Решение № 10795 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2018 г.

Решение № 10795 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров против решение № 7301 от 04.12.2017 г. по адм. дело № 9596/2017 г. на Административен съд – София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Д. Димитров против отказ на директора на Столична дирекция на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя, обективиран в писмо рег. № 513 р-55074/03.08.2017 година. Съдът е установил точно релевантните факти по спора и при коректен и обективен анализ е достигнал до обосновани правни изводи. От фактическа страна по делото е установено, че Д. Димитров - служител на длъжност старши полицай в група "Охрана на обществения ред", в сектор "Охранителна полиция" при 05 РУ при СДВР - МВР, е подал заявление с рег. № 229 р-13075/11.07.2017 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – по собствено желание. Със заповед № 513 з-5391/31.07.2017 г. на директора на СДВР е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР срещу Д. Димитров за извършено дисциплинарно нарушение. Издаването на заповедта е във връзка с проведена проверка срещу жалбоподателя по повод постъпил в 05 РУ при СДВР сигнал от 15.06.2017 г. за извършено нарушение на служебната дисциплина. Служителят е бил уведомен за проверката и резултатите от същата, като е представил и писмени обяснения по разследваните нарушения на служебните задължения. Оспореният отказ в писмо рег. № 513 р-55074/03.08.2017 г. на директора на СДВР да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е мотивиран с образуваното дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР срещу него. Съгласно чл. 226, ал. 7 ЗМВР служебното правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Съдът, при изложените фактически установявания, правилно и обосновано е приел, че обжалваният отказ не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Правилно е приел, че в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – прекратяването на служебното правоотношение по собствено желание, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се издава в едномесечен срок – чл. 228, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР. В чл. 226, ал. 7 ЗМВР е предвидено, че служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 4 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Подаденото заявление за освобождаване от служба не поражда автоматично задължение за органа да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. За да настъпи целения правен ефект със заявлението - да се прекрати правоотношението на служителя с изтичане на срока за предизвестие, е необходимо изрично волеизявление на административния орган за освобождаване от заеманата длъжност. Това волеизявление следва да се реализира в едномесечен срок. Законодателят е предвидил нарочна забрана за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, когато в рамките на този срок срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Колизията между две основания за прекратяване на служебното правоотношение – по волята на служителя и при упражняване на дисциплинарната власт на органа по назначаване е разрешена от законодателя с разпоредбата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР, като е даден приоритет на правомощието на органа по назначаване. Правните съображения на съда в тази насока са правилни и се споделят от касационната инстанция. Съдът аргументирано е приел, че с оглед релевантните фактически и правни обстоятелства, административният орган законосъобразно е отказал да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Доводите и възраженията на страните, свързани с водената предварителна проверка срещу служителя поради данни за извършено дисциплинарно нарушение, не са определящи при преценката за законосъобразността на отказа. Въпросът дали служителят е бил запознат с извършваната проверка и по какъв начин е повлияла същата на решението му да подаде заявление за прекратяване на служебното правоотношение е относим към мотивацията да напусне системата на МВР, но не е релевантен към спора за законосъобразност на обжалвания отказ. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението дисциплинарното производство не е било образувано, също не обуславя извод за липса на основание да се откаже издаване на заповед по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. От значение за спора е фактът, че към момента на издаване на отказа по чл. 226, ал. 7 ЗМВР срещу служителя е имало образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР и към този момент едномесечният срок по чл. 228, ал. 2 ЗМВР не е изтекъл. Поради това съдът правилно е отхвърлил оспорването на жалбоподателя, т. к. отказът по чл. 226, ал. 7 ЗМВР на органа по назначаване е издаден при наличие на законовите условия за това. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,