Решение № 7622 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2012 г.

Решение № 7622 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Кирилова Костадинова от гр. София срещу решение № 2269 от 26.04.2012 г., постановено по адм. д. № 6479 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата й срещу заповед на кмета на район "Витоша" при Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която двата бивши имота са определени като застроени. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като се отмени и заповедта на кмета, поради това, че имотите са свободни от застрояване. Ответната страна по касационната жалба и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Намира, че съдът е изяснил всички относими за спора доказателства, от които правилно е направил изводи, че двата бивши имота, попадат в Резиденция Бояна, стратегически обект от национално значение, поради което правилно са били определени като застроени. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Елена Кирилова Костадинова, в качеството си на наследник на Елена Стоянчова Гьоргова е обжалвала пред Административния съд София-град заповед № РД-09-239 от 23.07.2010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община. Със заповедта кметът на района е одобрил решението на назначената от него техническа комисия № 5 по протокол № 11 от 8.07.2010 г. С решението си техническата комисия е установила, че Елена Кирилова Костадинова е поискала издаването на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ за бившите имоти съответно пл. № 30073, кад. лист 566,591 с площ от 1 183 кв. м и бивш имот пл. № 30043, кад. лист 566,567 с площ от 2 142 кв. м, които са нанесени в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ на кв. "Бояна". В решението си комисията е проследила регулационния статут на двата бивши имота, според посочените заповеди и е установила, че те попадат в УПИ II, кв. 269 А, местност "Бояна". Посочила е, че УПИ II, кв. 296 А представлява публична държавна собственост, за който са съставени посочените в решението два акта. С ПМС № 181 от 20.07.2009 г. комплексът "Резиденция Бояна", съставляващ УПИ II 296 А е стратегически обект от значение за националната сигурност, поради което е определила бившите имоти за застроени. Решението на комисията е одобрено със заповедта на кмета на район "Витоша" при Столична община. Съдът, чрез заключение на вещо лице е проверил констатациите на техническата комисията, които са били изцяло потвърдени. Вещото лице в заключението си, прието от страните без оспорване, е посочило, че и двата имота представляват тревни площи, а единият от тях има излаз на алея. Те са включени в комплекса на Резиденция Бояна. При тези фактически установявания и приложените писмени доказателства относно делегирането на права на кмета на района и на техническата служба с решение на Столичния общински съвет, съдът е направил правен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма. Относно материалната й законосъобразност съдът е приел, че тя е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Развитите оплаквания в касационната жалба относно това, че имотите не са били отчуждавани са ирелевантни в настоящото производство. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът на общината определя застроената част от имота, с помощта на назначената от него техническа комисия. Въпросите относно законността на застрояването и моментът на извършването му не се проверяват в това производство. То е междинно относно възстановяването на собствеността върху бившите земеделски земи, които попадат в урбанизираната част на населеното място. Неоснователни са оплакванията и за това, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства ведно със заключението на вещото лице и въз основа на тях е направил правните си изводи. На последно място е неоснователно и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. От данните по делото е безспорно установено, че бившите имоти попадат в границите на Резиденция Бояна, а имотите ведно с останалите, включени в УПИ II 296 А са станали държавна собственост с Разпореждане на Министерския съвет № 416 от 7.08.1971 г. и посочените писма в Акт № 6296 от 5.08.1992 г. - лист 16 от делото. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал пороци съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение