Решение № 10545 от 21.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общинска администрация" в качеството му на ръководител на звено Местни приходи при Община Батак, чрез адв. Христоскова, против решение 13/10.01.2022 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. 822/2020 г., В ЧАСТТА, с която по жалба на Пента България ООД е отменен акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 45-1/09.04.2020 г., издаден от гл. експерт приходи в звено Местни приходи при Община Батак, в частта потвърдена с решение 1/23.06.2020г. директора на Дирекция "Общинска администрация" в качеството му на ръководител на звено Местни приходи при Община Батак и Община Батак е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът поддържа твърдението, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в насока, че адвокатът на ответника по касационната жалба не е бил редовно упълномощен за производството пред първоинстанционния съд. Сочи, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по недопустима жалба поради изготвянето ѝ от лице без представителна власт. Излага, че административният съд неправилно е приел, че Пента България ООД е погасило в указания срок дължимите суми за ТБО и ДНИ. Посочва, че съдът неправилно не е съобразил, обсъдил и възприел констатациите на вещото лице, изложени в основното и допълнително заключение, въпреки че същите са неоспорени, приети по делото и е следвало да бъдат кредетирани. Оспорва присъдените разноски с първоинстанционното решение в полза на Пента България ООД. Претендира разноски по делото. Същите твърдения поддържа в писмена защита и при проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание. В хода на проведеното открито съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът - Пента България ООД, чрез Адвокатско дружество Гайдаров и Дочев, представлявано от адв. Гайдаров, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 45-1/09.04.2020 г., издаден от гл. експерт приходи в звено Местни приходи при Община Батак, в частта потвърдена с решение 1/23.06.2020г. директора на Дирекция "Общинска администрация" в качеството му на ръководител на звено Местни приходи при Община Батак. С оспореното решение АС- Пазарджик е отменил по жалба на Пента България ООД акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 45-1 от 09.04.2020г., издаден от главен експерт приходи в Звено Местни приходи при Община Батак, в частта му, потвърдена с Решение 1 от 23.06.2020 г. на Началник Отдел Обща администрация при Община Батак, съответно с която за Пента БългарияООД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2016г. до 24.05.2017г., относно собствени на дружеството недвижими имоти в землището на гр. Батак, заявени с декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 6301000641 от 30.09.2013г., с вх. 6301000642 от 30.09.2013 г., с вх. 6301000643 от 30.09.2013 г., с вх. 6301000644 от 30.09.2013 г., с вх. 6301000645 от 30.09.2013 г., с вх. 6301000646 от 30.09.2013г., с вх. 6301000648 от 30.09.2013г. и с вх. 6301000649 от 30.09.2013г., общо в размер на 3403,77лв. и са определени лихви за просрочие при разчитането на задълженията с общинския бюджет в общ размер на 1104,03лв.; задължения за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2016г. до 24.05.2017 г., относно собствени на дружеството недвижими имоти в землището на гр. Батак, заявени с декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 6301000641 от 30.09.2013г., с вх. 6301000646 от 30.09.2013г., с вх. 6301000648 от 30.09.2013г. и с вх. 6301000649 от 30.09.2013г. общо в размер на 1364,32лв. и са определени лихви за просрочие при разчитането на задълженията с общинския бюджет в общ размер на 458,68лв. Със същото решение в полза на Пента БългарияООД са присъдени разноски в размер на 561,65лв. Частта от решението, с която е оставена без разглеждане жалбата на Пента БългарияООД срещу АУЗД, не е обжалвано и е влязло в сила. В тази му част не е предмет на настоящото производство. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУЗД е издаден от компетентен орган. За да достигне до извод за основателност на жалбата съдът е приел, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Посочил е, че действалата към процесните отчетни периоди от време, редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ(ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), е предвиждала, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съответно според същата редакция на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Изложил е, че съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ (редакция ДВ, бр. 22 от 2012 г.), при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план собственикът на земята или инвеститорът на обекта или лицето, което има право да строи в чужд имот предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи. Посочил е, че по отношение на шест от процесните имоти са налице решения на Комисията чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ от 11.01.2007г., от 15.02.2007г., от 29.05.2007 г. и от 17.08.2007г., с които при условията на чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ е постановена промяна на предназначението на земеделската земя в такава за изграждането на обекти Индивидуално вилно строителство, при условията на влязъл в сила подробен устройствен план. За поземлен имот с номер 062050, намиращ се в местност Попов чучур, с площ 5,458дка и поземлен имот с номер 062078, намиращ се в местност Попов чучур, с площ 2,663дка, не са представени пред съда решения за промяна на предназначението на земеделската земя. С оглед на това е възприел, че спорът по делото се концентрира по отношение на въпроса, в процесните периоди от време от 01.01.2016г. до 24.05.2017 г., действали ли са решения на Комисията чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ от 11.01.2007г., от 15.02.2007г., от 29.05.2007 г. и какъв е бил статуса на процесните недвижими имоти ? Изложил е, че съгласно чл. 24, ал. 5 (нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) от ЗОЗЗ, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. Приел е, че съмнения и спор между страните не се формира за това, че в тримесечния срок от съобщаването по реда на чл. 24а от ЗОЗЗ на решението, дружеството е заплатило дължимата таксата по чл. 30 от ЗОЗЗ, както и че след изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението, изграждането на обекта не е започнало, съответно към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗОЗЗ(ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.), процесните решения за промяна предназначението на земеделска земя не са били отменени по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, но до изтичане на 6-годишен срок от влизането им в сила, изграждането на обекти в недвижимите имоти не е започнало (по смисъла на §27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ). Няма съмнение и спор и по отношение на факта, че в тригодишен срок от влизането в сила на всяко едно от описаните решения за промяна на предназначението на процесните земеделски земи, дружеството не е поискало издаването на разрешение за строеж на съответния обекта, като не са били издавани и съставяни, каквито и да е било други строителни документи и книжа, във връзка с осъществяване на строежи в имотите. С оглед на това е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 5, т. 2 (нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) от ЗОЗЗ, доколкото в тригодишен срок от влизането в сила на всяко от решенията за промяна на предназначението, дружеството не е поискало издаването на разрешение за строеж на обекта, поради което всяко едно от тези решения е загубило ex lege своето правно действие. Отпадането на правните последици на постановената с решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ има за резултат възстановяване на статуса на поземлените имоти като земеделски земи, предназначени за земеделско производство по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. С оглед на това е достигнал до заключението, че процесните имоти през периода от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г., в който спрямо тях е определен ДНИ и ТБО, са били извън границите на населеното място и са били включени в одобрен ПУП, но поради изтичане правното действие на решението за промяна на предназначението им далече преди 01.01.2016 г., през процесния период от време от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г., същите не са били с променено предназначение, тоест не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - не е променено предназначението на земята, а то се изисква по силата на специалния закон, защото става въпрос за земеделска земя. С оглед на това, съдът е възприел, че е налице изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тоест като незастроена земеделска земя, имотите на дружеството не са подлежали на облагане с ДНИ през периода от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г. С оглед на изложеното съдът е посочил, мотивите на административния орган за определяне на процесните имот като подлежащи на облагане с данък върху недвижимите имот, противоречат на материалния закон. На следващо място съдът се е позовал на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Лицата по чл. 11 от ЗМДТ са собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти. С оглед на това е достигнал до извода, че процесните имоти не подлежат на облагане с данък недвижими имоти през процесните периоди от време, собственикът им не е задължено за данъка лица, което води до извода, че не е задължено и за такса за битови отпадъци лице. Административният съд е възприел, че оспореният акт в частта досежно задължението за таксата за битови отпадъци, противоречи на материалния закон, поради което е неправилен и незаконосъобразен. С оглед на това съдът е преценил, че не е налице необходимост от обсъждане на доказателствата, свързани с извършването на съответните услуги, влизащи като компоненти в съставянето на таксата за битови отпадъци. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да се изложи, че касационните възражения, свързани с липсата на представителна власт на лицето, подало жалбата пред първоинстанционния съд и осъществявало процесуално представителство в хода на съдебното производство, са неоснователни. Видно от представеното пълномощно пред първоинстанционния съд (л. 15 от първоинстанционното дело) Пента БългарияООД чрез управителя си Р. Кръстева е упълномощило адвокатско дружество Гайдаров и Дочев да го представлява и защитава пред Административен съд Пазарджик във връзка с обжалване на решение 1 от 23.06.2020г. на Община Батак, с което е потвърден акт за установяване на задължение по декларация 45-1/09.04.2020 г., издаден от гл. експерт приходи в звено Местни приходи при Община Батак. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), за защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал. Съгласно чл. 70, ал. 1, предл. 1 от ЗА, дружеството се управлява от управителя. С оглед на изложеното неоснователни се явяват касационните възражения по отношение на представителната власт на лицето, подало жалбата пред първоинстанционния съд и осъществявало процесуално представителство в хода на съдебното производство. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ облагаеми с данък недвижими имоти са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и гори, с изключение на застроените земи, за действително застроената площ и прилежащия терен. В разглеждания случай по делото е установено, че процесните недвижими имоит са придобити и декларирани като земеделска земя. Поради това за да е налице годен обект на облагане, следва да са изпълнени и двете кумулативни предпоставки по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ - имотът да има предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и предназначението на земята да е променено. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест да установи тези предпоставки е на органа по приходите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, респективно на ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, в качеството му на териториален директор и страна в съдебното производство по оспорване на АУЗД. Настоящата инстанция намира, че в хода на производството не е доказано наличието на цитираните предпоставки. Няма съмнение и спор и по отношение на факта, че в тригодишен срок от влизането в сила на всяко едно от представените по делото решения за промяна на предназначението на процесните земеделски земи, дружеството не е поискало издаването на разрешение за строеж на съответния обекта, като не са били издавани и съставяни, каквито и да е било други строителни документи и книжа, във връзка с осъществяване на строежи в имотите. С оглед на това е административният съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 5, т. 2 (нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) от ЗОЗЗ, доколкото в тригодишен срок от влизането в сила на всяко от решенията за промяна на предназначението, дружеството не е поискало издаването на разрешение за строеж на обекта, поради което всяко едно от тези решения е загубило ex lege своето правно действие. Отпадането на правните последици на постановената промяна на предназначението с решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ има за резултат възстановяване на статуса на поземлените имоти като земеделски земи, предназначени за земеделско производство. Процесните имоти през периода от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г., в който спрямо тях е определен ДНИ и ТБО, са били извън границите на населеното място и са били включени в одобрен ПУП, но поради изтичане правното действие на решението за промяна на предназначението им далече преди 01.01.2016 г., през процесния период от време от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г., същите не са били с променено предназначение, тоест не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - не е променено предназначението на земята, а то се изисква по силата на специалния закон, защото става въпрос за земеделска земя. С оглед на това, съдът правилно е възприел, че е налице изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тоест като незастроена земеделска земя, имотите на дружеството не са подлежали на облагане с ДНИ през периода от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г. С оглед на изложеното правилен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че процесните имоти не подлежат на облагане с данък недвижими имоти през процесните периоди от време, собственикът им не е задължено за данъка лица, което води до извода, че не е задължено и за такса за битови отпадъци лице. На основания чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. С оглед на изложеното останалите възражения в касационната жалба по отношение на извършвани плащания към Община Батак и експертизите, извършвани в хода на първоинстанционното производство, са неоснователни и не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски на Пента България ООД се следват такива съгласно представения списък в общ размер на 1320 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция с оглед обема на предоставената от пълномощника правна защита. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,