Решение № 1337 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2013 г.

Решение № 1337 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Олга Павлова Денкова-Тенева от гр. София, чрез процесуален представител против решение № 199 от 03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 695/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, обн. Дв, бр. 61/10.08.2012 г. за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Панагюрище в частта относно имоти с идентификатори № 59375.501.118.2 и № 59375.501.592. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Ответната страна - Кметът на община Панагюрище не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административния съд приема оспорената част от заповедта за законосъобразна на изложеното основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице, които не са оспорени от страните, се установява, че сградата, на която жалбоподателката е собственик на * ид. части, съгласно н. а. № 55/2008 е означена с пл. № 118 по одобрения кадастрален, регулационен и застроителен план на с. Панагюрски колони от 2002 г. Вилната сграда е построена върху държавна земя през 1937 г., представляваща парцел IV в кв. 20 по регулационния план на с. Панагюрски колонии от 1934 г. През 1964 г. е одобрен кадастрален и регулационен план, само за уличната регулация, в който вилата е заснета и нанесена без планоснимачен номер, тъй като не е одобрена дворищна регулация и за нея няма отреден парцел. След съдебно решение на Пазарджишкия окръжен съд регулацията по отношение на УПИ IV, в което се намира сградата е отменена и върната на административния орган за решаване. Във връзка с това планът е изменен със заповед на Кмета на Община Панагюрище № 385/13.04.2009 г., като е заличен УПИ IV по плана от 2002 г. и за негова сметка са предвидени парцели за индивидуално вилно застрояване. За вилната сграда в процесния имот с идентификатор 59375.201.118 е предвиден УПИ VI общински в кв. 11, за останалата част от имота е отреден парцел с № VII в кв. 11. Взети заедно двата процесни имота съответстват с различие в площта от 280 кв. м. на парцел IV в кв. 20, както е в плана на с. Панагюрски ливади от 1934 г., което несъвпадение се дължи на изместването в северна посока в сравнение с парцел IV в кв. 20 по плана от 1934 г. на УПИ VII-общ. и VI-общ. в кв. 11 по плана от 2009 г. Видно от материалите по делото е установено, че въпреки оспорванията на Заповед № 385/13.04.2009 на Кмета на Община Панагюрище за одобряване на РП на с. Панагюрски колонии, не са довели до нейната отмяна. Кадастралната карта само отразява съществуващото фактическо положение на имотите за местоположение, граници и размери. Границите на поземлените имоти се определят приоритетно от материализираните на място такива. При несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по предходни планове пък предимство имат винаги тези, съществуващи на място. При тези обстоятелства и при липса на трайни знаци, сочещи на материализирана на място граница, съдът обосновано приема, че с оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.05.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, уреждащ приоритетите при установяване на границите на поземлените имоти. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,