Решение № 13899 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2010 г.

Решение № 13899 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на на област София против решение № 81 от 28.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3204 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Димитър Николов Милев не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - София град е била образувано по жалбата на Димитър Николов Милев от гр. София, с която е предявено искане областния управител на област София да бъде осъден да предостави информация за това кои служители са работили по образуваната по заявление № РД-97-00-6856/1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ, както и копие от протоколите от заседанията на комисията и взетите решения, докладните записки и становищата на експертите, копие от служебните писма до общинските администрации с отбелязване на съответния номер на страницата според номерацията им по преписката - всички те съдържащи в административната преписка. Жалбата е била подаден поради обстоятелството, че след подаване на заявлението от 1998 г., заявителят не е бил уведомяван за движението по нея, не е било налице движение по подадените жалби срещу мълчалив отказ на областния управител. С молба от 29.04. 2009 г. е бил поискан достъп до информация и осигуряване на копия от документите по оригиналната преписка, С решението си Административен съд София град е уважил частично жалбата, като е осъдил областния управител на област София да предостави на жалбоподателя исканите от него копия от протоколи от заседания на комисията и/или взетите решения по поставения въпрос, от служебни писма до общинската администрация, както и от докладните записки и становища на експертите по преписка с вх. № РД-97-00-6856 /1998 г. и е отхвърлил жалбата в частта, с която се иска предоставяне на информация отстрана на областен управител за това кои служители са работили по преписка № РД-97-00-6856/. Решението, в обжалваната от областен управител на област София, част, съдържащо осъдителен диспозитив, е неправилно, същото противоречи на разпоредбата на чл. 257 от АПК. Съгласно същата разпоредба бездействието на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуален административен акт. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Няма спор, че правото на достъп на страната в административното производство до преписката по подаденото от нея заявление за издаване на индивидуален административен акт, е регламентирано от нормата на чл. 34 от АПК, която разпоредба е в пряка зависимост и осъществява принципа на достъпност, публичност и прозрачност в работата на администрацията, прогласен в чл. 12 от АПК. С молбата от 29.04.2009 г. обаче, не е поискан само достъп до образуваната по заявление РД-00-6856/1998 г. преписка, каквото е правото по чл. 34, ал. 1 и 2 от АПК, а се иска конкретна информация за това кои служители са работили по преписката, както и предоставяне на конкретни документи, посочени в молбата - копие от протоколите от заседанията на комисията и/или взетите решения по поставения въпрос, копие от докладните записки и становищата на експертите, копие на служебните писма до общинските администрации. С жалбата против бездействието на областния управител по молбата от 29.04.2009 г., жалбоподателят Димитър Николаев Милев е поискал осъждане на областния управител да му предостави същите. Съдът, без да изследва въпроса, дали поисканите от жалбоподателя диспозитивни и удостоверителни официални документи съществуват, е осъдил областния управител да ги предостави на жалбоподателя. Видно от представената по делото преписка, такива документи не се съдържат в нея, не са предоставени допълнително в хода на съдебното производство на Административен съд - София град. Съдът не е констатирал този факт, не е изследвал и въпроса дали изобщо такива документи са съставени. Въпреки неизяснеността на този въпрос, съдът е постановил осъдителен диспозитив за предоставянето им на жалбоподателя. Сам по себе си осъдителният диспозитив е изпълнително основание, а неизпълнението на съдебното решение влече предвидената в АПК санкция. Липсата на тези документи в преписката, представена пред съда води до неизпълнимост на съдебното решение. Твърдението за наличие на посочените документи в преписката е твърдение за наличие на положителен факт и доказателствената тежест за установяването му лежи върху страната, която твърди, че този юридически факт е осъществен. В случая, след като иска предоставянето на тези документи чрез осъждане на административния орган за това, жалбоподателят е следвало да установи съставянето им и наличието им в преписката. След като от представената преписка се установява, че такива документи не са налице, бездействието на административния орган при изпълнението на административното си задължение по чл. 34 от АПК, не противоречи на закона. Предвид изложеното, поради наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, решението на Административен съд - София град следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искането на Димитър Николов Милев бъде отхвърлено. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,