Решение № 5668 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15040/2018 г.

Решение № 5668 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15040/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. -М. К." ЕООД, с. Б., община Е., обл. В. Т., представлявано от М. К. и процесуален представител адвокат Токмакчиев срещу решение № 417 от 26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 32 по описа за 2018 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 - "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. с изх. № 01-2600/7692 от 13.12.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Твърди неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебния акт с всички законни последици. Развива съображения и с становище от 5.4.2019 г. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор от 21.11.2018 г. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поддържа становището си и в писмени бележки, представени по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 - "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. с изх. № 01-2600/7692 от 13.12.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него, в резултат на направени административни проверки, и на основание Наредба № 7 от 24.2.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е установено неизпълнение на поети ангажименти. Посочено е, че поради установяване, че агроекологичните дейности или направления не се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство, въпреки възможността за намаление по чл. 20, ал. 2 от Наредбата и е установено в конкретния случай по-малко от 90 на сто от площта да се покрива географски със заявената. Съдът е отхвърлил оспорването на акта като е приел, че въпреки събраните по делото по искане на страната доказателства, включително две експертизи - техническа и икономическа, не се установява различна фактическа обстановка от описаната в акта. Налице е разминаване в площта, което е установено и по делото на приблизително 8, ЗЗ ха/при заявени 9,43 ха/, или покритието е 88, 34%, т. е. под 90%. Решението е правилно. Обосновано и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане на друг състав. Спазен е и материалния закон. По същество оплакванията на касатора се свеждат до оспорване заключенията на вещите лица, което няма как да бъде допуснато в настоящето производство. Оспорват се и изводите, направени от съда при преценката на събраните доказателства. Не се навеждат други факти и обстоятелства, които да формират друг правен извод. Невъзможността да се стопанисват под наем и останалите площи, които биха допълнили процесните до размера, изискват от Регламента и Наредбата по мярка 10, се дължи на поведението на дружеството, не на външни фактори, както и правилно е приел административния съд. Правилна и обоснована е преценката на доказателствата в тяхната съвкупност и е изведен законосъобразен извод. Правилен е извода на първата инстанция, че е налице неспазване на изискването на чл. 20, ал. 2 от Приложимата Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за процесния период. поради което и са налице предпоставките по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата в съответствие с Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. за издаване на оспорения акт за прекратяване на ангажимента. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. на ответника по касация се дължат разноски в размер на 100 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение