Решение № 11966 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Т. Т. от гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 1929 от 27.02.2024г. по адм. дело 2195/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че първоинстанционният съд правилно е съобразил, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, но е игнорирал пропускът на приходните органи да посочат в РА материалноправното основание, на което са установени дължимите данъци. Сочи, че ревизиращите не са доказали главно и пълно своите твърдения, нито са изяснили начинът, по който е формиран оборота за облагане с ДДС. Изтъква, че събраните доказателства водят до еднозначен извод, че преведените по банковите й сметки от различни лица суми не са нейни доходи, а и тя обективно не е била в състояние да произведе семена на посочената в РА стойност. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НА, чрез процесуален представител оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-16001621005045-091-001/11.05.2022 г., поправен с РА за поправка П-16001622084704-003-001/18.05.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 319/26.07.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с който на И. Т. Т. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 741 лв., ведно с лихви в размер на 1 531,43 лв., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 355 лв., ведно с лихви в размер на 1 201,80 лв., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 2 248 лв., ведно с лихви в размер на 919,26 лв., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 2 210 лв., ведно с лихви в размер на 679,63 лв. и ДДС за данъчни периоди от м.05.2015 г. до м.12.2019 г. вкл. в размер на 71 755,90 лв., ведно с лихви за забава в размер на 33 623,69 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е повторна след като по административен ред е отменен предходният издаден РА за същите данъчни периоди и задължения. В хода на ревизионното производство е установено, че през процесните периоди И. Т. е извършвала стопанска дейност - производство и търговия на различни зеленчукови семена, като реализираните от нея доходи са получавани чрез: 1.наложени платежи от куриерски дружества, които са превеждани по сметка на съпруга й и които тя е декларирала в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ; 2. суми, получени по банкови преводи за продажбата на семена чрез куриерски дружества и 3. суми, получени по банкови преводи по нейни лични и на съпруга й сметки, преведени от физически и юридически лица, с които съпрузите имат подписани споразумения за промотиране и разпространяване на семена.

В хода на първоначалната ревизия приходните органи са установили, че 13 физически лица са превеждали суми по банковите сметки на ревизираната по силата на сключени по между им съглашения. Освен дължимото по тези договори, същите физически лица, както и други, които са регистрирани в сферата на земеделието и/или търговия с цветя, семена и торове и др., са превеждали суми за закупени от тях семена чрез куриерски дружества. Част от получените пратки са заплатени с наложен платеж, а други по банков път.

След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че през ревизираните периоди Т. регулярно е получавала доходи от търговия със зеленчукови семена, които могат да бъдат групирани както следва :

• суми, получени чрез наложени платежи от куриерски дружества, които са превеждани по сметка на съпруга й, които ревизираната е декларирала като доход с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

• суми, получени по банков път от физически и юридически лица, с които Т. и съпругът й са сключили споразумения за разпространяване и промотиране на семена. Тъй като и двамата съпрузи са страни по тези споразумения, то доходите от тях следва да се разделят на равни части по между им след приспадане на върнатите финансирания;

• доходи от продажба на семена чрез куриерски дружества, получени по банков път от И. Т..

Ревизиращите са достигнали до извода, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т.4 и т.5 от ДОПК, обуславящи облагане по аналог. След анализ на относимите към лицето обстоятелства, те са приели, че са налице укрити приходи за 2015 г. в размер на 89 099,63 лв., за 2016 г. - в размер на 89 206,82 лв., за 2017 г. - 86 404,75 лв. и за 2018 г. - 86 112,33 лв. Отчели са, че И. Т. не е регистриран земеделски производител, с оглед на което и на основание чл. 29, ал.1, т.2 ЗДДФЛ нормативно признатите разходи за нейната дейност възлизат на 40 %. При тези параметри те са определили по реда на чл. 30 от ЗДДФЛ годишните данъчни основи за доходите й от стопанска дейност, а от там и размерите на допълнително дължимите данъци по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със следващите се лихви за забава.

Органите по приходите изрично са изследвали приходите от търговската дейност на ревизираната по продажба на семена, като са отразили техните месечни размери в табличен вид. Преценила са, че извършваната от задълженото лице дейност е независима икономическа такава по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, тъй като е осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение с цел получаване на редовен доход от нея, поради което Т. е данъчно задължено лице по силата на разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗДДС. Към 31.03.2015 г. тя е реализирала оборот в размер на 62 766,14 лв. и е следвало да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон. Тъй като това не е сторено, то по аргумент от чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е установен дължим от задълженото лице косвен данък за извършените от нея облагаеми доставки за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихви за забава.

В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която не е кредитирано поради неотносимост към спора.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че повторната ревизия не е проведена по аналог, тъй като ревизираната не е уведомена по реда на чл.124, ал.1 ДОПК и съдържащата се в чл.124, ал.2 ДОПК презумпция е неприложима.

Според решаващия състав представените частни свидетелстващи документи - разписки и декларации нямат материална доказателствена сила и не установяват, че лицата К. И. И. и Е. С. Т. също са производители на семена, които те са предоставили на ревизираната само за разпространение, но без тя да генерира от продажбите им лични приходи. Подчертал е, че събраните разписки и декларации не изясняват какво количество семена е предоставено на Т., каква е неговата стойност, как е станало приемо-предаването му и каква част от него е била продадена. При липсата на проследимост и отчетност, както и на други доказателства, които да подкрепят твърденията на задълженото лице, съдът е формирал извода, че законосъобразно ревизиращите са приели сумите, постъпили по банковите сметки на Т., за нейни лични приходи от търговска дейност, формиращи данъчни основи по ЗДДФЛ за процесните периоди в посочените размери.

В частта по ЗДДС първостепенният съд е приел, че към 31.03.2015 г. ревизираната е достигнала облагаем по смисъла на ЗДДС оборот в размер 62 766,14 лв. и съгласно изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 28.04.2015 г. Тази негова констатация е обусловила заключението, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС правилно органите по приходите са начислили ДДС за всички извършени облагаеми доставки през ревизираните периоди общо в размер на 71 755,90 лв., ведно с прилежащите лихви за забава.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви.

Първостепенният съд необосновано е приел, че на основание чл.124, ал.1 ДОПК ревизираното лице не е уведомено, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и не му е предоставен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище. В тази връзка той не е съобразил представените по делото доказателства за извършени многократни опити за връчване на уведомлението, включително по имейл, чрез пощенски оператор и чрез куриерското дружество Еконт Експрес ЕООД, както и събраните данни, че ревизираната е отказала да го получи. На 28.02.2022 г. е извършено посещение на адреса за кореспонденция на задълженото лице, което отново не се е явило за получаване на уведомлението и то независимо от осъществения по телефона контакт със съпруга З. Т. и дадените от негова страна уверения. За всички предприети от ревизиращите процесуални действия по връчване на уведомлението по чл. 124, ал.1 ДОПК са съставени протоколи по чл. 50 от ДОПК, които установяват регламентираните в чл.32 ДОПК предпоставки за връчването му чрез прилагане към досието, поради което не би могло да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е препятствало упражняването на правото на защита на задълженото лице в пълен обем. В този аспект релевантно е и обстоятелството, че процесната ревизия е повторна, а при първоначално извършената такава на Т. е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК, съдържащо констатации за наличието на идентични обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК, спрямо които страната е разполагала с възможност да организира своята защита както в хода на административното, така и на съдебното оспорване на издадения ревизионен акт.

Неоснователно касаторът поддържа, че събраните от приходните органи доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При безспорно установени недекларирани приходи на ревизираната, получени през процесните 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от продажби на зеленчукови семена, извършвани регулярно и по занятие, обоснован е изводът, че са налице данни за укрити доходи, формиращи подлежащи на облагане данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Наред с това, липсва и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, а воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Липсват и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, с оглед на което налице са и основанията по чл. 122, ал.1, т.4 и т.5 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Тяхната установеност обуславя приложимостта на съдържащата се в чл.124, ал.2 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. Същата не е оборена от ревизираната с други допустими доказателства, с оглед на което съдът следва да зачете материалната доказателствена сила на РА в тази му част.

При формиране на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК приходните органи са съобразили всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК, анализирайки движенията по банковите сметки на ревизираната и събраните данни при извършените насрещни проверки на всички лица, с които Тошеви са сключили съглашения за разпространение на семена. Отчели са още и доказателства, събрани в хода на извършената ревизия на З. П. Т. съпруг на задълженото лице, като са приспаднали неговата част от приходите при определяне на данъчните основи и реализирания оборот.

В този аспект правилно първоинстанционният съд е приел, че представените разписки и декларации, в качеството си на частни свидетелстващи документи, не установяват главно и пълно твърдението на ревизираната, че преводите по банковите й сметки са дължима цена за извършени от нея продажби на семена, които са чужда собственост и които са й предоставени единствено за разпространение, но не и за генериране на лични доходи. Не е установено още, че тези суми са действително предадени на К. И. И. и Е. С. Т., както и че същите са ги декларирали в своите ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за съответния данъчен период.

В частта по ЗДДС правомерен е изводът на решаващия състав, че задълженото лице е достигнало облагаем оборот от търговска дейност за регистрация по ЗДДС към 31.03.2015 г. и след като не е изпълнило задължението си за регистрация, то законосъобразно на основание чл. 102, ал. 3, т.2 ЗДДС органите по приходите са определили дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки при спазване на разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗДДС за ревизираните периоди в общ размер от 71 755, 90 лв., ведно със съответните лихви за забава.

Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, АС-Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 9 420,63 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение