Решение № 1399 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2016 г.

Решение № 1399 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по три касационни жалби срещу решение № 1949 от 21.12.2015 г. по адм. д. № 243/2014 г. на Административен съд Б., с което е отменено разрешение за удължено работно време № 244/24.07.2013 г., издадено от Кмета на О. Б., с което е разрешено на "Артдиско" ООД да извършва търговска дейност в Бар клуб "Астория", гр. бургас, ул. "А." ..№..., за времето от 00.00 до 24 часа. В жалбата на "Артдиско" ООД, чрез процесуалния представител адв. Иванова, са изложени твърдения за недопустимост на постановеното решение по съображения, че съдът не е съобразил, че към датата на съдебното решение срокът на действие на акта е бил изтекъл, поради което и този акт не е съществувал в правния мир. Алтернативно, този касатор поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Отправя искане до ВАС да обезсили решението на административен съд- Б. или, алтернативно, да го отмени като неправилно като реши спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт, или с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административен съд- Б.. "ПС Груп"АД, чрез пълномощника си адв. Иванова, също обжалва решението на административния съд- Б. с подробно развити аналогични на тези, доводи за недопустимост и, алтернативно, за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба на Д. Н. Н.- Кмет на О. Б., се излагат оплаквания досежно неправилността на извода на първостепенния съд, че процесното разрешение за удължено работно време е издадено при липсата на материалноправните предпоставки на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на О. Б. (Наредбата), като съдът неправилно е приел, че обектът, за който е издадено разрешението, не се намира в нежилищна сграда. Според този касатор съдът неправилно е тълкувал понятието "жилищна сграда" по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ. С тези и други подробно изложени доводи, касаторът мотивира искането си до ВАС да отмени обжалваното решение, като постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на етажните собственици, живеещи в жилищната сграда, находяща се в гр. Б., ул. "А." ..№... срещу разрешение за удължено работно време № 244/24.07.2013 г., издадено от Кмета на О. Б.. О. В. Е. Божков, в качеството му на управител на етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Б., ул. "А." ..№..., са представени писмени отговори с изложени подробно доводи за неоснователността на касационните жалби на "Артдиско" ООД и на "ПС Груп" АД. Сочи се, че съдебното решение е допустимо и правилно, обосновано, тъй като в мотивите подробно е обсъдено приложението на относимите правни норми, правните изводи на съда са правилни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни пс следните съображения: Съдебното производство пред Административен съд Б. е образувано по жалбата на Собствениците в етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Б., ул. "А." ..№..., против разрешение за удължено работно време № 244/24.07.2013 г., издадено от Кмета на О. Б., с което е разрешено на "Артдиско" ООД да извършва търговска дейност в Бар клуб "Астория", гр. бургас, ул. "А." ..№..., за времето от 00.00 до 24 часа. С решението си съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на процесуалния закон, но при неправилно прилагане на материалния закон. При анализа на събраните доказателства първостепенният съд е установил, че от "Артдиско" ООД е подадено заявление вх. № 70-00-4557/12.07.2013 г. до кмета на община Б., за издаване на разрешение за удължено работно време на бар-клуб "Астория", като към заявлението са приложени документите изискващите се в нормата на чл. 30, ал. 3 от Наредбата, а именно: удостоверение за липса на задължения по Закона за местните данъци и такси, актуално към 03.07.2013 г., удостоверение за категоризация на обекта в който ще се осъществява дейността, квитанция за платена цена на услуга за издаване на разрешението, сертификат за контрол № 363/09.07.2013 г., ведно с доклад от контрол на шум № 363-Ш1,Ш2/09.07.2013 г., договор за мониторинг № 1954/03.07.2013 г. с което е възложен централизиран дистанционен контрол монтираната в обекта сигнално известителна техника и да осъществява мониторинг /наблюдение/ и реагиране със свои сили и средства при подаден алармен сигнал от обекта. Независимо от горното, обаче, съдът е счел, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на разрешение за удължено работно време, предвидени в нормата на чл. 30, ал. 2 от Наредбата, а именно обекта да се намира в нежилищна сграда. За да формира този извод, административният съд се е позовал на изслушаните по делото първоначална съдебно-техническа експертиза и допълнителна комбинирана съдебно-техническа експертиза, на чиито заключения е дал вяра. Анализирайки подробно експертните констатации, съдът е приел, че обекта за който е издадено процесното разрешение, попада едновременно в две сгради, като едната - тази наименувана "Киносалон", не е жилищна, доколкото в нея има единствено площи за обществено обслужване, но другата сграда наименувана "Блок Б" е жилищна по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, тъй като в нея жилищната площ е 64,60%, тоест надвишава изискващите се 60%, предвидени от законодателя, като определящи една сграда като "жилищна". С оглед на това първостепенният съд е счел, че след като част от обекта попада в сграда, която се определя, като "жилищна", не са налице предпоставките на чл. 30, ал. 2 от Наредбата, за издаване на разрешение за удължено работно време, издаденото такова се явява незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено. Решението е допустимо и правилно. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизвоствените правила. Относимите доказателства са анализирани подробно и задълбочено и са направени обосновани и законосъобразни изводи. Неоснователно е оплакването на касаторите "Артдиско" ООД и на "ПС Груп" АД, че решението на АС- Б. е постановено по недопустима жалба, по съображение, че срокът на издаденото разрешение за удължено работно време бил изтекъл след подаване на жалбата от етажните собственици. Правилно съдът е приел, че след като разрешението за удължено работно време е породило правно действие, то жалбоподателите биха могли да претендират неговата незаконосъобразност и- евентуално, претърпени вреди за срока на действието му. Правният интерес от обжалване в случая не отпада с изтичане срока на разрешението. Цитираното в касационните жалби Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВАС касае нищожните административни актове, а процесният акт не попада сред тях, същият несъмнено е произвел действие. Жалбата, по която е образувано производството пред административен съд- Б. е подадена в срок срещу действащия твърдян за незаконосъобразен административен акт, което предопределя и допустимо съдебно производство и постановено решение. Не следва да бъде споделено оплакването на горните касатори, че съдопроизводствените правила са нарушени, тъй като съдът е основал решението си на частна експертиза за превишаване на граничните стойности на показателите за шум, която не съставлява годно доказателство по делото. Видно от мотивите на съдебното решение, посочената частна експертиза е изброена като документ, приобщен по делото, но не е дала основание на съда да формира въз основа на нея своите решаващи изводи. Обжалваното решение е и материално законосъобразно. Правилно съдът е приел, че процесното разрешение съставлява материално незаконосъобразен административен акт, тъй като с него е нарушена императивната разпоредба на чл. 30, ал. 2 от Наредбата, а именно обектът да се намира в нежилищна сграда. Следва да бъде споделена тезата на ответника по касация, че обстоятелството дали сградата е жилищна не е било надлежно изследвано и установено в рамките на административното производство, а съгласно нормата на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта. Решаващият административен орган не е изследвал по надлежния ред обстоятелството, установеното по несъмнен начин в съдебната фаза на спора, че съгласно чл. 37 от ЗУТ сградата е изградена като жилищна съобразно предназначението на УПИ, определено с влязъл в сила ПУП. Обоснована е преценката на първостепенния съд, че съгласно кадастралното й описание, сградата, в която се намира процесният обект, е многофамилна жилищна сграда. Обосновано съдът се е позовал на заключенията на двете съдебни експертизи по делото. Както вярно е посочил съдът, видно от заключенията на вещите лица, в представената им проектна документация е предвидено "П"-образно застрояване по улица "С.", "Александровска" и "А. В.", в бивш кв. 134а, настоящ кв. 82, парцел I по плана на ЦГЧ, гр. Б., като застрояването е разделено на три обема (части/секции), с наименование: "Жилищен блок в кв. 134а - Блок Б", за обема разположен по ул. "Александровска"; "Жилищен блок в кв. 134а - Киносалон", за обема разположен по ул. "А. В." и "Групов строеж № 134-В", за обема разположен по улица "С.". Вещите лица са били категорични и това вярно е отчетено от съда, че трите секции са отделени конструктивно с две дилатационни фуги, като е налице "комплексно" застрояване и са налице група от сгради, разположени допрени една до друга. Доколкото част от площите на бившето кино "Р." попадат в обема наименуван "Киносалон" и в обема наименуван като "Блок Б", съдът обосновано е възприел извода на вещите лица, че част от двата обема са функционално свързани. По- нататък съдът обосновано е възприел като задълбочени и компетентни изводите на експертите, че съгласно проектната документация, обектът за който е издадено процесното разрешение, се намира в източната част на сутерена, между напречни оси № 1 и № 8, като част от него - площта между ос № 1 и ос № 3, попада в южната част от сутеренния етаж на обема наименуван като "Блок Б", като вертикално над тази площ са разположени жилища на трите етажа над Мецанин. Почиват на доказателствата по делото и на констатациите на експертите изводите на съда, че съгласно проектната документация, обектът "Нощен клуб" е със застроена площ от 524,10 кв. м., от която площ в обема на "Киносалона" попадат 330,80 кв. м., а в обема на "Блок Б" - 193,30 кв. м.. На базата на обоснованите експертни констатации, съдът е приел за установено по несъмнен начин в съдебната фаза на спора, че в обекта наименуван "Блок Б" жилищната площ е 64,60%, а обществено обслужващите площи са 35,40%, в обект "Киносалон" обществено обслужващите площи са 100% и в обект "Групов строеж № 134В" жилищните площи са 77,54%, а обществено обслужващите площи са 22,46%. Въз основа на горепосочените, правилно изградени изводи, съдът е формирал и законосъобразния решаващ извод, че след като процесният обект попада в сграда, която е жилищна по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, тъй като в нея жилищната площ е 64.60 %, то не са налице предпоставките на чл. 30, ол. 2 от Наредбата за издаване на разрешение за удължено работно време и издаденото такова като незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК, следва да бъде отменено. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение