Решение № 16772 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2011 г.

Решение № 16772 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Михаил Стоев, като пълномощник на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Кюстендил и директора на дирекция "СП" - гр. Дупница, против решение № 87/31.05.2011 г., постановено по адм. дело № 35/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отменена заповед № СП-22/05.01.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Дупница. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Пламен Николов Джаджаров от с. Овчарци, област Кюстендилска, оспорва жалбата, като в писмено становище излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил е отменена заповед № СП-22/05.01.2011 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Дупница, с която е прекратена месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП на Пламен Николов Джаджаров в размер на 42,90 лв., считано от 01.12.2010 г. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е прекратена месечната социална помощ на жалбоподателя, отпусканата със заповед № СП-22/04.02.2010 г., тъй като правните норми, които са посочени като правно основание за издаването на заповедта - чл. 32, ал. 2, т. 2 ППЗСП и чл. 12в ЗСП са били отменени към датата на издаване на оспорената заповед. Съдът е посочил, че в чл. 32, ал. 2 ППЗСП са изброени предпоставките, при които месечната социална помощ се прекратява със заповед на директора на дирекция "СП", като в т. 2, действала до 31.12.2010 г., е било предвидено прекратяване на месечната социална помощ от 1-во число на месеца, през който е изтекъл дванадесетмесечния срок, предвиден в чл. 12в ЗСП. С измененията на посочените нормативни актове, които са в сила от 01.01.2011 г., тези разпоредби са отменени, поради което към датата на постановяване на оспорената пред съда заповед не е съществувала нормативна възможност за прекратяване на месечната социална помощ поради изплащането й през дванадесет месечен период. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил релевантните по спора доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От съдържанието на оспорената пред съда заповед № СП-22/05.01.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП", е видно, че с нея е прекратена месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП на Пламен Николов Джаджаров в размер на 42,90 лв., считано от 01.12.2010 г., като са посочени мотиви, че лицето не отговаря на условията за подпомагане по чл. 9 ППЗСП с месечна помощ, тъй като е подпомагано за срок от 12 месеца; на основание чл. 32, ал. 2, т. 2 ППЗСП, вр. чл. 12в ЗСП, месечната помощ се прекратява, считано от 01.12.2010 г. В съдържанието на заповедта не е посочено по коя заповед е отпусната месечната социална помощ, която се прекратява, но уточнение по този въпрос е направено в решение № РК-10-12/01.02.2011 г. на директора на Регионална дирекция "СП" гр. Кюстендил, с което при обжалването по административен ред е потвърдена заповед № СП-22/05.01.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП". В това решение е посочено, че Пламен Джаджаров е подал молба-декларация с вх. № СП-22/21.01.2010 г. за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, въз основа на която и предвид изготвения социален доклад, е издадена заповед № СП-22/04.02.2010 г., с която е отпусната месечна социална помощ по реда и условията на чл. 9 ППЗСП в размер на 42,90 лв., считано от 01.01.2010 г. Предвид това, както и в съответствие с представените в административната преписка писмени доказателства, включително посочените по-горе молба-декларация, социален доклад и заповед от 04.02.2010 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП е отпусната със заповед № СП-22/04.02.2010 г., считано от 01.01.2010 г. Дванадесетмесечен период, считано от 01.01.2010 г. изтича на 01.01.2011 г., а не на 01.12.2010 г., поради което неправилно в обжалваната пред съда заповед е прието, че отпуснатата месечна социална помощ от 01.01.2010 г. е получавана през дванадесет месечен период, който е изтекъл към 01.12.2010 г. Едва в касационната жалба се излага твърдение, че месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП била отпусната със заповед № 471/29.12.2009 г. на директора на отдел "Социална закрила" - Сапарева баня, считано от 01.12.2009 г., въз основа на молба-декларация вх. № 471/07.12.2009 г., подадена от Пламен Николов Джаджаров. Тази заповед не е била представена пред първата инстанция, нито е спомената в обжалваната заповед или решението на горестоящия административен орган, с което заповедта е потвърдена, поради което касаторът неоснователно поддържа, че съдът е допуснал процесуално решение като не е взел предвид същата и е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Независимо от това, дори и да се приеме, че действително месечната социална помощ е била отпусната, считано от 01.12.2009 г. и фактически е получавана от тази дата, доколкото в съдебно заседание на 11.05.2011 г. жалбоподателят, ответник в настоящото производство Пламен Джаджаров, е направил признание в този смисъл, то прекратяването на помощта е незаконосъобразно постановено с обжалваната пред съда заповед, по съображенията, изложени в първоинстанционното решение. Както се посочи заповедта е издадената на основание чл. 32, ал. 2, т. 2 ППЗСП, вр. чл. 12в ЗСП, като към датата на постановяване на заповедта и двете разпоредби са отменени, считано от 01.01.2011 г. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2, т. 2 ППЗСП, отм. с ДВ, бр. 27/2010 г., предвижда, че месечните помощи се прекратяват от 1-во число на месеца, през който е изтекъл срокът по чл. 12в, ал. 1 ЗСП. Разпоредбата на чл. 12в ЗСП е отменена с ДВ, бр. 15/2010 г. и нейната ал. 1 предвижда, че безработните лица в трудоспособна възраст, с изключение на лицата по чл. 12б, ал. 2, могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок от 12 месеца. След като и двете разпоредби са били отменени към датата на постановяване на обжалваната пред съда заповед, то същата е издадена без основание и правилно е отменена от съда. От 01.01.2011 г. е отпаднало ограничението по чл. 12в, ал. 1 ЗСП относно срока на получаване на месечната социална помощ, поради което и изтичането на този срок е отменено като основание за прекратяване на помощта. Като е достигнал до изводи в същия смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касационната жалба за увеличаване на присъдените му разноски на 100 лв. не може да бъде уважено, тъй като пред настоящата инстанция не са представени никакви доказателства за направени разноски, а пред първата инстанция са направени разноски в размер на 10 лв. за държавна такса, които са присъдени с решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,