с лицата, които не са освободени от длъжностите по чл. 69 от КСО. По този начин се създават равни пенсионни права и се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория. Ако волята на законодателя е била друга, то тя е следвало да бъде изразена с изрична норма. Като е приел, че оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и ги е отменил, Административен съд - В. Т. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за това производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,