Решение № 11466 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби, подадени от Сдружение Работещи къщи за гости с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. Г. С. Раковски 2а и ВГ-Ю. ООД с [ЕИК], чрез адв. Г. Митева, против Наредба 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана по-долу Наредба 29 от 11 август 2008 г./, алтернативно против нормите на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 14, чл. 16, чл. 33, чл. 42, чл. 43, чл. 46, чл. 47 и § 1, т.19, 26 и 33 от същата наредба. В жалбата се твърди, че Наредба 29 от 11 август 2008 г. е незаконосъобразна, постановена в явно противоречие на административнопроизводствените правила, материалния закон и правото на ЕС. Излагат съображения за противоречие с разпоредбата на чл. 26 от ЗНА неспазване задължителните при изработването на нормативния акт принципи на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Сочат, че съставителят на проекта не го е публикувал на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните заедно с мотивите, съответно доклада, а на заинтересованите лица не е предоставен най малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. Жалбоподателите считат, че не са приложени разпоредбите на чл. 20 във връзка с чл. 13 от Указ 883 от 1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Твърдят, че оспорената наредба е неясна, пълна с противоречия и не съответства на актове от по висока степен като регламентите, към които препраща. Излагат твърдения за наличието на нарушения на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и на чл. 77 от АПК. Искат отмяна на Наредба 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., алтернативно на нормите на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 14, чл. 16, чл. 33, чл. 42, чл. 43, чл. 46, чл. 47 и § 1, т.19, 26 и 33 от същата наредба. Претендират разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Министър на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрк. М. Атанасова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на поисканите от страна на жалбоподателите разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и за отмяна на оспорваната наредба поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка по силата на препращащата норма на чл. 196 от АПК на оспорения нормативен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като подробни аргументи по допустимостта на същата настоящият състав е изложил в определение по хода от 13.06.2023 г. /л.152 и сл./ и определение по хода от 03.08.2023 г. /л.298 и сл./ по настоящото дело, поради което не следва да се приповтарят. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Процесната Наредба 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е издадена от министъра на земеделието и храните на основание на законовата делегация на § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г., бр. 16 от 2008 г.). Съгласно разпоредбата на закона министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С оглед на законовата делегация оспорената наредба е издадена от компетенетен орган. При издаването е спазена изискуемата форма, обнародвана е в Държавен вестник, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. В открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2023г., юрк. Атанасова изрично е заявила, че е представена цялата административна преписка за издаване на оспорвания подзаконов нормативен акт. По отношение на възраженията на жалбоподателите за наличието на съществени процесуални нарушения на чл. 26 и 28 от ЗНА юрк. Атанасова изразява становище, че доказателство в тази посока е представеният Доклад с рег. 93-6529/08.08.2008г. от зам. министъра на земеделието и храните, тъй като същият представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и удостоверява изявление или действие извършено от него или пред него, поради това, според нея, Доклад с рег. 93-6530/08.08.2008г. се ползва с материално доказателствена сила и удостоверява, че описаните в документа факти са се осъществили. В реплика на заключението на прокурора по делото юрк. Атанасова твърди, че няма как да поиска да се направи справка за публикуването на наредбата в интернет сайта на министерството, тъй като са минали 15 години. Като причина за това посочва бързото развитие на компютърните технологии. Излага, че нито един сайт отпреди 15 години не е същият, защото всички са претърпели миграции, поради което намира това възражение на жалбоподателите за абсолютно неоснователно. Настоящата инстанция счита, че с оглед на изявленията в съдебно заседание на процесуалния представител на министъра на земеделието и храните, ответникът не разполага с други доказателства за публикуване на проекта на наредбата на интернет страницата на институцията ведно с мотивите и доклада. Не разполага и с доказателства на заинтересованите лица да е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в приложимата редакция изм. ДВ. бр.46 от 12 юни 2007г., в сила от 1 януари 2008 г.). Настоящият тричленен състав не споделя становището на юрк. Атанасова, че доказателство за публикуване на проекта на наредбата на интернет страницата на институцията е представеният Доклад с рег. 93-6529/08.08.2008г. от зам. министъра на земеделието и храните. Изявлението, съдържащо се в Доклад с рег. 93-6529/08.08.2008г., че проектът на наредбата е публикуван през месец януари на електронната страница на Министерство на земеделието и храните за обществено обсъждане, не е годно доказателствено средство, установяващо изпълнение на императивното правило на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. От това изявление не може да се установи на коя дата и на коя точно интернет страница е публикуван проектът на наредбата. Дали с този проект са публикувани докладът и мотивите, както е изискването на закона. Не се сочи какъв срок е даден на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта. Видно от доклада са получени бележки от членовете на работната група, социални партньори и организации, каквито не са представени с административната преписка. В доклада е посочено, че проектът е публикуван и на вътрешната електронна страница на МЗХ в изпълнение на решение на политическия кабинет от заседание, проведено на 28.02.2008г., но по преписката не е представен протокол от подобно заседание. Налични са само справки за отразяване на становищата от дирекциите в МЗХ, както и за становищата от Държавен фонд Земеделие. Изброените становища не са представени по делото. С оглед изявлението на юрк. Атанасова в проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, че е представена цялата административна преписка, следва да се приеме, че доказателства в тази връзка не съществуват. Изявлението на процесуалния представител на ответната страна в откритото съдебно заседание, проведено на 06.11.2023г., че няма техническа възможност да се предоставят доказателства в горния смисъл от преди 15 години, не освобождава страната от задължението по чл.170, ал.1 от АПК. Следва в допълнение да се посочи, че съгласно чл. 46, ал. 1 от Закон за националния архивен фонд (в сила от 13.07.2007 г.) срокът на запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции, е 20 години. С оглед на тази разпоредба извадката от интернет страницата на министерството на земеделието и храните би следвало да е част от административната преписка по приемане на наредбата, такава част следва да са и становищата на заинтересованите страни, още повече с оглед безсрочността на оспорването на подзаконовите нормативни актове. Неспазването на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в приложимата редакция) има за последица и неизпълнение нормата на чл. 77 от АПК процесния подзаконов нормативния акт е издаден от компетентния орган без обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения от заинтересовани лица, на които не е дадена възможност да се запознаят с проекта, мотивите и доклада към него, и да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Нарушени от административния орган са принципите на законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност (чл. 4, 8 и 12 от АПК), а също така принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработване на проекта на нормативен акт чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Нарушението на посочените правни норми с императивен характер, е процесуално нарушение от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената наредба. Настоящият състав прима, че е налице основание по чл. 193, ал. 1 от АПК за уважаване на жалбата и отмяна на оспорената наредба. С оглед направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и обема на осъщественото процесуално представителство на Сдружение Работещи къщи за гости, настоящият съд счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от претендирания размер от 2500 лева на 1500 лв. Съобразно изхода на спора трябва да се уважи претенцията на Сдружение Работещи къщи за гости за присъждане на разноски общо в размер на 1530 лв. платена държавна такса в размер на 10 лв. за съдебното производство, платена такса за обнародване в "Държавен вестник" в размер на 20 лв. и 1500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На другия жалбоподател ВГ-Ю. ООД, не се следват разноски, тъй като не е направено искане за това. Предвид на изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение